РЕШЕНИЕ                                                        № 308   София, 01.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:                                          Председател:Добрила Василева                                                                             Членове:Маргарита Соколова                                                                                                                                                                                                      Гълъбина Генчева                                                           при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1051/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Е. В. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 9 от 18.02.2003 г. по гр. д. № 1532/02 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която на основание чл. 109, ал. 1 ЗС молителят е осъден да събори масивна стопанска постройка, изградена в южната част на собствения му УПИ II-740 от кв. 86 по плана на с. Я., навлизаща с 0.94 м в терена на съседния УПИ III-740 от кв. 86. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителят твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. От ответниците Р. В. М. счита молбата за неоснователна, Д. В. М. не е взела становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че стопанската постройка е незаконна, тъй като е изградена при липса на строително разрешение, реализирана е в нарушение на нормативните изисквания за отстояние от вътрешната регулационна линия и навлиза с определена своя част в имота на ищците. Тези обстоятелства нарушават правото на собственост на ищците да го упражняват пълноценно и спокойно в съответствие с принципа, залегнал в чл. 50 ЗС и за тях няма законово задължение да го търпят. Липсват доказателства постройката да е в режим на търпимост и узаконяемост по смисъла на пар. 16 от ПР на ЗУТ и да не подлежи на събаряне. Затова искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е уважен. С молбата за отмяна е представен акт № 4 от 12.03.2009 г. на главния архитект на Община “Р” - гр. П. за узаконяване, ведно с преписката към него. Молителят твърди, че актът касае останалата несъборена западна част от строежа. Във връзка с тези доказателства следва да се посочи, че тъй като узаконяването има обратно действие, то постройката не става законна за в бъдеще, т. е. от момента на узаконяването, а се счита законна от момента на построяването. Затова не може да се приеме, че се създава ново правно положение, важащо занапред, в който случай отмяната би била недопустима. От обратно действие на узаконяването следва, че се касае за такъв факт, който е съществувал по време висящността на делото, но не е бил констатиран от надлежния орган. Този факт несъмнено има значение за правата на страните, поради което последващото му установяване е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Представените от ответниците писмени доказателства: решение от 02.05.2006 г. по адм. д. № 96/05 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение № 9* от 02.10.2006 г. по адм. д. № 6481/06 г. на ВАС на РБ, второ отд., не променят горния извод. Макар те да са постановени в производство по отказ да се издаде на молителя виза за проектиране, в крайна сметка процедурата по узаконяването е приключила с положително решение. Узаконяването е извършено с акт от 12.03.2009 г. Молбата за отмяна е подадена на 12.05.2009 г., поради което срокът по чл. 305, т. 1 ГПК е спазен. С оглед изложеното, молбата е допустима и основателна и следва да се уважи, като влязлото в сила решение бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на представените с молбата писмени доказателства. Представени са и решение от 18.12.2006 г. по гр. д. № 858/06 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 389 от 26.06.2008 г. по гр. д. № 1198/07 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., с което е уважен предявен от Н. В. иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и е установено наличие на грешка в кадастралната основа, изразяващо се в неправилно заснемане на имотната граница между парцелите на страните. Тези доказателства не са свързани пряко със статута на останалата несъборена част от постройката, поради което относимостта им към спора следва да се прецени при разглеждането на делото от първоинстанционния съд. На молителя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 340 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 9 от 18.02.2003 г. по гр. д. № 1532/02 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която на основание чл. 109, ал. 1 ЗС Н. Е. В. е осъден да събори масивна стопанска постройка, изградена в южната част на собствения му УПИ II-740 от кв. 86 по плана на с. Я., навлизаща с 0.94 м в терена на съседния УПИ III-740 от кв. 86 по плана на с. с., собственост на Р. В. М. и Д. В. М. , на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на представените с молбата за отмяна писмени доказателства. ОСЪЖДА Р. В. М. и Д. В. М. да заплатят на Н. Е. В. сторените по делото разноски в размер на 340 /триста и четиридесет лв./ лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: