6 Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр. София, 01.12. 2014 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря. изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1556/2014 година. Производството е по реда на чл. 290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №803 от 29.11.2013г по гр.дело № 933/2013г. на Русенски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 26.06.2013 на Русенски районен съд за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” , наложено на Й. Д. К. като медицинска сестра в звено „Здравни кабинети в ДГ и училища” към общинската администрация . Прието е, че от изтъкнатите по заповедта три нарушения, условието на чл. 195 КТ е изпълнено по отношение на едно от тях, а именно че в регламентираният по Наредба №3 от 27.04.2000г на Министъра на здравеопазването шкаф за спешна медицинска помощ в здравния кабинет ищцата е държала лекарства ,част от които с изтекъл срок на годност през 2006-2008г , докато закупените от Общината лекарства за 2012- 2013г са били заключени в отделен шкаф . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като необосновано и незаконосъообразно във връзка с прилагане изискването на чл.189 ал.1 КТ. Оспорва се правилността на извода ,че посоченото нарушение не е тежко, доколкото то съставлява пряко нарушение на задълженията и отговорностите на медицинската сестра по действаща наредба и същевременно констатираното при проверка от здравните органи състояние на шкафа застрашава живота на децата. Оспорва се и като необоснован и изграден при съществени процесуални нарушения и извода ,че от ищцата не е допуснато и друго нарушение , във връзка с воденето на рапортна книга за приемане и предаване при заместване . В писмен отговор ответницата Й. Д. К. оспорва да са налице основания за отмяна на решението. Наложеното наказание не е било съответно на тежестта на нарушението , то е само едно , както е прието за установено. Във връзка с него въззивният съд е преценил съответните по случая обстоятелства ,за да прецени правилно ,че същото е наказано несъразмерно тежко . Оспорват се и съображенията на касатора ,че по делото е установено и друго допуснато нарушение ,във връзка с воденето на рапортна тетрадка . В тази връзка е било дадено предписание при проверката , не се е касаело за констатирано нарушение и неизпълнено задължение произтичащо от нормативната уредба . С определение №616 от 09.05.2014г на ВКС ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане при основанието на чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК по въпроса за относимите към тежестта на нарушението обстоятелства , когато същото е допуснато от лице с възложени отговорности в сферата на здравеопазването - в случая констатирано несъответствие с конкретни нормативни изисквания към състоянието и подредбата на училищен здравен кабинет при обезпечеността му с медикаменти и достъпа до тях. По този въпрос Върховен касационен съд ясно е указал в практиката си ,че при нарушение на нормативно предписани като медицински стандарти и неспазване на предписани от подзаконова норматевна уредба изисквания в сферата на здравеопазването, следва да се отчита обществената значимост на професията на извършителя и отговорността му за живота и здравето на хората , да се отчита характерът и важността на неизпълнените трудови задължения , особено ако се отнася до живота и здравето на децата .Въпросът за налагане на съответно на нарушението наказание при неизпълнено подзаконово нормативно предписание , или друго указание на работодателя в тази връзка ако и да не е настъпил вредоносен резултат , е даден обобщаващ отговор в практиката по чл. 290 ГПК, изразена в решение №101/2010 гр.д№4035/2008г ,ІVг.о , реш.№911/2010 по гр.д.№3679/2008 ІV г.о , реш.№327 от 01.07.2010г по гр.д№1040/2009 ІV г.о , реш. № 167 от 14.05.2013г по гр.д. №1102/2012г ІV г.о реш. № 237 от 19.12.2013г по гр.д №1354/2013г ІІІ г.о, на Върховен касационен съд. Както е изтъкнато в решение № 237 от 19.12.2013г по гр.д №1354/2013г ІІІ г.о , когато се касае за медицинска дейност предписана и свързана със здравето на деца ,дори формалното нарушение на изисквания по прилагането на подзаконова нормативна уредба е отклонение от медицинските , а в определени случаи и от социално-правните стандарти относно грижата за децата . Правната уредба чрез подзаконови нормативни актове от Министъра на здравеопазването в регламентиране на изискуеми медицински практики и стандарти , включително при оборудването на здравните кабинети в училищата , дава приоритетна защита на публичния интерес.Тази особеност, както и високата отговорност на здравните специалисти в тези кабинети като част от дължимата грижа на децата , следва да се отчита в дисциплинарната практика , когато е потърсена отговорност и се преценява съответствието на наложено наказание с тежестта на нарушението по чл. 189 ал.1 КТ . Преценката на въззивния съд за съответност на наказанието във връзка с установеното по настоящето дело нарушение , не е отговорила на горните изисквания и е в противоречие с тях . Съдът не е отчел обществената значимост на професията на извършителката , характера и важността при неизпълнение на длъжностните задължения на здравен специалист , не е отчел явно нарушените нормативни изисквания по чл.5 и чл.6 от Наредба №3 от 27.04.2000г на Министъра на здравеопазването , чиято цел е да се осигури и гарантира качество и ефективност на спешната медицинска помощ по отношение на децата при нужда . Констатираното състоянието на оборудвания за това шкаф в здравния кабинет ,съдържал лекарства с изтекъл срок на годност вместо медикаментите, налични и осигурени за него за случаи на спешна помощ , е сериозно неизпълнение на трудовите задължения , за което изтъкваните от ищцата оправдания са крайно неприемливи . Нарушението сочи и на неизпълнение на изискванията за грижа към здравето и живота на децата от ищцата като медицинска сестра в Общинска администрация- Р. , Звено „Здравни кабинети в детски градини и училища” , тъй като констатираното състояние при оборудването на шкафа за спешна помощ произвежда риска негодни и опасни медикаменти да бъдат използвани в случай на спешна помощ .Въззивният съд е игнорирал този риск в нарушена на указанията , дадени в задължителна на него практика на ВКС , игнорирал е нормативният императив , относим към санкционираното с наказание виновно бездействие на ищцата. Ето защо касационната жалба е основателна в оплакването , че законът е приложен неправилно от въззивния съд при преценката за съответност между наказание и нарушение . Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и осъществено поведение. Работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия за три нарушения на трудовата дисциплина , от които въззивният правилно е приел да е извършено само едно . Съображенията на съда във връзка с останалите обсъждани нарушения ,са в съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл. 195 ал.1 ГПК и облакванията на касатора , че е било извършено и друго нарушение от ищцата , са неоснователни . Установеното нарушение се обема от състава на чл. 187 т.10 КТ и то е сериозно ,тъй като не са изпълнени задължения , възложени нормативно и свързани с високата обществена отговорност по опазване живота и здравето на децата . То не може да се омаловажава по тежест ,тъй като неспазването на нормативно предписаната превенция, свързана с оборудването на шкафа за спешна медицинска помощ в здравния кабинет,създава недопустимо състояние на риск за живота и здравето на децата в процесното училище. Обект на нарушението са деца и здравето им е било застрашено . Правилно работодателят е наложил оспорваното наказание .Преценката за съставомерността на нарушението включва всички обстоятелства , имащи отношение към изпълнението на трудовите задължения .При конкретното неизпълнение не се касае за инцидентен пропуск. Потърсена е отговорност за бездействие , която е била налице към момента на установяване на нарушението от здравните власти. Ето защо решението на Русенски окръжен съд следва да бъде отменено, съответно искът за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” следва да се отхвърли по същество , като неоснователен . Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски пред инстанцията по същество , както и пред настоящата инстанция , не е приложен и списък. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №803 от 29.11.2013г по гр.дело № 933/2013г. на Русенски окръжен съд и вместо това постановява Отхвърля предявеният от Й. Д. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] иск срещу работодател [община] за отмяна на наложено на основание чл. 188 т.2 КТ и по Заповед РД 01-558 от 18.03.2013г на Кмета на [община] дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение”. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: