Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * отпаднало основание * плащане на цена * доказателства за извършено плащане

Р Е Ш Е Н И Е
№ 395



София, 08.12.2015 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1463 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 749 от 11.06.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 112 от 27.11.2014 година по гр.д. № 282/2014 година на Бургаски апелативен съд, с което уважен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД, предявен от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против И. С. И. от [населено място], [община], осъден да върне на отпаднало основание автобус марка „М.”, модел „С.” *** Ц. с рег. [рег.номер на МПС] .
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 200 ЗЗД съставлява ли доказателство за плащане на цената предаването на вещта, когато е уговорено едновременното извършване на двете насрещни престации.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 200 ЗЗД, когато страните не са уговорили друго, плащането на продажната цена трябва да стане едновременно с предаването на вещта. Купувачът изпада в забава, когато не изплати цената на стоката в деня, когато тя му е предадена. Факта на заплащането на цената може да бъде установен с всички доказателствени средства, освен в случаите, когато за възникване на задължението е съставен писмен акт предвид ограничението на чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК.
С оглед възможностите за уговаряне на различен от предвидения в чл. 200, ал. 2 ЗЗД начин за изпълнение на насрещните престации, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че така установената съдебна практика е приложима в случаите, когато страните не са уговорили изрично друга поредност, време или условие за предаването на вещта или за плащане на цената. В договора за покупко-продажба страните могат да уговорят, че условие за предаване на вещта е предварителното плащане на цената и. В този случай, предаването на вещта от продавача е доказателство, че цената е била заплатена от купувача – че условието по договора се е сбъднало, което извънсъдебно признание следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото.
В обжалваното решение на Бургаски апелативен съд е прието за установено, че на 06.07.2013 г. между страните е бил сключен договор, с който дружеството ищец се е задължило да достави на ответника употребяван туристически автобус с посочени номера на рама и двигател срещу сумата 47860 лева без ДДС, платима на части. Уговорено е било предаването на автобуса ще се извърши след плащане на аванс от 43000 лева, а прехвърлянето на собствеността - след заплащане на цялата продажна цена. На 04.07.2013 г. ответникът е изтеглил от банковата си сметка при [фирма] сумата 31200,68 лева; на същата дата съпругата му Р. И. е изтеглила от влога си сумата 10000 лева; на 11.07.2013 г. автобусът е бил предаден на ответника, за което е бил съставен протокол, а на 19.11.2013 г. ответникът е превел по сметка на ищцовото дружество сума от 5000 лева. Прието е, че плащането на авансовата сума от 43000 лева при получаване на автобуса от ответника не е доказано – че изтеглянето от банката на сума, необходима за заплащане на аванса два дни преди сделката и предаването на автобуса ведно с ключовете и малкия талон съставляват индиция за заплащане на аванса, но не установяват предаването на паричната сума, което не може да бъде доказано и със свидетелски показания поради забраната на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. Прието е, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение за заплащане на цената; че договорът е бил развален от ищеца с едностранно изявление (уведомително писмо от 27.11.2013 г.), поради което ответникът дължи връщане на полученото по договора на отпаднало основание.
Касационна жалба против решението на Бургаски апелативен съд е постъпила от И. С. И. от [населено място], [община]. Изложени са оплаквания, че формираният в решението извод, че предаването на вещта не доказва плащането на първата вноска от цената е неправилен.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна.
По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:
Формираният във въззивното решение извод, че не е доказано плащането на авансовата сума от 43000 лева при получаване на автобуса е неправилен. Страните до договора за покупко-продажба се уговорили условие за предаването на автобуса – след авансово плащане на сумата 43000 лева. Уговорили са, че предаването ще се извърши с приемо-предавателен протокол след извършване на авансовото плащане на част от цената от купувача, както и че собствеността ще бъде прехвърлена след изплащане на останалата сума от продажната цена в размер на 5000 лева. На 11.07.2013 г. ищецът е предал автобуса на ответника ведно с ключовете и талона на превозното средство, за което е бил съставен приемо-предавателен протокол. Така осъществилият се факт съставлява доказателство, че уговореното условие за заплащане на авансовата сума от 43000 лева се е сбъднало. Това извънсъдебно признание на продавача следва да бъде ценено наред с доказателствата, че дни преди предаване на автобуса - на 04.07.2013 г. ответникът купувач е изтеглил от банковата си сметка при [фирма] сумата 31200,68 лева, а съпругата му Р. И. е изтеглила от влога си сумата 10000 лева – средства в приблизително пълния размер на уговорената авансова сума, както и че на 19.11.2013 г. купувачът е превел по сметка на ищцовото дружество сума от 5000 лева, приета от продавача, с които е изплатил разликата до пълния размер на уговорената продажна цена в уговорения за това срок. Преценката на писмените доказателствата, съпоставени с извършеното от продавача с конклудентни действия признание за получаване на авансово уговорената цена (предаването на вещта), обуславя извод, че купувачът е изправна страна по сделката, тъй като е изплатил изцяло уговорената продажна цена. Изявлението на продавача с уведомително писмо от 27.11.2013 г, че разваля сделката поради неизпълнение на задълженията на купувача не е могло да породи правно действие - към този момент продажната цена е била изплатена, поради което предявеният иск за връщане на вещта на отпаднало основание се явява неоснователен.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, постановено в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.1 ГПК и тъй като по делото не се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на делото, с което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на касатора, ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 2944 лева, в т.ч. сумата 1944 лева държавни такси и 1000 лева, съставляващи изплатени възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат Ц. Д. от Бургаска адвокатска колегия.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 112 от 27.11.2014 година по гр.д. № 282/2014 година на Бургаски апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против И. С. И. от [населено място], [община] иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД за връщане на отпаднало основание на автобус марка „М.”, модел „С.” *** Ц. с рег. [рег.номер на МПС] .
ОСЪЖДА Е. И.” О., [населено място] да заплати на И. С. И. от [населено място], [община] с Е. [ЕГН] сумата 2944 /две хиляди деветстотин четиридесет и четири/ лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.







ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: