Р Е Ш Е Н И Е № 50 Гр.София, 20.04.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5103 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх.№.302175/16.11.21 на М. К. Т. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.1453/18.11.16 по г.д.№.1181/16 на ОС Варна /недопуснато до касационен контрол с опр.№.60626/18.08.21 на ВКС, ІV ГО/. Сочи се, че са налице новооткрити обстоятелства, на които молителят не е могъл да се позове, тъй като са новосъздадени: Директива 2012/29/ЕС, Директива 2016/343/ЕС, ЗИД на ЗОДОВ /2019/ ДВ бр.94/30.11.19, ЗИД на ГПК /2017/ ДВ бр.86/27.10.17, реш.№.8/15.11.19 по к.д.№.4/19, опр.№.2/29.04.21 по к.д.№.6/21, реш.№.11/30.09.21 по к.д.№.7/21, реш.№.12/30.09.21 по к.д.№.10/21, реш.№.3/20 по к.д.№.5/19, реш.№.5/11.05.17 по к.д.№.12/16, реш.№.7/17.09.19 по к.д.№.7/19, реш.№.13/24.09.20 по к.д.№.5/20, реш.№.5/19.04.19 по к.д.№.12/19, реш.№.13/24.09.20 по к.д.№.5/20, реш.№.5/19.04.19 по к.д.№.12/19, реш.№.249/15.01.21 по г.д.№.4069/19, ІV ГО на ВКС, реш.№.71/6.04.20 по г.д.№.3804/19, ІV ГО, реш.№.72/21.04.20 по г.д.№.2377/19, ІV ГО, реш.№.5/12.06.17 по г.д.№.2844/16, ІІ ГО, реш.№.206/26.03..19 по г.д.№.4762/17, ІІІ ГО, реш.№.348/8.01.18 по г.д.№.495/17, ІV ГО, реш.№.72/10.07.19 по т.д.№.549/16, І ТО, реш.№.226/ 8.12.16 по г.д.№.1349/16, ІІІ ГО - които са от значение за справедливото разрешаване на спора му. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна Народното събрание на Република България оспорва молбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК /т.е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Молителят е изчерпал възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл.303 ГПК. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл.303 и сл. ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови – т.е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т.е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно. При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, става ясно, че цитираните директиви и решения, както с оглед естеството им, така и предвид датата на постановяването им /която, с изключение на първите три, следва 18.10.16/, не съставляват такъв „нов” факт, който да е съществувал към деня на приключване на устните състезания /на 18.10.16/, след които решението е влязло в сила /меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят, когато е приключило съдебното дирене - арг. от чл.235 ал.3 ГПК и чл.439 ал.2 ГПК/. При това положение изброените по-горе директиви, тълкувателно решение на ВКС, решения на Конституционен съд и решения на състави на ВКС не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, респективно твърдяното основание на чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на решение №.1453/18.11.16 по г.д.№.1181/16 на ОС Варна ГПК не е налице. Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ по молба вх.№.302175/16.11.21 на М. К. Т. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.1453/18.11.16 по г.д.№.1181/16 на ОС Варна. ОСЪЖДА М. К. Т. да плати на Народното събрание на Република България 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: