5 Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 04.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 191 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. за р. на ч. р., със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от директора М. Ш., чрез процесуалния му представител адв. Н. Н., против въззивното решение № 3047 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение, обективирано в протокол от съдебно заседание от 25 ноември 2010 г. по гр.д. № 40803 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за признаване уволнението на В. И. И. от [населено място] за незаконно, за възстановяването на И. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на предприятието да му заплати сумата от 7680 лева за оставането му без работа и разноски, и касаторът е осъден да заплати държавна такса. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1073 от 12 октомври 2012 г. поради противоречивото разрешаване на въпроса дали при промяната в наименованието на една длъжност, без да е засегната същината на трудовата функция, и едновременното изменение на образователните изисквания за заемането й, представляват основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата, или по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С обжалваното решение въззивният съд приема, че заповедта за уволнение е издадена въз основа първото основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимото образование; от анализа на събраните доказателства се установява, че се касае до промяна в щата, като в новото щатно разписание, в сила от 17 май 2010 г., заеманата от ищеца длъжност не съществува, както и че е налице намаляване на част от длъжностите според предходното щатно разписание; промяната в щата не може да бъде осъществена по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; след като длъжностите са намалени спрямо предишния щат, е налице съкращение, което изисква друга правна квалификация и предпоставки – извършване на подбор. С представеното от касатора съдебно решение № 400 по гр. д. № 1415/2000 г., III г. о., ВКС приема, че изменението на изискванията за образование или професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ са налице при запазване на длъжността, но когато се променя самата длъжност и се създава нова, е налице съкращение в щата. К. съд приема за правилна практиката в представеното решение на ВКС. В случаите, когато са изменени изискванията за необходимото образование, длъжността е с променено наименование, но не са изменени основните функции и задачи за съответната длъжност, то прекратяването на трудовото правоотношение при липсата на съответното образование на работника или служителя, следва да се осъществи на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. При тази хипотеза наличието на съкращаване на други позиции в щатното разписание не води до извода за осъществено съкращаване в щата по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, изискващо осъществяване на подбор. Това тълкуване води до извода за неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд. Касационната жалба е основателна. Относимите обстоятелства са следните: Ищецът е заемал при касатора длъжността офис организатор. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 17 юни 2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че ищецът не притежава необходимото образование – средно специално образование в област „стопанско управление и администрация”, професия „икономист” или „снабдител” от професионално направление „администрация и управление” или средно икономическо образование, посочено в длъжностното разписание и в длъжностната характеристика за длъжността „специалист „стопански дейности” в дирекция „Правно-административни дейности и бюджет”, утвърдени на 17 май 2010 г. при работодателя. Със заповед от 19 февруари 2010 г. касаторът утвърдил ново длъжностно разписание и извършил съкращение на седем длъжности. Ищецът е бил предизвестен за прекратяване на трудовото правоотношение на 17 май 2010 г. Според трудовия договор, т. ІІ, 4, условията на договора не могат да бъдат променяни едностранно с изключение на длъжностната характеристика в частта й относно квалификацията, която може да бъде променяна с едностранно едномесечно предизвестие от работодателя, ако интересите на фирмата налагат това. Според длъжностната характеристика за новата длъжност „специалист „стопански дейности”, основните функции и задачи за длъжността не са различни от тези за заеманата от ищеца длъжност „офис администратор в отдел „Администрация и логистика”. Според втората длъжностна характеристика за заемане на длъжността се изисква завършено средно образование, а за новата длъжност се изисква завършено средно специално образование от област „стопанско управление и администрация”, професия „икономист” или „снабдител” от професионално направление „администрация и управление” или средно икономическо образование. Не е спорно, че ищецът притежава средно специално образование по професията автомобилен монтьор. Посочените от ищеца в исковата молба основания за незаконност на уволнението не се установяват по спора. Изменението на изискването за необходимото образование не е сторено от работодателя в нарушение на трудовия договор, тъй като с изменението на изискването за необходимото образование за заемането на длъжността не е променено условие на трудовия договор, поради което и за работодателя не е възникнало задължението да уведоми служителя за променените изисквания за необходимо минимално образование, каквато би била хипотезата при промяна на изискванията за квалификация. Освен това, както ВКС е имал случай да заяви в обвързващата си съдебна практика, намерила израз в решение № 507 по гр.д. № 978/2009 г., ІV г.о., работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а съдът не е властен да проверява има ли обективна необходимост от въведената промяна. Липсата на съответното образование за заемането на длъжността не може да доведе до прилагане на чл. 119 КТ и сключването на съответното допълнително споразумение, както се поддържа от ищеца. Работодателят не е имал и задължението да извърши подбор, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е сторено на основание, което не предполага осъществяването на такъв. На последно място се твърди, че работодателят не е спазил изискванията по изготвяне и връчване на документите във връзка с уволнението. Това оплакване срещу законосъобразността на уволнението не е конкретизирано. Независимо от това, след преглед на представените по делото доказателства, съдът приема, че всички относими документи по прекратяването на трудовото правоотношение са изготвени и връчени по предвидения в закона ред. Ето защо обжалваното въззивно решение следва да се отмени и предявените искове – да се отхвърлят, поради неоснователността им. Касаторът претендира присъждане на разноски, които са в размер на 1000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Подадена е и частна жалба от Ц. за р. на ч. р. против определение без номер от 21 октомври 2011 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да се измени въззивното решение № 3047 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., в частта му за разноските. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. В жалбата се сочи, че частният жалбоподател неправилно е бил осъден да заплати по сметка на районния и на въззивния съд държавна такса, но съдът неоснователно оставил искането за изменение на решението в частта му за разноските без уважение, тъй като частният жалбоподател е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието, и съгласно чл. 84, т. 1 ГПК, не дължи държавна такса, след като претенцията не е за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. С определението си въззивният съд приема, че съгласно чл. 84, т. 1 ГПК, когато спорното право, чиято защита се търси, няма публичен характер, държавни такси по производството се дължат. Предвид изхода на настоящия спор, независимо от правилността на изводите на въззивния съд по конкретния проблем, следва да се приеме, че като краен резултат, предвид неоснователността на предявените искове, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 3047 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на В. И. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Ц. за р. на ч. р., със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от директора М. Ш., за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение на И., сторено със заповед № РД-13-014 от 17 юни 2010 г., за възстановяване на И. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконността на уволнението. ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на Ц. за р. на ч. р., с посочен адрес, сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство. ОТМЕНЯ определение без номер от 21 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. за оставяне без уважение искането на Ц. за р. на ч. р. да се измени въззивното решение № 3047 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., в частта му за разноските. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: