Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София, 08.07.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 816/2019 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” ЕАД със седалище в Шумен за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението са открити нови доказателства - 3 бр. писма от „M.S.” S.A. с дати 15.02.2005 г., 17.05.2005 г. и 20.07.2005 г., адресирани до В. П. като представляващ „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” АД, установяващи извършено офериране на червено месо между „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” АД и „M.S.” S.A. Молителят твърди, че е узнал за съществуването на писмата на 12.12.2018 г., когато същите му били предоставени от деловодството на испанското търговско дружество „M.S.” S.A. с информация, че са намерени при извършване на инвентаризация в края на годината. Според молителя, писмата са от значение за правилното решаване на спора по приключилото гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, тъй като уважаването на предявения по делото иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК е обусловено от решаващия извод на съда за недействителност на изходяща от „M.S.” S. A. оферта от 25.12.2005 г., представена в процедурата за сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 1980/07.06.2006 г. по програма С., а писмата опровергават този извод и доказват наличието на реални търговски взаимоотношения между „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” АД и „M.S.” S. A. Предвид изложеното, молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. Поддържа и искане в случай на отмяна на решението да се приеме за основателно направеното от него възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Ответникът ДФ „Земеделие” - гр. София, изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й извън преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, евентуално - за неоснователност на молбата поради отсъствие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Подробни аргументи в подкрепа на така заявеното становище са изложени в писмен отговор по чл.306, ал.3 ГПК и в писмени бележки, представени в откритото заседание по делото от процесуалния представител на ДФ „Земеделие” юрк. М. П.. С отговора е поискано -присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДФ „Земеделие”. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради подаването й извън срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, в случаите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тримесечният срок за иницииране на производство за отмяна тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Молителят твърди, че представените с молбата за отмяна писма са му станали известни и са му предоставени на 12.12.2018 г. Твърдението относно момента на узнаване и снабдяване с доказателствата не е оборено от насрещната страна и от това следва извод, че началото на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е поставено на датата 12.12.2018 г. Молбата за отмяна е подадена пред първоинстанционния съд (Окръжен съд Шумен) на 15.02.2015 г., т. е. преди изтичане на срока, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. По основателността на молбата за отмяна : С влязлото в сила решение № 130 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, след отмяна на решение по гр. д. № 643/2009 г. на Шуменски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” ЕАД дължи на ДФ „Земеделие” сумата 1 271 887.32 лв., получена като финансова помощ по договор № 1980/07.06.2006 г. за предоставяне на финансова помощ по Програма С., ведно със законната лихва от 29.05.2009 г., и сумата 582 448.79 лв. - мораторна лихва за периода 17.02.2006 г. - 28.05.2009 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 28065/2009 г. на Софийски районен съд, и на основание чл.78, ал.1 ГПК дружеството - ответник е осъдено да заплати на ДФ „Земеделие” разноски в размер на 119 233.44 лв. За да признае за съществуващо установяваното с иска на ДФ „Земеделие” парично вземане, Варненски апелативен съд е приел, че получената финансова помощ подлежи на възстановяване като санкция за извършено нарушение на чл.8.1 от договора, изразяващо се в представяне на неистински документ от ответника, в качеството му на кандидат за финансова помощ по Програма С., като част от изискуемите документи за кандидатстване. Като неистински документ съдът е квалифицирал представената в процедурата по сключване на договора оферта с дата 25.12.2005 г. от испанското търговско дружество „M. S.” S. A. за доставка, услуга, работа или предварителен разход на стойност над 10 000 евро. Съдът е основал извода си за неистинност на офертата на приетите по делото писмени доказателства - писмо от 01.04.2009 г., с което управителят на „M. S.” S. A. е посочил, че дружеството никога не е реализирало оферта на български език и че изпратената му оферта от 25.12.2005 г. не отговаря на офертите, реализирани от „M. S.” S. A.; доклад за нередности № 138/17.02.2009 г. на Отдел „Европейско финансиране”, Сектор „Лоши вземания” към ДФ „Земеделие”, за установена нередност - получено уведомление от Национална следствена служба за образувано досъдебно производство по повод установена неистинност на офертата от 25.12.2005 г. Съдът е посочил в мотивите си, че ответникът е имал възможност да докаже съществуването на действителни взаимоотношения между него и испанското дружество във връзка с офертата, което не е сторил, а и самият управител на дружеството изрично е потвърдил неавтентичността на офертата. В производството за отмяна са представени 3 бр. писма с дати 15.02.2005 г., 17.05.2005 г. и 20.07.2005 г. Писмата са изготвени на български език върху бланка на „M. S.” S. A. и са адресирани са до В. П. - „П. Б. комерс” АД - [населено място], като под текста на всяко писмо е положен печат на „M. S.” S. A. и подпис (без указание за автора на материализираното в писмата изявление). Съдържанието на трите писма е идентично : „По повод Ваше запитване моля да разгледате приложената оферта за доставка и инсталиране на оборудване за кланица на свине. Надяваме се тази оферта да задържи вниманието Ви и ние оставаме на Ваше разположение за допълнителна информация. Забележка : Цената в офертата е в лева без ДДС. Офертата е валидна 6 месеца”. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото, настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд. Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е предпоставена от наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които имат съществено значение за делото, но страната, срещу която е постановено решението, не е могла да ги узнае или да се снабди с тях по време на разглеждане на делото и да ги наведе/представи в подкрепа на защитната си теза до изтичане на предвидените в процесуалния закон преклузивни срокове за попълване на делото с фактически и доказателствен материал. За да отговарят на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, новите писмени доказателства трябва да установяват релевантни за правния спор факти, които могат да доведат до друг изхода на спора, различен от постановения с влязлото в сила решение. Нямат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК онези доказателства, които макар да са от значение за правилното решаване на спора, са били известни на страната при разглеждане на делото от инстанциите по същество и тя е разполагала с процесуалната възможност да се снабди с тях, за да ги представи в хода на висящия исков процес. Преценени от гледна точка на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, представените от молителя писма не могат да се квалифицират като нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не установяват правнорелевантни факти, които могат да обосноват отхвърляне на предявения от ДФ „Земеделие” иск по чл.422, ал.1 ГПК. С влязлото в сила решение по гр. д. № 243/2012 г. Варненски апелативен съд е уважил иска на ДФ „Земеделие”, след като е приел, че ответникът (молител в производството за отмяна) е нарушил чл.8.1 от договора за предоставяне на финансова помощ като е представил в процедурата по сключване на договора неистинска оферта от „M. S.” S. A. Нарушението е аргументирано с неистинност на конкретна оферта от 25.12.2005 г., за която управителят на „M. S.” S. A. е потвърдил изрично, че не изхожда от представляваното от него дружество. Предвид решаващия извод, с който е мотивирана основателността на предявения иск, евентуалното наличие на други изходящи от „M. S.” S. A. оферти, различни от офертата от 25.12.20105 г., е ирелевантно за преценката извършено ли е нарушение на чл.8.1 от договора и има ли основание за възстановяване на получената от ответника финансова помощ. Освен това, преценени в контекста на разрешения с влязлото в сила решение правен спор, писмата не опровергават извода на съда за неистинност на офертата от 25.12.2005 г. Представените в производството за отмяна писма не попадат в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и по причина, че фактът, който молителят се домогва да докаже с тях - съществуване на трайни търговски взаимоотношения между „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” ЕАД и „M. S.” S. A., няма самостоятелно правно релевантно значение за изхода на спора по чл.422, ал.1 ГПК. Изразеното от съда становище в мотивите към решението, че ответникът е имал възможност да представи писмени доказателства, чрез които да докаже съществуването на действителни търговски взаимоотношения с оферента „M. S.” S. A., няма предвид доказване изобщо на търговски отношения между двете дружества, а наличието на търговски взаимоотношения, породени от конкретната оферта. Дори да се приеме, че съдът е изследвал принципно дали има търговска обвързаност между страните към посочената в офертата дата - 25.12.2005 г., писмата не доказват съществуване на търговски отношения между двете дружества, а намерение за установяване на търговски отношения, предвид признанието на молителя, че те са съхранявани в деловодството на „M. S.” S. A. до намирането им в края на 2018 г. и липсата на данни да са получени от него преди 25.12.2005 г. Като самостоятелен аргумент в подкрепа на извода, че писмата нямат характер на нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да се посочи и това, че ако към 2005 г. молителят е имал реални търговски взаимоотношения с „M. S.” S. A. и е считал, че те ще са от значение за установяване истинността на офертата от 25.12.2005 г., той е могъл да изиска от испанското дружество писмено потвърждение за отношенията помежду им и да представи съответния документ пред съда, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 ГПК. Пропускът да се съберат доказателства в посочения смисъл по време на исковото производство не се дължи на обективна невъзможност, а на неоправдано процесуално бездействие на молителя, последиците от което не биха могли да бъдат преодолени чрез отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Доводите на молителя за погасяване по давност на вземането, предмет на установяване с иска по чл.422, ал.1 ГПК, и развитите в отговора по чл.306, ал.3 ГПК съображения на ответника за неоснователност на възражението за давност не следва да се обсъждат, тъй като са извън обхвата на производството по отмяна и нямат значение за произнасянето по поддържаното в молбата отменително основание. В зависимост от изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” ЕАД с ЕИК[ЕИК] - гр.Шумен, [улица], за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 243/2012 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ОСЪЖДА „Промишлено и хибридно животновъдство Б. комерс” ЕАД с ЕИК[ЕИК] - гр. Шумен, [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие” с ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК] - гр. София, [улица], сумата 300 лв. (триста лв.) – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :