Р Е Ш Е Н И Е № 168 С., 30.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№392 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. университет[населено място] срещу решение №345/21.12.09г. по гр.д.№726/09г. на Пернишкия окръжен съд. Ж. поддържа, че в нарушение на чл.7, ал.4 от ЗС и при несъобразяване на представените по делото актове за държавна собственост, въззивният съд е уважил иск по чл.108 от ЗС, предявен от наследниците на бившия собственик на имота. Ответниците в производството С. Б. И., М. М. И., Н. С. Б., С. В. Б. и С. В. Б. оспорват жалбата. Считат, че тя е недопустима, тъй като не са изпълнени в срок указанията на съда за отстраняване на недостатъците и. С определение №965 от 01.11.2010г. по настоящото дело е прието, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок; в срок е внесена и държавната такса, без значение кога точно е представено по делото копието от вносната бележка, а в самата касационна жалба се съдържа и изложение по чл.280, ал.1 от ГПК, затова по-късното представяне на отделно изложение не влияе на допустимостта и. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за прилагането на чл.7, ал.4 от ЗДС и по-конкретно – основателна ли е претенцията на физически лица за собственост върху имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Пернишкия окръжен съд е оставил в сила решение №146/14.07.09г. по гр.д.№482/07г. на Р. районен съд, с което Техническият университет[населено място] е осъден да предаде на основание чл.108 от ЗС на С. Б. И., М. М. И., Н. С. Б. и С. В. Б. следния недвижим имот: неурегулиран незастроен поземлен имот, находящ се в[населено място], [община], с площ от 8,428 дка, както и да им заплати сумата от 10115лв., представляваща обезщетение за ползването на имота за периода 20.12.2002г. – 20.12.2007г. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по предходно дело, с което Техническият университет е бил осъден да заплати на ищците обезщетение за ползване на имота за друг период, се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността. Освен това е прието, че имотът има селищен характер /установен със свидетелски показания/ и за него не се прилага ЗСПЗЗ. Прието е, че ответникът владее този имот без правно основание, нищо че през периода 1983 – 1989г. е застроил в него учебно-спортна база, почивен комплекс /триетажна масивна сграда/ и пречиствателна станция. Актовете за публична държавна собственост на този имот не са зачетени с мотив, че те не създават права. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Със ЗИДЗДС / ДВ бр.17/2009г./ е създадена нова алинея 4 на чл.7 на ЗДС, която гласи, че собствеността върху имоти, публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване. Този текст е израз на засилената защита на публичната държавна собственост. Въпреки че е приет едва през 2009г., тестът не е нов по своето съдържание. Той е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. §1в, ал.1 и ал.2 на ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992г. са превърнати в публична собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл.2, ал.1 и ал.7 от ЗОСОИ. Когато съдът е сезиран с иск, по който физически лица предявяват претенции за собственост върху имот, публична държавна собственост, следва да се отчетат посочените по-горе разпоредби, като се вземе предвид и това, че нормите имат тълкувателен характер и се прилагат от влизане в сила на законите за възстановяване на собствеността – в този смисъл например решение 663/12.06.03г. по гр.д.№529/02г. на ВКС, ІV ГО. Характеристиката на имота като публична държавна собственост възпрепятства възстановяването на собствеността и съответно – уважаването на предявения от физическите лица иск за собственост. По съществото на касационната жалба. В конкретния случай предмет на правния спор е онази част от имот № 009039 по КВС на[населено място], [община], която попада в „У.-спортна оздравителна база язовир „П.”. Ищците се легитимират като собственици на 1000 кв.м. от този имот с нот.акт №85/1963г., а разликата до 8428 кв.м. не е възстановена по ЗСПЗЗ. Възстановена е само останалата част от имота, попадаща извън Учебната база – решение №РГ-33 от -1.11.2000г. на ПК К.. Установено е, през 1982г. ответникът, тогава с наименование В. „Л.”, е бил въведен във владение на процесния имот и е изградил в него „У.-спортна оздравителна база”. Построени са триетажна масивна сграда, пречиствателна станция и други съоръжения. През 1995г. е съставен и А. №654 от 12.07.95г., в който са описани построените сгради и е посочено, че имотът е бил предоставен на В. „Л.”. На 12.02.2001г. е съставен А. №333 за публична държавна собственост на имота. При тези данни въззивният съд не е имал основание да уважи предявения иск за собственост. Касае се за имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. О. при осъществяване на това мероприятие имотът е бил предоставен на В. „Л.”, сега Т. университет С., и съгласно чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование, той има статут на публична държавна собственост. Няма данни по делото кога и по какъв ред е станало отнемането на собствеността, но във всички случаи тя не може да бъде възстановена нито по реда на ЗСПЗЗ, нито по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ по изложените по-горе съображения. Като не е отчел разпоредбите, забраняващи възстановяване на собственост върху имоти, върху които е проведено мероприятие на държавата, още повече, когато то представлява публична държавна собственост, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен. Неправилен е и решаващият извод на въззивния съд, че по въпроса за собствеността има формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д.№1061/03г. на Пернишкия окръжен съд, с което Т. университет С. е осъден да заплати на С. Б. И., М. М. И., Н. С. Б., С. В. Б. и С. В. Б. суми за ползването на част от същия имот през периода 29.12.95г. – 29.12.2000г. Предметът на двете дела е различен и затова обективните предели на силата на пресъдено нещо по това решение не се разпростират върху въпроса за собствеността на имота, който е предмет на настоящото производство, макар този въпрос да е бил преюдициален по предходния иск. Възприетото в мотивите по предходното дело по въпроса за собствеността не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като мотивите на съдебното решение нямат такава сила – т.18 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Предходното влязло в сила решение №14 от 28.08.91г. по гр.д.№43/90г. на Р. районен съд, което е имало за предмет иск по чл.75 от ЗС между същите страни, също не се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, тъй като при иск по чл.75 от ЗС съдът не се интересува от това кой е собственик на спорния имот и не се произнася по този въпрос. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №345/21.12.09г. по гр.д.№726/09г. на Пернишкия окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. И. от[населено място],[населено място], ул.”Д.Б.” №8, М. М. И., Н. С. Б., С. В. Б. и С. В. Б., всички от[населено място], [улица], срещу Т. университет С. искове по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху следния недвижим имот: неурегулиран незастроен поземлен имот, находящ се в[населено място], [община], махала „Т.” /”М. м.”, „В. к.”/, с площ от 8,428 дка, при граници: път, Я. К., пасбище и земеделски имот, както исковете по чл.73, ал.1 от ЗС за ползите от имота, от които ищците са били лишени през периода 20.12.02г. – 20.12.07г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: