Р Е Ш Е Н И Е №. 13 гр. София, 04.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесети девети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1191/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Г. А. Б. ЕГН: [ЕГН] и Я. А. Б. ЕГН: [ЕГН] и двамата от [населено място] срещу решение №496 от 28.03.2011 г. по гр.д. №956/2010 на САС, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанцонното решение в отхвърлителната част за разликата от по 26 250 лева присъдено обезщетение на всеки един от ищците до пълнопредявения размер от по 35 000 лева-претендирано обезщетение по чл. 88 ЗЗ/ отм./ за неимуществени вреди от смъртта на сина им вследствие на ПТП, както и в частта, с която се отхвърля претенцията за присъждане на лихва-обезщетение за забава върху обезщетението от датата на настъпване на увреждащото събитие до датата на поканата до ответника. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му в обжалваната част и уважаването изцяло на двата иска. Ответната страна Г. фонд- София не изразява становище по иска. С определение №463 от 22.06. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за приложение на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на конкретното обезщетение за неимуществени вреди Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че са налице предпоставките за отговорността на ответния Г. фонд-София в хипотезата на чл. 88 ал.1, т.1 б. Б ЗЗ /отм./: ПТП , от което е настъпила смъртта на сина на двамата ищци, виновно причинено от лице, управлявало МПС без валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. За разлика от първоинстанционния съд, решаващият спора въззивен състав приема, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал, но че първоначално присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението 26 250 лева за всеки един от двамата ищци е достатъчен за покриване неимуществените им вреди по обществените критерии за справедливост. По отношение на лихвата за забава съдът приема, че тя се дължи от датата, когато ответникът е поканен да изплати обезщетението, тъй като отговорността на ГФ произтича от закона, а не от деликт. По отношение на обуславящия правен въпрос, по който е допусната касационно обжалване : Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. Посоченото ППВС представлява задължителна практика на ВКС и настоящият състав се съобразява с нея. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Решаващият спора въззивен състав приема, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал, но че първоначално присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението 26 250 лева за всеки един от двамата ищци е достатъчен за покриване неимуществените им вреди по обществените критерии за справедливост. Ищците се явяват родители на починалия вследствие настъпването на процесното ПТП от 26.04.2003 г. А. Г. Б. на 25 г.. Събрани са доказателства за изключително тежката психическа травма, която преживяват ищците от смъртта на сина им в млада възраст, още повече, че това не е за тях първа загуба на собствено дете. При това положение изводът на въззивния съд, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищците от загубата на сина им следва да остане същото по размер, каквото го е определил първоинстанционния съд, при условията на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД и което самият въззивен съд констатира, че не е налице, се явява необоснован, което води до неправилност по смисъла на чл.291 т.3ГПК на решението в обжалваната част. С оглед изложената фактическа обстановка по делото относно претърпените от ищците страдания от загубата на сина им, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че следва да бъде присъдено обезщетение на всеки един от ищците до пълнопредявения размер от по 35 000 лева. Върху така определеното обезщетение се дължи лихва по общите правила на чл. 84 ал.2 ЗЗД от датата на поканата-23.02.2005 г.. Това е така, доколкото отговорността на ГФ по чл.88 от ЗЗ/отм./ произтича от закона, а не от деликт, поради което и чл.84 ал.3 в случая е неприложим. Цитираната разпоредба в редакцията й към датата на възникване на спорното правоотношение не е предвиждала срок за плащане на обезщетението от страна на ГФ, поради следва да се приеме че ГФ изпада в забава от поканата за плащане. В тази насока е и задължителната практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК- Р №60/29.04.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.. В полза на касаторите следва да се присъдят и съдебно-деловодните разноски в общ размер на 1210 лева, съгласно чл.81 във връзка с чл.78 ГПК и представения списък на разноските. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на 700 лева Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №496 от 28.03.2011 г. по гр.д. №956/2010 на САС, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанцонното решение в отхвърлителната част за разликата от по 26 250 лева присъдено обезщетение на всеки един от ищците до пълнопредявения размер от по 35 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. фонд-София да заплати на Г. А. Б. ЕГН: [ЕГН] и Я. А. Б. ЕГН: [ЕГН] и двамата от [населено място] сумата от по 8 750 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва считано от 23.02.2005 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Г. фонд-София да заплати на Г. А. Б. ЕГН: [ЕГН] и Я. А. Б. ЕГН: [ЕГН] и двамата от [населено място] сумата от 1210 лева- съдебно-деловодните разноски в производството пред ВКС. ОСЪЖДА Г. фонд-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 700 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.