Р Е Ш Е Н И Е №. 392 гр. София, 10 октомври 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1232/2013г. Производството е образувано по искане на осъдения Т. С., за отмяна или ревизия на присъда №555 от 25.09.2012г. по нохд №749/2012г., по описа на Районен съд /РС/-Разград, влязла в сила с обявяване на решение от 16.01.2013г., по внохд №376/2012г. на Разградски окръжен съд /ОС/, по реда на възобновяването. В депозираното искане се релевират оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон, и за несправедливост на наказанието В подкрепа на визираните основания по чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат съображения за пороци при събирането, анализа и оценката на приобщените по делото гласни доказателствени средства, и за налична непълнота в доказателствата по делото. Поставя се акцент на обстоятелствата, че първостепенният съд не е издирил и разпитал пострадалия от престъплението М. Д., и неправилно е кредитирал изтъканите от противоречия показания на лица, употребили алкохол на инкриминираната дата, чиято свидетелска годност не е изследвана чрез съдебно-психологическа експертиза. Обръща се внимание и на пропуски в постановеното въззивно решение, изразяващи се в липса на произнасяне на въззивната инстанция по направените от процесуалните страни доводи и възражения. Бланкетно се очертава престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на Т. С. по чл.211, пр.2, вр.чл.209 от НК и се декларира завишеност на санкцията. Алтернативно се предлага отмяна на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт и връщане на делото на ОС-Разград за ново разглеждане или намаляване на лимитираното при условията на чл.55 от НК наказание. В съдебно заседание на 20.09.2013г. осъденият Т. С. неговият защитник поддържат искането за възобновяване на делото. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при реализирания извънреден контрол, взе предвид следното: С присъда №555 от 25.09.2012г., по нохд №749/2012г., Разградски РС е признал Т. К. С. за виновен в това, че на 04.09.2012г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М. М. Д., с което му причинил вреда в размер на 500 /петстотин/ лева, като инкриминираното деяние е извършено при опасен рецидив, поради което на основание чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.54 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимото лице е инициирана въззивна процедура по внохд №376/2012г., приключила с решение №145 от 16.01.2013г. на ОС - Разград, с което първоинстанционният акт е изменен, чрез оправдаване на Т. С. за разликата в стойността на предмета на престъпление от 220 /двеста и двадесет/ до 500 /петстотин/ лева, и чрез редуциране на санкционните последици, отмерени в обсега на изключително смекчената наказателна отговорност по чл.55, ал.1, т.1 от НК - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Искането на осъдения С. за възобновяване на нохд №749/2012г. на РС-Разград и внохд №376/2012г. на Разградски ОС, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, в съответствие с разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК, но преценено при съобразяване на визираните доводи и възражения сочи на неоснователност. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните предписания при събиране, анализ и оценка на гласните доказателства. Действително в съдебно заседание на 25.09.2012г. първостепенният решаващ орган е заличил свидетеля М. Д. и обявил съдебния си акт, без да изслуша пострадалото от измамата лице. Установената в хода на инстанционната проверка доказателствена непълнота е преодоляна по предвидения в чл.327 и чл.332 от НПК ред от въззивния състав, който упражнявайки възложените му от процесуалния закон правомощия е допуснал до разпит жертвата на инкриминираното посегателство и в рамките на съдебното следствие, в присъствието на Т. С. и на неговия защитник, на 12.12.2012г. снел показанията й, инкорпорирани към доказателствената маса. По описания начин стриктно е спазен нормативният регламент на чл.6, т.т.1 и 3”d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, съгласно който правото на справедлив процес включва процесуалните възможности на обвиняемия /подсъдим/ да иска разпит на свидетелите на обвинението и да участва лично при провеждането му, като изключения от това принципно положение са допустими само при зачитане на неговите интереси. При съблюдаване на процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и 107, ал.5 от НПК са обсъдени и съдържимите се в доказателствените източници данни, като същите са надлежно интерпретирани при формиране на вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен съд за основния факт, очертан в предмета на доказване по чл.102 от НПК – извършеното престъпно деяние и неговото авторство. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на М. Д., С. С., П. Я. и М. М. и с писмения материал /справка от ОД на МВР-Разград от 24.09.2012г./, обезпечава с нужната степен на интензитет повдигнатото срещу осъдения обвинение за осъществени на 04.09.2012 година, в [населено място] измамливи действия спрямо пострадалото лице. Разпитаните М. Д., С. С. и П. Я. са категорични, че на инкриминираната дата Т. С. обещал добре платена работа при свой познат, в „Б. в близост до [населено място]”, като му предложил да го транспортира до мястото срещу заплащане. Безспорно е доказано от посочените лица и последващото разпореждане със сумата от 220 лева от пострадалия Д. с предоставени му от М. М. парични средства /1200 лева/, дължими се по силата на сключен между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, след което С. не изпълнил поетите ангажименти и се укрил до задържането му от полицейските служители В коментирания смисъл несъстоятелни са доводите на защитата на осъдения за неоправдан кредит на доверие към разказа на М. Д. и на присъстващите по време на разговора му с осъденото лице - С. С. и П. Я., поради обстоятелството, че са били под влияние на употребения в инкриминираната нощ алкохол. Безпристрастни и непредубедени, визираните свидетели, без да отричат консумацията на спиртни напитки на 03/04.09.2012г., житейски правдиво, еднопосочно и логично споделят своите спомени и възприятия от процесната среща, като пресъздават точно и ясно всички релевантни за инкриминираната измама и съпричастността на осъдения факти - очертаване на изгодната оферта от Т. С. за нова месторабота и демонстрираната от него готовност да съдейства на М. Д. при придвижването му до [населено място], мотивирали пострадалия да се разпореди с инкриминираната сума от 220 лева. Описаната конкретика намира несъмнена доказателствена опора в заявеното от свидетеля М. пред въззивната инстанция, и в приложената справка от ОД на МВР - Разград от 24.09.2012г., установяваща, че осъденият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и няма регистриран личен автомобил. Очевидна е липсата на корелация единствено с обясненията на Т. С. /изолирани, голословни и изтъкани от вътрешни противоречия/, професионално ценени при отчитане на правната им природа на доказателствено средство и способ за защита на конституирания в качеството на обвиняем /подсъдим/ в процеса. В контекста на изложеното неоснователно е и претендираното от адвоката на осъденото лице допускане и изслушване на съдебно-психологична експертиза за свидетелската годност на процесуалните участници М. Д., С. С. и П. Я.. Придобитите непосредствени впечатления за особеностите на физическото и психическо развитие на посочените свидетели, при проведените от първостепенния съд и въззивната инстанция разпити, несъздаващи съмнение в способността им за възприемане на значимите за делото факти на инкриминираната дата и за даване на достоверни показания за тях, е мотивирало решаващия орган да приеме липса на предпоставки за правоприлагане на нормата на чл.144, ал.2 от НПК. Не са налице и бланкетно релевираните в депозираното искане недостатъци на въззивния акт, изразяващи се в липса на съображения по направените от осъдения и защитата му доводи и възражения. Атакуваното решение отговаря на изискванията на чл.339 НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната разпоредба законодателна воля обосновава заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на въззивния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от Разградски ОС След анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност въззивната инстанция е описала значимата за повдигнатото срещу Т. С. обвинение фактология и очертала изводи по приложимото право, в рамките на които дала компетентен отговор на доводите и възраженията на процесуалния представител на осъдения. Правилно е приложен и материалният закон. Криминализираната измама, предпоставяща ангажиране на наказателна отговорност по чл.209 от НК, съответно по предвидените в цитирания кодекс квалифицирани и привилегировани състави, от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага. Инкриминираното поведение на Т. С. се субсумира от особената норма на чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1 от НК. Твърденията на осъдения в хода на състоялия се с М. Д. разговор за познанство с лице, работещо в „Б., в близост до [населено място]”, при което пострадалият да полага труд срещу осигуряване на добро заплащане /неотговарящо на истината/ и съпровождащото ги предложение за транспортиране до посоченото място с личен автомобил, при категорично установената по делото липса на регистрация на моторно превозно средство на името на С. и на правоспособност за управление, е изградило и поддържало неверни представи в съзнанието на Д., мотивирали го да се разпореди с инкриминирания предмет /220 лева/, в непосредствена причинна връзка, с което е настъпилата за него вреда. Очертаната конкретика, интерпретирана при съотнасяне с последващите прояви на Т. С. - неизпълнение на поетото обещание и укриването му от жертвата на неправомерното посегателство до задържането му от полицейските органи, обосновава и субективните признаци на инкриминираното престъпление. Доказана е изискуемата се от закона цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъстващо намерение за поемане и изпълнение на уговореното задължение, още в момента на постигнатото между страните споразумение - обстоятелство, което индицира на фактическия състав на наказателно-правната измама, отграничавайки я от формите на отклонение и аномалия в нормалното развитие на гражданските отношения, като с оглед осъжданията на С., същата е квалифицирана като извършена при опасен рецидив. По справедливост, в съответствие с принципите на установеност и индивидуализация на наказанието, и при спазване изискванията на чл.36 от НК, е диференцирана отговорността на осъдения С.. Наложената при условията на чл.55 от НК, под предвидения минимум санкция - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, е отмерена при съблюдаване на тежестта на инкриминираното деяние /време, място, механизъм на реализиране и стойност на предмета на посегателство/ и на личната опасност на Т. С. /семейно положение, имотно състояние, процесуално съдействие за разкриване на обективната истина в наказателното производство и съдебно минало (множество влезли в сила присъди, извън релевантните за правните очертания на престъплението по чл.211, пр.2 от НК) /. Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената компетентност, настоящият състав формира заключение за липса на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по предвидения в чл.419 - чл.426 от НПК ред. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. С. за възобновяване на нохд №749/2012г. на РС - Разград и на внохд №376/2012г. на Разградски ОС, и за отмяна или изменение на постановената по тях и влязла в сила присъда №555 от 25.09.2012г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.