Р Е Ш Е Н И Е № 233 София 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 116 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. И. от гр.Варна срещу решение №175 от 26.02.2008г. по гр.д.№364/07г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че ответницата А. е придобила имота чрез кратката придобивна давност. Счита, че тя не е добросъвестен владелец, тъй като праводателите и не са били собственици на имота, а дарението на чужда вещ е нищожно и не може да обоснове добросъвестност на владението на приобретателя по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Освен това развива довод, че преди да му бъде възстановена собствеността по ЗСПЗЗ, давност върху процесния имот не би могла да тече. Ответниците в производството П. С. А.а и С. К. А. оспорват жалбата. Подробни доводи развиват в писмени бележки. С определение №484 от 08.06.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали е действително дарението на чужда вещ. За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решение №3203 от 09.10.2006г. по гр.д.№3080/05г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от А. Г. И. срещу П. С. А.а иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на имот пл.№933 по ПНИ на с.о.”Добрева”, землището на гр.Варна, кв.”Виница”. Въззивният съд е приел, че праводателят на ищеца е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС. Имотът е възстановен с решение №544/17.08.1998г. на ПК Варна в стари реални граници. По делото няма категорични доказателства първите двама ответници П. А.а и С. А. да са изкупили имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като преписката по изкупуването не се съхранява в общината. Има обаче констативен нотариален акт на тяхно име, цитиран в нотариалния акт за дарение, от който дъщеря им, третата ответница Д. А., черпи права. Тъй като в имота не е имало сграда към 01.03.1991г., първите двама ответници не са имали правото да придобият собствеността на земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова ответницата А. не е станала собственик на деривативно основание – договора за дарение, тъй като не е могла да придобие права, които праводателите и не притежават. Тя обаче е станала собственик чрез кратката петгодишна давност, тъй като е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС – владяла е имота на правно основание, годно да я направи собственик /нотариалния акт за дарение/, без да знае, че праводателите и не са били собственици. Затова предявеният срещу нея иск по чл.108 от ЗС е неоснователен. С тези мотиви въззивният съд е приел по същество, че дарението на чужда вещ е годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, т.е. не е нищожно. В решение №203 от 23.06.95г. по гр.д.1336/95г. на ВС, ІІ ГО и решение №1598 от 03.12.1984г. по гр.д.№748/84г. на І ГО също е прието, че дарението на чужд имот не е нищожно и не подлежи на унищожаване. Същевременно в решение №1543 от 30.10.2002г. по гр.д.№1898/2001г. на ВКС, ІV ГО е прието, че дарението на чужд имот е нищожно, като този извод е обоснован с разпоредбата на чл.226, ал.2 от ЗЗД. Настоящият състав намира за правилна практиката в първата група решения. Дарението на чужда вещ не разкрива някакви различия от продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но нямат вещен прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава. Дарението на чужда вещ следва да се разграничава от хипотезата на дарение на бъдещо имущество, което чл.226, ал.2 от ЗЗД обявява за нищожно. В последния случай се има предвид имущество, което или все още не е възникнало, или съществува, но дарителят не е негов собственик, а очаква правомерно да го получи. Във всички случаи обаче той е наясно, че все още не е собственик на вещта, която дарява. В тези случаи дарението ще бъде нищожно. Когато обаче дарителят е със съзнанието, че е собственик на вещта, дарението не касае бъдещо имущество по смисъла на чл.226, ал.1 от ЗЗД и е валидно. Ако има за предмет чужда вещ, то няма да доведе до желаната последица за прехвърляне на собствеността, но само по себе си няма да бъде нищожно. В настоящия случай праводателите на ответницата А. са били със съзнанието, че са собственици на имота който даряват, тъй като преди това са го изкупили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Ето защо това дарение няма за предмет “бъдещо имущество” по смисъла на чл.226, ал.1 от ЗЗД и не е нищожно. То обаче е непротивопоставимо на действителния собственик с възстановени права по ЗСПЗЗ. Неговите права могат да бъдат отречени само ако праводателите на ответницата А., като бивши ползуватели на този имот, са имали право да го изкупят по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – т.е. ако са били налице предпоставките на закона за това изкупуване. В случая е установено, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ - 01.03.1991г., в имота е имало дървена барака с размери 3 на 4 кв.м., с едно помещение, без вода и електричество, която е съществувала до 1997г. Тази постройка не отговаря на изискванията на чл.303б от ППЗТ. и чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по Т. и не дава основание за изкупуване на земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, в случая действително става въпрос за дарение на чужда вещ, което не е нищожно. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че ответницата А. е могла да придобие собствеността върху имота с кратката петгодишна давност, тъй като имала качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Процесният имот се намира под режима на ЗСПЗЗ и за него важи правилото на чл.5, ал.2 от З., съгласно което изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по З., ЗСПЗЗ и ЗАВОИ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Това правило изключва възможността имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, да бъде придобит от трето лице чрез краткатката петгодишна давност. Давността по чл.5, ал.2 от З. е винаги десетгодишна, тъй като владението върху имота придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС – в този смисъл решение №28 от 04.05.2010г. по гр.д.№844/2009г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по т.гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Като е приел, че ответницата А. е могла да придобие собствеността върху процесния имот с кратката петгодишна давност, която тече от 18.11.1997г., въззивният съд е постановил неправилно решение. Давността е десетгодишна, започва да тече от момента на възстановяване на собствеността, но не по-рано от 18.11.1997г. и към момента на предявяване на исковата молба – 21.06.2005г. не е изтекла. Ответниците нямат противопоставими на ищеца права, ето защо предявеният срещу тях иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен. За пълнота на изложението и във връзка с доводите на ответниците по касация следва да се посочи, че в производството по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент. В този смисъл са решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №329/27.04.2010г. по гр.д.№927/2009г. на І ГО; решение №185/28.05.2010г. по гр.д.№1303/19.10.2009г. на ІІ ГО и др. За признаване на собствеността на ищеца в случая е достатъчно решението на поземлената комисия, което има конститутивен ефект и го легитимира като собственик. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №175 от 26.02.2008г. по гр.д.№364/07г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА П. С. Н. и С. К. А. от гр.Варна, кв.”Чайка”, бл.28, вх.В, ап.31 и Д. С. А. от гр.Варна, кв.”Младост”, бл.11, вх.1, ап.11 да предадат на основание чл.108 от ЗС на А. Г. И. от гр.Варна, ул.”Св.Димитър С.” №13 владението на следния недвижим имот пл.№933 с площ от 605 кв.м. по ПНИ на с.о.”Добрева”, одобрен със заповед РД-1-7706/487 от 16.12.2002г. на областния управител Варна, находящ се в землището на гр.Варна, кв.”Виница”, при граници: път, имоти №936, 935, 1718 и 1715, оцветен с червен цвят на скицата на лист 88 от делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: