Р Е Ш Е Н И Е № 822 София, 01.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 46 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 645/10 от 12.07.2010г.. по касационна жалба на Л. Б. С., Н. С. Х., В. Г. Г., П. К. Г., И. Д. Г., Д. Д. Г., М. П. Д., С. П. Д., Ц. В. И., Николай С. И., Д. Т. Й., В. Я. Б., Ваня Я. К. е допуснато касационно обжалване на решение от 26.10.2009г. по гр. д.№ 2801/2009г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 13.01.2009г. по гр.д.№ 10443/2004г. на СРС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против И. Н. И. и Т. Е. И. за предаване на владението на УПИ VІ-13 от кв. 17 по плана от 1984г. на м. Филиповци,[населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Основното оплакване е свързано с това, че съдът не е отчел, че искът е предявен против съсобственик, който е купил от трето лице целия имот и се счита негов изключителен собственик.. Ответниците по касация И. Н. И. и Т. Е. И. оспорват жалбата. Считат, че ищците нямат право да искат ревандикация на цялата вещ против ответник съсобственик, но алтернативно оспорват активната легитимация на ищците, защото документа им за собственост не е валиден. По същество се развива довод, че имота не е бил включен в ТКЗС, защото е бил единствен жилищен, поради което собствеността върху нея е запазена. Поради това, че не се прилага ЗСПЗЗ счита неприложима и нормата на чл. 5, ал.2 от З.. Н. И. С. бил признат за собственик по давност с н.а. № 161,т.VІІІ/1974г. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на С. градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са наследници на общия наследодател Иван С. Я., починал на 07.11.1958г.. С решение № 230 от 06.11.1998г. на ПК – О. К. е възстановена собствеността върху имот с площ 978 кв.м., който е идентичен с парцел VІ-13 от кв. 17 по плана от 1984г. на м. Филиповци,[населено място]. За възстановяване на тази площ е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и скица по ал.5 от ППЗСПЗЗ и въз основа на тях е издадена скица и от ПК. Ответникът И. Н. И. е купил по време на брака си[населено място] от ТКЗС с н.а. № 23/1503.1972г. “празно место” находящо се в с.“Филиповци”, парцел VІ от кв. 17 с площ 978 кв.м. при граници: Г. В., улица и от две страни имот на ТКЗС. В имота са построени стопански сгради през 1973г. на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия без да покрива калканен зид от другата страна в съседен имот. Предвид това им местонахождение, те са били недопустими по действащия към момента на изграждането им регулационен план, съгласно чл. 125 от Наредба № 5/1977г. Това им местонахождение и предназначение ги прави недопустими и по чл. 42, ал.2 от ЗУТ. Поради това е прието, че не са търпими строежи по смисъла на пар. 16 от ЗУТ. Затова съдът е приел, че имота е правилно реституиран по ЗСПЗЗ на основание чл. 10, ал.13 от с.з. Искът по чл. 108 от ЗС обаче е отхвърлен поради това, че е предявен от мнозинството от наследниците на Иван С. Я. против ответника И. Никово И., който също е сънаследник и като съсобственик може да упражнява владение върху своята идеална част и да държи идеалните части на останалите. Ако ищците искат реално да получат правото на собственост следвало да предявят иск за делба, или да претендират обезщетение за лишаване от ползване, или за разпределение на ползването. Затова решението на РС, макар и по други мотиви е оставено в сила. То е подписано с особеното мнение на съдия Н.Е., който обосновава тезата, че по предявеният иск от съсобственици против друг съсобственик следва да се постанови ревандикация на идеалната част, за която ищците се легитимират като собственици. Тезата е обоснована с това, че съсобственика е трето лице за идеалните части на останалите съсобственииц е следва да се въздържа от действия, които пречат за упражняване на тяхното право на собственост, че посочените искове имат друг предмет на защита, който не се покрива с иска по чл. 108 от ЗС, а начина на изпълнение на подобно решение не е основание да се отрече възможността за защита на правото на собственост на съсобственик против друг съсобственик по чл. 108 от ЗС за притежаваната идеална част. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е може ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС от съсобственици против друг съсобственик, който се счита собственик на целия имот Разрешението на този въпрос с въззивното решение противоречи на приетото в Р № 2048/1995г. ІV гр.о. и Р № 3315/25.11.1996г. по гр.д.№ 4106/1995г. ІV гр.о. и с Р № 139/23.11.1985г. на ОСГК, Р № 1068/23.10.2008г. по гр.д.№ 3971/2007г. на ІІ гр.о. и решение № 146 от 26.04.2010г. по гр.д.№ 238/2009г. на ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК. Основанието, на което е допусната касация следва да се преквалифицира по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК, до колкото към настоящия момент има и задължителна съдебна практика по поставения въпрос. С посочените решения се приема, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31, ал.1 от ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежаваная от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Исковете по чл. 32, ал.1, 32, ал.2 и по чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третия иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защита, която дава иска по чл. 108 от ЗС – предаване на владението върху идеална част. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота, Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от съсобствниците. Като е приел, че притежаваната от ответника по наследство 1/10 идеална част му дава основание да владеят целия имот и е отречена възможността на ищците да ревандикират притежаваните от тях части, поради това, че съществува друг начин на защита на правата им, въззивният съд е нарушил материалния закон – чл. 108 ЗС. Решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него предявеният иск да бъде уважен за притежаваната от всеки ищец идеална част. Неоснователен е доводът на ответниците по касация, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот поради невалидност на решението на ПК. В съответствие със задължителната съдебна практика /Р № 820/27.05.2010г. по гр.д.№ 768/09,І гр.о. и Р № 750 от 04.11.2010г. по гр.д.№ 1794/2009г. на І гр.о./, въззивния съд е приел, че решението на ПК по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, заедно със скицата, неразделна част към него е издадено от колективен административен орган, който взема решенията с мнозинство и е подписано от председател и секретар, които удостоверяват валидността му, съгласно чл. 15, ал.2 т.6 изр.последно от З./отменен. При липса на специална норма към момента на постановяването му - 06.11.1998г. следва да се приеме, че е приложим общия административно процесуален закон, действащ към същия момент – З.. Без значение за предмета на спора е дали наследодателят на страните е внесъл процесния терен от 987 кв.м. в ТКЗС, тъй като нормата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, тълкувана във вр. с чл. ал.1 от същия текст изрично посочва, че подлежат на връщане земите, продадени от ТКЗС на трети лица независимо дали са били внесени в ТКЗС. Това е така, защото на основание ПМС № 216 от 8 ноември 1961 г. дворни места на член-кооператори, които не са били внесени в ТКЗС поради това, че са били включени в регулационния план, но по-късно след изключването им от регулационния план ведно със стопанските сгради в тях са записвани на ТКЗС. ТР № 104/26.06.1964г. на ОСГК, постановено по Примерния устав на ТКЗС от 1958г. на което се позовават ответниците разглежда хипотезата, когато към момента на изключване от регулацията в имота има единствен жилищен имот на член-кооператора, собствеността върху който се запазва в реални граници. Това ТР не намира приложение към казуса тъй като към момента на образуване на ТКЗС – 1950г. имота не е бил в регулацията, общият наследодател, на когото е принадлежал имота и който е бил член-кооператор е починал на 07.11.1958г., а първия регулационен план, по който за процесния имот от 987 кв.м. е определил парцел VІ-25 е от 1963г. Към този момент имота не е бил единствен жилищен за него. За имоти 25 и 26 са отредени общо четири парцела, от които в п. ІV-26 има изградена жилищна сграда.. С н.а. № 161,т.VІІІ/1974г. Н. И. С. - баща на ответника И. Н. И. е признат за собственик именно на единия от тези парцели - парцел ІV от кв. 17, който не е предмет на спора. ТКЗС продава парцел VІ-25 от кв. 17 като празно дворно место през 1972г. на ответника. В този парцел и към настоящия момент няма жилищна сграда, дори да се е предвиждало изграждането на такава през 1973г. Находящите се в имота стопански постройки не са търпими строежи и не могат да бъдат запазени. Идеята на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ е да се възстановят всички земеделски земи (бивши и настоящи) с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, а те /в частност ТКЗС/ са се разпоредили с чужд имот. Нормата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ се отнася за незастроените изобщо, или застроените с незаконни постройки земеделски земи, включени в строителните граници на населените места Тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. По тези съображения е неоснователен доводът на ответниците по касация, че процесния имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и може да се придобива по давност. Нормата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ изключва прилагането на придобивна давност за купувачите на такива имоти от селскостопански организации, поради което е неоснователно и възражението на ответниците за придобиване по давност на имота. По делото е безспорно, че ответника ползва процесния имот. Установеното ползване над неговата 1/10 ид.ч. е без основание. Искът по чл. 108 от ЗС следва да се уважи за всеки от ищците, които са сега касатори до размера на притежаваната от него идеална част, както следна За Л. Б. С. – 1/5 ид.ч.,за Н. С. Х. – 1/25 ид.ч., за В. Г. Г. и П. К. Г. – по 1/50 ид.ч., за И. Д. Г. и Д. Д. Г. – по 1/50 ид.ч., за М. П. Д. и С. П. Д. – по 1/15 ид.ч., за Ц. В. И. и Николай С. И. – по 1/30 ид.ч.,/Тъй като от името на сънаследника им Т. С. И. не е предявен иск/ за Д. Т. Й. – 1/50 ид.ч. е за В. Я. Б. и Ваня Я. К. – по 1/100 ид.ч. Съобразно този резултат, ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите 1860 лв. разноски за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 26.10.2009г. по гр. д.№ 2801/2009г. на С. градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 13.01.2009г. по гр.д.№ 10443/2004г. на С. РС, с което е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Л. Б. С., Н. С. Х., В. Г. Г., П. К. Г., И. Д. Г., Д. Д. Г., М. П. Д., С. П. Д., Ц. В. И., Николай С. И., Д. Т. Й., В. Я. Б., Ваня Я. К. против И. Н. И. и Т. Е. И. за предаване на владението на УПИ VІ-13 от кв. 17 по плана от 1984г. на м. Филиповци,[населено място] и вместо това постановява: ОСЪЖДА И. Н. И. ЕГН-42111157043 и Т. Е. И. ЕГН-[ЕГН] да предадат владението на Л. Б. С. за 1/5 ид.ч., на Н. С. Х. за 1/25 ид.ч., на В. Г. Г. и П. К. Г. - по 1/50 ид.ч. на всеки от двамата, на И. Д. Г. и Д. Д. Г. – по 1/50 ид.ч. на всеки от двамата, на М. П. Д. и С. П. Д. – по 1/15 ид.ч., на Ц. В. И. и Николай С. И. – по 1/30 ид.ч., на Д. Т. Й. – 1/50 ид.ч. е за В. Я. Б. и Ваня Я. К. – по 1/100 ид.ч. от УПИ VІ-13 от кв. 17 по плана от 1984г. на м. Филиповци,[населено място] при граници: улица, парцел V-20 от кв. 17, поземлен имот 14 и 15. ОСЪЖДА И. Н. И. ЕГН-42111157043 и Т. Е. И. ЕГН-[ЕГН] да заплатят на Л. Б. С., Н. С. Х., В. Г. Г., П. К. Г., И. Д. Г., Д. Д. Г., М. П. Д., С. П. Д., Ц. В. И., Николай С. И., Д. Т. Й., В. Я. Б. и Ваня Я. К. деловодни разноски в размер на 1860 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: