Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260                                    гр. София, 18 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети май през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 96 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на осъдения Н. В. В., депозирано на 1.02.2010 г, за възобновяване на НОХД № 954/09 по описа на Районен съд, гр. П., по което е постановена присъда № 876 от 18.09.2009 г, потвърдена с решение на Благоевградски окръжен съд от 4.12.2009 г, по ВНОХД № 489/09. С първоинстанционната присъда, подсъдимите Р. Я. Войнов и Н. В. В. са признати за виновни в това, че на 20.03.2009 г, в района на ГКПП, Кулата, общ. Петрич, в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство, са направили опит да преведат през границата на страната с Република Гърция отделно лице - Ц. В. М. , без разрешение на надлежните органи на властта, с оглед на което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 4, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият В, на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, а подсъдимият В, на три месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че е нарушено правото на защита на молителя, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са констатирани от съда, че в съдебната фаза е накърнено правото на адвокатска защита на осъдения, като не е предоставена възможност на служебния защитник пълноценно да организира защитата му, че процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е проведена незаконосъобразно, че самопризнанието не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Твърди се, че липсва престъпление, тъй като св. М е дала съгласие за превеждането й през границата на страната. Иска се да бъдат отменени постановените актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата чрез писмено становище пледира за оправдаване на осъдения поради несъставомерност на деянието, с аргумента, че границата с Република Гърция не се явява външна граница на Европейския съюз. Алтернативно, намира, че незаконосъобразно е проведена процедурата на съкратеното съдебно следствие, че правото на адвокатска защита на осъдения е накърнено, като е ангажиран защитникът, представлявал другия обвиняем, макар двамата да имат противоречиви интереси. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Липсват допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения по смисъла на ТР № 2* които да налагат отмяна на съдебните актове и връщане на делото в предходна процесуална фаза. Такива не са допуснати и в съдебната фаза. Обвинението е за съучастие под формата на съизвършителство, а обвиняемите са заявили, че признават вината си и са дали обяснения в един и същи смисъл. Повдигнато им обвинение и заетите от тях процесуални позиции не ги очертават като обвиняеми с противоречиви интереси, поради което няма основание всеки от тях да има отделен защитник. Съдът от първата инстанция е насрочил заседание за 1.09.2009 г, за когато е допуснал предварително изслушване по Глава 27 НПК. Тогава служебният защитник на подсъдимия В не се е явил, като с писмена молба е поискал отлагане на делото, но молителят е настоял делото да се разгледа и да бъде проведена процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, каквото становището е изразил и другият подсъдим, чийто защитник е присъствал. Съдът е прекъснал заседанието и е осигурил служебен защитник на молителя, ангажирайки адвоката, представлявал неговия съпроцесник на досъдебното производство, срещу чието участие осъденият не е възразил. Този защитник е запознат с материалите по делото и няма основание да се счита, че не е могъл пълноценно да упражни задълженията си в процеса. Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което не е имало основание да бъде отказано провеждането на диференцираната процедура. Във въззивното производство също не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не са налице предпоставки да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието е съставомерно по чл. 280, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК и по този текст е квалифицирано, като без значение е обстоятелството дали незаконно преведеното през границата лице е дало съгласие за това. Вярно е, че, в случая, не е направен опит да бъде прекосена външна граница на Европейския съюз, но това не отменя съставомерността на деянието. Съгласно общностното и вътрешното право, граничният контрол между държавите-членки на Съюза не е премахнат, поради което всяко преминаващо през границата лице подлежи на проверка за установяване на неговата самоличност и гражданство. В същото време, св. М не е разполагала с лична карта, даваща й право безпрепятствено да напусне страната. Доколкото, все пак, се касае за превеждане на лице, което би могло да премине границата при наличие на редовен документ за самоличност, това се отразява на степента на обществена опасност на конкретното деяние, имащо значение при индивидуализация на наказателната отговорност. Не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Молителят има обременено съдебно минало, което е пречка за условното му осъждане. Наказанието му е определено, при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като му е наложен минимумът от три месеца „лишаване от свобода”. Проявено е снизхождение и с приложението на чл. 55, ал. 3 НК, като не е наложена глоба и конфискация, каквито са предвидени в санкционната част на нормата по чл. 280, ал. 2 НК. При това положение, не е възможно по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения. По тези съображения, искането за възобновяване като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на осъдения Н. В. В. за възобновяване на НОХД № 954/09 по описа на Районен съд, гр. П., по което е постановена присъда № 876 от 18.09.2009 г, потвърдена с решение на Благоевградски окръжен съд от 4.12.2009 г, по ВНОХД № 489/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: