Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр.София, 20 януари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2127/ 2013 година Производството е образувано по искане на осъдените Р. Н. и С. Н. за отмяна на влязлата в сила присъда №424 от 23.06.2011г., постановена по нохд №821/2010г. на Районен съд /РС/ - Видин и потвърдена с въззивно решение от 09.05.2013г. на Видински окръжен съд /ОС/, по внохд №138/2012г., по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. В депозираното искане се релевират допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в незаконност на въззивния състав, разгледал делото и в неизпълнение на задължителните указания, дадени от Върховния касационен съд с решение №144/25.04.2012г., по к.д. №390/2012г. Поставя се акцент на обстоятелството, че след оттегляне на решаващия орган на тайно съвещание и обявяване на страните за надлежно произнасяне в предвидения по чл.340 от НПК срок, е подменен член от състава на съда, и наказателното дело е разгледано и финализирало с атакувания въззивен акт, при грубо дерогиране и неспазване на императивните процесуални правила. Обръща се внимание и на пренебрегване от Видински ОС на съдържимите в решение от 25.04.2012г. предписания на състав от първо наказателно отделение на ВКС, очертаващи необходимост от задълбочени анализ и оценка на приобщените гласни доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон, при незачитане на института на реторсията. В открито заседание на 14.01.2014г. осъдените лица, редовно призовани, не се явяват, като се представляват от упълномощен адвокат.При съдебните прения защитата поддържа искането, по съображенията в него Прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира за липса на посочените основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния способ за контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №424 от 23.06.2011г., по нохд №821/2010г., Видински РС е признал Р. Н. Н. за виновен в това, че на 01.11.2009г. причинил на Л. Р. Л. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред”, сектор „ООРП” на РУ на МВР, [населено място], при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр.чл.130, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание – ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК. С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на С. Н. Н. за извършено на същата дата и място спрямо полицейския служител М. А. Й. престъпление чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр.чл.130, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. В съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД, подсъдимите лица са осъдени да заплатят в полза на пострадалите Л. и Й. сумата от по 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството неимуществени вреди и гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 2000 /две хиляди/ лева, поради недоказаност. Присъдата е била предмет на проверка по внохд №269/2011г., финализирала с потвърдително решение №155/22.12.2011г. на Видински ОС. Въззивният съдебен акт е отменен с решение №144 от 25.04.2012г. на ВКС, първо наказателно отделение, по н.д. №390/2012г., с изложена аргументация за схематично обсъждане на изслушаните по делото свидетелски показания, предпоставило произволни изводи за тяхната достоверност или неистинност, и делото върнато за ново разглеждане от съответната инстанция. Атакуваната присъда е придобила юридически стабилитет след обявяване на въззивно решение №43 от 09.05.2013г. на ОС-Видин, по внохд №138/2012г., с което при съобразяване на дадените от ВКС указания, първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло. Искането на осъдените Р. Н. и С. Н. за възобновяване на нохд №821/2010г. на Видински РС и на внохд №138/2012г. на ОС-Видин, и за отмяна на постановената по тях и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на предявените доводи и възражения сочи на неоснователност. Правото на осъдените лица на справедлив процес по чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, не е накърнено при разглеждане на наказателното дело от въззивния съд. Не е налице акцентираната от защитника незаконност на състава. Видно от протоколите на проведените съдебни заседания в ОС-Видин, при връщане на делото за повторно разглеждане от въззивната инстанция, на 19.06.2012 г., внохд №138/2012г. е обявено за решаване от състав с членове: председател- А. П. и членове- Л. Л. и В. С.. В предвидения в чл.340 от НПК срок, на 17.07.2012г. съдията-докладчик С. е установил наличие на факти /дългогодишно познанство с подсъдимите лица/, създаващи съмнения за негова заинтересованост и препятстващи възможността за непредубедено формиране на вътрешното му убеждение, като в съответствие с нормите на чл.31, вр.чл.29, ал.2 от НПК и за осигурявяне на изискуемата се от чл.6, т.1 от КЗПЧОС безпристрастност и обективност при реализиране на правосъдието, си е направил самоотвод. След тайно съвещание с участието на всички членове на въззивния състав същият е уважен и делото е докладвано по надлежния ред на председателя на наказателното отделение на Видински ОС, за определяне на съдия-докладчик. При прилагане на случайния принцип при разпределение на наказателните дела, за съдия-докладчик е избран Л. Л. и в открито съдебно заседание на 09.04.2013г., в присъствието на процесуалните страни е даден ход на внохд №138/2012г. от състав с председател А. П. и членове Л. Л. и Г. Й., постановил атакувания въззивен акт. При осъществения извънреден съдебен контрол, настоящият състав не констатира и визираните съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение на задължителните предписания на решение от 25.04.2012г. на първо наказателно отделение на ВКС, за прецизен и съвкупен анализ на доказателствата, и обусловили неправилно приложение на материалния закон След внимателен и професионален преглед на доказателствения материал, инкорпориран чрез обясненията на осъдените лица; свидетелските показания на Л. Л., М. Й., И. И., Л. Х., М. М., Е. П., И. М., С. В., В. Н., Н. К., Н. Р. и В. Р.; представената писмена документация; и при компетентна оценка на изготвените медицински експертизи, въззивната инстанция е очертала фактите, релевантни за инкриминираните престъпни деяния и авторството им Конкретиката очертава възникнал на 01.11.2009г., след полунощ /около 01.30 часа/, в [населено място], на [улица], блок №90, вход А, конфликт между братята С. Н. и Р. Н., празнуващи с компания от близки и приятели рожден ден, и пристигналия на мястото, по получен сигнал от живущите в жилищната сграда за нарушаване на нощната тишина, полицейски автопатрул, състоящ се от длъжностните лица Л. Л., М. Й. и И. И.. При упражняване на произтичащите от заеманата служба функции, свързани с обезпечаване на обществения ред и в хода на предприетите от оторизираните полицаи действия за осигуряване на спокойствието на гражданите, словесните пререкания, провокирани от отказа на осъдените /във видимо нетрезво състояние/ да се легитимират чрез предоставяне на документи за самоличност и да се подчинят на разпореждането да спрат музиката, прераснали във физически сблъсък, съпроводен с отправяне на закани, при който Р. Н. нанесъл удар в областта на шията и брадата на Л., а С. Н. причинил телесни увреждания на Й. /контузия на лицето с кръвонасядания на долния клепач на лявото око и на външния ръб на лявото ухо, и в издраскване на дясната ръка/. Интерпретацията на приобщената и коментирана доказателствена маса, мотивира необоснованост на релевираните в искането оплаквания за грубо дерогиране на процесуалните правила от въззивната инстанция, изградила фактологията за инкриминираните посегателства против телесната неприкосновеност на личността и техните извършители, на твърденията на пострадалите лица и полицейските служители / И. И., Л. Х., М. М., Е. П., И. М. /, и при пренебрегване на заявеното от осъдените и свидетелите С. В., В. Н., Н. К., Н. Р. и В. Р. . Безспорна е по делото липсата на корелация между тези групи гласни доказателствени средства по отношение на съпричастността на Р. Н. и С. Н. към престъпните деяния и проявните форми на тяхното поведение на инкриминираната дата – 01.11.2009 година.В обсега на правомощията си въззивният съд, с юридически усет е преодолял визираните противоречия, при съобразяване с източника на доказателства, в рамките на осъществено подробно обсъждане на възможността за възприемане на значимите обстоятелства, включени в предмета по чл.102 от НПК и на начина на словесното им пресъздаване, и чрез обективна съпоставка на съдържимите се в обясненията и в свидетелските показания фактически данни, с останалата доказателствена маса. Правилно е ценен разказът на участвалите в инцидента полицаи Л. Л., М. Й. и И. И., и компетентно е изведено заключението за тяхната доказателствена стойност и сила. Разпитаните лица добросъвестно, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови впечатления, като хронологически точно описват разгърналата се спрямо тях вербална и физическа агресия, при посещението на адреса в [населено място], [улица], на 01.11.2009г., и при положените усилия за изпълнение на задълженията им. Те са категорични за отправеното предупреждение към намиращите се в апартамент №6 лица за преустановяване на шума и спиране на музиката, нарушаващи нощната тишина на живущите в блока, на което осъдените реагирали с демонстрация на своеволие и аругантност, с обидни нападки и непрекъснати заплахи, с действия на физическа саморазправа. Напълно съответни и кореспондиращи с депозираното от представляващите органа на власт на инкриминираната дата полицейски служители са и свидетелските показания на Л. Х., който в качеството си на оперативен дежурен в ОД на МВР-Видин, получил процесния сигнал за неспазване на обществения ред, и на М. М., Е. П., И. М., пристигнали на местопроизшествието като подкрепление, с оглед постъпилата информация за неподчиненост на нарушителите, за оказана от тях съпротива и прояви на насилие. Инкорпорираните чрез посочените гласни доказателствени средства фактически данни са проверени при съотнасяне с писмения доказателствен материал /препис извлечения от книга за ежедневните ведомости и от тетрадка за сигнали /л.24/ на РУ на МВР - [населено място], фишове за спешна медицинска помощ №№27456 и 27457/01.11.2009г., медицински свидетелства №№142 и 143/2009г., удостоверения №№3101 и 3103/28.01.2012г./, и с научните мнения на вещото лице в назначените съдебни експертизи, установяваща медикобиологичните параметри на телесните повреди на пострадалите Л. и Й.,и възможния механизъм на причиняване. Обстойна е и предложената от въззивната инстанция аргументация за процесуалната стойност на обясненията на осъдените, и на свидетелските показания на С. В. /фактически съжителстваща с Р. Н./, В. Н. /майка на Р. и С. Н./, Н. К., Н. Р. и В. Р. / приятели на осъдените/. Видински ОС е отчел процесуалния статус на Р. Н. и С. Н. - конституирани в качеството на обвиняеми /подсъдими/ в наказателния процес, и правната природа на техните твърдения - източник на доказателства и способ за защита. Отдадено е нужното значение на факта, че разпитаните свидетели, присъствали на организираното от осъдените тържество и съпричастни очевидци на разразилото се словесно и физическо стълкновение в инкриминираната нощ, са родственици и близки на Р. и С. Н., което неминуемо рефлектира на обективността на заявеното. Визираните обстоятелства разбира се, не мотивират безкритичното отхвърляне на депозираното от осъдените и посочените лица, а предпоставят изпълнение задълженията на решаващия орган за всеобхватен анализ и задълбочена оценка на приобщените доказателства, при съблюдаване на собственото им съдържание и на наличната взаимна връзка с целия, инкорпориран по разглежданото дело доказателствен материал. Изискуемата се от закона логическа мисловна дейност, довела до формирането на свободно вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, е осъществена от съда, и словно отразена в атакувания акт. Поставен е акцент на състоянието на разпитаните лица, намиращи се под влияние на консумирания алкохол. Направен е внимателен разбор на изказа им, характеризиращ се със сериозни несъответствия за времето, повода и причината за разпрата с полицейските служители на 01.11.2009г., местоположението на домакините и поканените гости; и с несъвместими противоречия досежно поведението на участващите в конфликта, като безусловно се отрича проявена от Р. и С. Н. вербална и физическа агресия /Н. К./, очертава се липса на възприятия за сочещи на отправени закани и на упражнено спрямо полицаите насилие основни епизоди на инцидента /С. В. и Н. Р./, или се предлага описание на активни насрещни действия от органите на реда, осъдените и техните близки при създалата се динамика на ситуацията /В. Р./, и на прояви на полицейски произвол /В. Н./. Въз основа на изложеното и при събразяване с безспорното отсъствие на корелация на установеното чрез коментираните доказателствени средства с фактологията, лимитирана от останалите гласни и писмени източници, и проверена чрез допуснатите експертизи, са изградени изводите на въззивната инстанция за недостоверност на обясненията на осъдените Р. Н. и С. Н., и на свидетелските показания на С. В., В. Н., Н. К., Н. Р. и В. Р., предпостивили отказа на съда да бъдат кредитирани. Заключението за доказателствена обезпеченост на инкриминираните престъпни посегателства и на тяхното авторство не се разколебава от приобщените по наказателното дело фиш за спешна помощ №27538 от 01.11.2009г. и медицинско свидетелство №140/2009г., удостоверяващи травматични увреждания по главата и тялото на Р. Н.. Последните несъмнено са причинени при реализираните в обсега на възложените властнически правомощия и задължения на полицейските служители действия, насочени към туширане на неправомерното поведение на осъдения в инкриминираната нощ и възпрепятстване на необузданата му агресия, с цел осигуряване обществения ред и спокойствието на гражданите. При приетата за доказана конкретика правилно е приложен законът. Инкриминираните прояви на Р. Н. и С. Н. се субсумират от нормата на чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр.чл.130, ал.2 от НК. Умишлено нанесените от осъдените лица, на 01.11.2009г., в [населено място], удари на пострадалите полицаи Л. Л. и М. Й., при изпълнение на службата им, в причинно-следствена връзка, с които са констатираните леки телесни повреди, консумират престъпния състав на криминализираното посегателство против здравето на човешката личност. В разисквания смисъл несъстоятелни са фрагментарните възражения на договорния адвокат на осъдените Р. Н. и С. Н. за „високомерно” игнорирания от въззивния съд институт на реторсията. Предвидената в чл.130, ал.3 от НК възможност на съда за освобождаване от наказателна отговорност на лицата, при причинена лека телесна повреда, обективирана в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и изразила се в болка и страдание, ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със същото по характер телесно увреждане, е относима само и единствено за престъпленията по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК. Недопустимо е правоприлагането на визирания институт при по-тежко наказуемите престъпни деяния по чл.131, ал.1 и 2 от НК, очертаващи по-висока степен на обществена опасност, с оглед обекта на посегателство /охраняваните обществени отношения/ и предвид наличието на лимитираните квалифициращи обстоятелства досежно особените качества на субекта и пострадалите лица, начина на извършване и използваните средства. Мотивиран от предложената аргументация и в обхвата на предоставената компетентност, настоящият състав не установи налични основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, налагащи отмяна на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по предвидения в чл.419 - чл.426 от НПК ред на възобновяване на наказателните дела и оправдаване на осъдените Р. Н. и С. Н.. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Р. Н. Н. и С. Н. Н. за възобновяване на нохд №821/2010г. на РС-Видин и на внохд №138/2012г. на Видински ОС, и за отмяна на постановената по тях и влязла в сила присъда №424 от 23.06.2011г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.