4 Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. С., 11.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 466 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. З. З. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Х., против въззивното решение № 338 от 14 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 612 от 31 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 336 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. в частта за предоставяне на семейното жилище само на касатора и непълнолетното дете и жилището е предоставено за ползване на двамата родители заедно с непълнолетното дете до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти. Касационният контрол е допуснат с определение № 923 от 19 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище. По поставения въпрос касаторът сочи, че, след като семейното жилище е еднофамилно и няма необходимите сервизни помещения за обособяване на две самостоятелни жилища, съдът е следвало да прецени търпимостта между съпрузите, която се определя не само от активни груби действия и форми, но и от такова поведение на единия съпруг, което създава напрежение и нетърпимост в отношенията; възможността за повтаряне на скандалите между страните ще се увеличи поради липсата на морални задръжки в поведението; съпрузите имат и друго жилище, в което жилищната нужда на съпругата може да се задоволи. Ответницата Д. П. З. от[населено място] в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че с оглед защитата интересите на детето е жилището да се предостави на двамата родители, като така на практика предоставя родителските права и задължения и на двамата; само ако се разгледа въпроса за упражняването на родителските права, едва тогава може да се разгледа и въпроса за ползването на семейното жилище; съдът не е могъл да вземе предвид наличието на друго жилище, защото издаденото разрешение за ползване е дадено след устните състезания пред въззивния съд. С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че семейното жилище е с достатъчна площ и помещения за общ и необезпокояван живот на трима души, като отношенията между бившите съпрузи са търпими и без прояви на агресия, неуважение или неприязън; жилището се споделя и от двамата съпрузи в течението на процеса, като това дава възможност на детето да общува и с двамата си родители; нуждата на детето от майката налага и тя да обитава жилището, а и тя няма лична собственост в града и няма роднини; ползването на жилището не следва да се разпределя, защото е установен вече динамичен стереотип в това отношение. Съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с редица съдебни решения, като разрешението му е напълно в синхрон с тълкуването, дадено в ППВС № 12/87 г. – семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими – така е прието в решение № 247 по гр.д. № 239 за 2009 г. на ІV ГО и в решение № 554 по гр.д. № 1774 за 2009 г. на ІV ГО. В решение № 247 по гр.д. № 239 за 2009 г на ІV ГО е прието, че отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е възможен диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки. Начинът по който съдът следва да подходи при решаване на мерките относно семейното жилище, е определен в решение № 554 по гр.д. № 1774 за 2009 г. на ІV ГО – съдът първо установява кой е собственик на жилището, от колко помещения се състои то и дали има помещения, които не се обитават от членовете на бившето семейство; на второ място съдът следва да прецени дали е възможно да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище, без общо ползване на помещения, а ако това е невъзможно се определя кои помещения от кого ще се ползват, като това се посочва изрично, стига отношенията да са търпими. Едва когато се установи, че жилището не може да се разпредели за ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценката на кого да предостави жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал. 1 СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК); критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда поотделно и съвкупно, като над всичко се вземат предвид интересите на децата – така се приема в решение № 247 по гр.д. № 239 за 2009 г. на ІV ГО и в решение № 565 по гр.д. № 1317 за 2009 г. на ІV ГО. Касационната жалба е основателна. В исковата молба се твърди, че по време на брака страните построили къща. В хода на процеса съпругът проявил акт на насилие спрямо съпругата. По отношение на детето, според социалния доклад, даден пред въззивния съд, страните проявяват различни подходи за възпитание и поставят различни приоритети. При тези данни и с оглед отговора на поставения въпрос следва да се приеме, че атакуваното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид заявените данни за наличие на нетърпимост в отношенията между съпрузите, съдът е необходимо да извърши преценка на семейното жилище и дали е възможно да се обособят реални части в него без общо ползване на помещения, като едва след това пристъпи към определяне на кого да се предостави жилището. По претенциите за разноски пред касационната инстанция въззивният съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 338 от 14 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение № 612 от 31 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 336 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. в частта за предоставяне на семейното жилище само на В. З. З. и непълнолетното дете и жилището е предоставено за ползване на В. З. и Д. З. заедно с непълнолетното дете до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в[населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: