Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
София, 02.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди петнадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5706 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на Д. Ф. Х. за отмяна на влязлото в сила решение №203/22.04.14г. по гр.д.№165/14г. на Плевенския окръжен съд, като противоречащо на решение №788/23.05.14г. по гр.д.№3711/13г. на Плевенския районен съд.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по молбата. С определение от 09.12.14г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Двете решения, за които се твърди, че са противоречиви, са постановени по искова молба на Ф. Х. К. от [населено място] срещу [фирма], понастоящем [фирма]. С исковата молба и последващото и уточнение са били предявени два иска – за връщане на сумата от 384,25лв., недължимо платена от ищеца по фактури, основани на неправилна корекция от ответното дружество на сметките за потребена ел.енергия за минал период от време, както и иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от разгласяване пред съседите на ищеца на недължимите нови сметки, с което е било увредено доброто му име като изправен длъжник. В хода на делото ищецът е починал, а като страна в процеса е конституиран наследникът му Д. Х.. Съдът е разделил производството по двата иска в отделни дела и е постановил решения по тях. С влязлото в сила решение №788/23.05.14г. по гр.д.№3711/13г. на Плевенския районен съд е било прието, че ответникът [фирма] не е имал основание едностранно да коригира сметки на ищеца за минал период от време. Разпоредбите на чл.17 и чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, на основание на които е направена тази корекция, представляват неравноправни клаузи, предвиждащи възможност за едностранна промяна на договора между страните. Тези клаузи са нищожни като противоречащи на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Сумата от 384,25лв. по фактурите, издадени въз основа на тези клаузи, е недължимо платена от ищеца и следва да бъде върната. Затова е уважен предявеният от него иск за присъждане на тази сума. С влязлото в сила решение №203/22.04.14г. по гр.д.№165/2014г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решението от 21.12.13г. по гр.д.№2944/13г. на Плевенския районен съд, с което е бил отхвърлен искът за неимуществени вреди. Прието е, че по делото не е установено противоправно поведение на служители на ответното дружество във връзка с връчване на фактурите на ищеца, както и уронване на доброто му име пред неговите съседи. Издадените фактури за начислените на ищеца допълнителни суми за минал период са били връчени на адреса чрез трето лице, извършващо куриерски услуги. Поставянето на известие за получаване на куриерска пратка, след като адресатът не е открит или пък не е имало достъп до пощенската му кутия, не представлява противоправно действие на лицето, доставящо пратката, нито сочи на противоправно поведение от страна на служителите на изпращача. Липсват данни за съседите да е станало известно какво е съдържанието на пратката до ищеца, както и за възникнали в тях съмнения, че той е неизправен длъжник, което да е уронило доброто му име. Настоящият състав приема, че няма противоречие между двете решения, което да е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска тогава, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени и са влезли в сила две решения, които си противоречат. В настоящия случай само страните по двете дела са едни и същи. Исковете обаче са различни. По едното дело се претендира връщане на даденото по нищожна клауза на Общи условия към договор за продажба на електрическа енергия, а по другото - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неправомерно разгласяване на недостоверна информация за неплатено парично задължение на потребителя към доставчика на електрическа енергия. Няма противоречиво разрешени преюдициални въпроси по двете дела. Обстоятелството, че първият иск е уважен, а вторият – отхвърлен, не означава, че едно от двете решения е погрешно. В самата молба за отмяна няма обосновка, която да насочва на противоречиво разрешаване на едни и същи въпроси по двете дела. Единственият общ въпрос по делата е дали е дължимо платена от ищеца сумата от 384,25лв., представляваща извършена от ответника корекция на сметките за електрическа енергия за минал период от време. По едното дело е прието, че сумата не се дължи и е постановено връщането и. По другото дело искът за неимуществени вреди е отхвърлен, но не защото съдът погрешно е приел, че тази сума се дължи, а защото не е било установено служители на ответното дружество да са извършили противоправни действия, с които пред съседите на ищеца да стане достояние това негово мнимо задължение и те да са имали основание да си мислят, че той е неизправен длъжник. И на последно място – ТР №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава молителят в писмената си защита, е неприложимо в настоящото производство. Според това решение могат да бъдат присъдени неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрическата енергия от страна на енергийното предприятие. В настоящия случай обаче претендираните неимуществени вреди са от друг фактически състав – от неправомерно разгласяване на недостоверна информация за неплатени сметки за минал период, а не от неправомерно прекъсване на електрическата енергия. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Ф. Х. за отмяна на влязлото в сила решение №203/22.04.14г. по гр.д.№165/2014г. на Плевенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: