Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 188

София 15.03.2022г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4280 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „ОТП Факторинг България“ЕАД гр.София, представлявано от изпълнителния директор Д.-М., чрез процесуалния представител юрисконсулт З. против въззивно решение № 93 от 23.07.2021г. по в.гр.д. № 201/2021г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 260010 от 17.02.2021г. по гр.д.№ 403/2020г. на Районен съд Тетевен в частта, с която е осъден А. Р. С. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 9 787.52лв., непогасена по давност част от главница, включена в падежираните към датата на подаване на исковата молба/28.07.2020г./ анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015г. до 18.04.2018г., съгласно погасителен план към договор от 18.04.2008г., ведно със законната лихва от 28.07.2020г., сумата от 99.58лв., непогасена по давност възнаградителна лихва, сумата от 2 546.83лв., непогасена по давност наказателна лихва по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени върху главицата, като вместо това е постановено друго, с което предявения иск е отхвърлен и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

След преценка на ангажираните доказателства въззивният съд е приел за установено, че А. С. е сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД на 18.04.2008г. за сумата от 28 000лв. , със срок 120месеца. Кредитът се усвоява по посочена негова разплащателна сметка /№ 13851885/ и се погасява с ежемесечни вноски, платими на 10-то число от месеца. Лихвата е 8.45% годишно. Договорът е обезпечен с договор за залог от същата дата 18.04.2008г. върху вземанията на залогодателя за трудово възнаграждение и други плащания по трудово правоотношение, постъпващи по банковата му сметка. При неизпълнение на което и да е от задълженията, заложният кредитор може да събере вземането си от сметката на залогодателя /чл.8 от договора/. При забава на месечната вноска, частта от главницата се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава 10 процентни пункта /ако кредитополучателят плати месечната си вноска до седмия след падежа ден, надбавка за забава не се дължи/. При забава над 90дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава 10 процентни пункта /т.19.2/. Извън този договор, с „Банка ДСК“ ЕАД, А. С. е сключил и договор за овърдрафт на 13.10.2008г., за срок от 12 месеца, за сумата от 5 000лв., която е преведена по същата разплащателна сметка с № 13851885. Този кредит също е обезпечен с договор за залог върху вземанията за трудово възнаграждение, но и със запис на заповед за сумата 5 124.34лв. След спиране на плащанията, „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление, по реда на чл.417 ГПК и след издаване на заповед за изпълнение на 27.06.2012г. по ч.гр.д.№ 352/2012г.на РС Тетевен, се е снабдила с изпълнителен лист за сумата 24 357.27лв. /В заповедта е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги по друга сметка с № 1548589/. На 28.06.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземанията си на„ОТП Факторинг България“ЕАД. Последното е уведомило длъжника на 2.09.2013г., че е придобил вземането срещу него от „Банка ДСК“ЕАД, че същото към 6.08.2013г. възлиза на 26 703.25лв. и че го кани в 14-дневен срок да му преведе по посочена сметка сумата. По искане на взискателя е образувано изп.д.№ 20178800400067. А. С. е подал възражение, на основание чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, тъй като не е сключвал договора, на който се позовава заявителя. На ОТП Факторинг България“ЕАД е предоставен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си. Такъв не е предявен, поради което издадената заповед за изпълнение обезсилена, а образуваното изпълнително дело – прекратено. Настоящият иск, предявен на 28.07.2020г. от ОТП Факторинг България“ЕАД против А. С., съдът е квалифицирал по чл.430 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД, за присъждане на непогасени по давност суми – главница и лихви, дължими поради неизпълнение на задължения по сключен договор за кредит от 18.04.2008г., по който вземането е станало окончателно изискуемо на 18.04.2018г. Така предявеният иск е отхвърлен от въззивният съд с решаващият мотив за липса на „валидно сключен договор за потребителски кредит, който да е подписан от въззивника на дата 18.04.2008г. и той да е породил съответните правни последици“. Позовал се е на направеното оспорване на неговото съдържание от ответника и възражението му, че реално не е получил такава сума. Мотивите на съда са, че в оригинала на договора за кредит, положени от ответника подписи има само на страници 2, 4 и 7. Съгласно заключението на приета по делото експертиза - със средствата по кредита от 18.04.2008г. са рефинансирани други два кредита на ответника, за което той изрично не е бил уведомен. Такова договаряне в текста на договора също няма. С. не е получил с касов ордер парични суми по процесния кредит, а след приспадане на други две задължения към банката от 13 821.40лв. и 8 214.24лв., са останали 4 966.36лв., за който няма данни да са получени реално от кредитополучателя. Отделно, според въззивният съд претендираното вземане е погасено по давност. Давностният срок следва да се брои от 2.09.2013г., когато длъжникът е бил уведомен за настъпилата цесия и за обявената от банката предсрочна изискуемост на задълженията по кредита от 18.04.2008г. Петгодишната давност е изтекла на 2.09.2018г., а искът е предявен на 28.07.2020г.

В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При липса на изрично възражение за изтекла погасителна давност, може ли съдът да се произнесе по въпроса за давността само въз основа на това, че ответникът е заявил, че оспорва изцяло предявените искове?“. Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в т.4 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. Р. С., чрез процесуалния му представител адвокат Х., с който се изразява становище за нередовност на жалбата поради липса на изпратени му приложения, за недопустимост, на основание чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК, пред вид търговския характер на спора и цената на иска и за неоснователност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 4.09.2021г., в който сумата е посочена като заплатена в брой /вж.раздел ІІІ/.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни направените възражения за нередовност и недопустимост на подадената касационна жалба. В случая е била подадена касационна жалба и изложение към нея. Приложения не са представяни. Видно от отговора, ответната страна не оспорва, че е получил препис от касационната жалба и изложението, поради което допусната нередовност няма.

Независимо че договорът за банков кредит е търговска сделка, делото е гражданско, защото се касае за предявен срещу потребител иск. С ТР № 3 от 23.02.2022г. по т.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС се прие, че с изменението на чл.113 ГПК е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела срещу потребители, се разглеждат като граждански, по реда на общия исков процес. От тази норма следва, че за тях е приложим предвиденият в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019г., какъвто е настоящия случай.

Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставеният въпрос, с оглед евентуалното му противоречие с т.4 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която: „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция“. В случая, по делото ответната страна не е правила възражение за давност.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 23.07.2021г. по в.гр.д. № 201/2021г. на Окръжен съд Ловеч.

УКАЗВА на касатора „ОТП Факторинг България“ЕАД гр.София представлявано от изпълнителния директор Д.-М., със седалище и адрес на управление: [населено място] 1000, район Оборище, [улица], че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 279лв. /двеста седемдесет и девет лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.