4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 651 гр. София, 04.10.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2829 по описа за 2013г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника И. П. И. като [фирма], [населено място], приподписана от адв. Мария С. срещу определение № 135 от 04.03.2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е отменено определение № 18 от 23.01.2013г. по т. дело № 157/2012г. на Окръжен съд Търговище, Търговско отделение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 9, чл. 118, ал. 2, изр. 2, чл. 120 и чл. 122 ГПК. Развити са съображения срещу изводите на въззивния съд по отношение на стабилизирането на местната подсъдност към момента на депозиране на възражението по чл. 119, ал. 3 ГПК, като е обосновано становището, че местната подсъдност се стабилизира към момента на подаване на исковата молба. Частният жалбоподател поддържа, че произнасянето на Варненски апелативен съд е следвало да стане в производство по чл. 122 ГПК, а не в производство по частна жалба на ищеца, с оглед възникналия спор за подсъдност между различни по степен съдилища – Районен съд Попово и Окръжен съд Търговище. Моли определението да бъде отменено, делото изпратено по компетентност на Окръжен съд Русе и претендира присъждане на направените разноски. В приложено към касационна жалба изложение са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /определение № 95/29.01.2013г. по гр. дело № 670/2012г. на ВКС, определение № 356/21.04.2011г. по гр. дело № 214/2011г. на ВКС, определение № 599/19.09.2012г. по гр. дело № 483/2012г. на ВКС, определение № 638/12.07.2012г. по гр. дело № 384/2012г. на ВКС, определение № 667/02.12.2009г. по гр. дело № 636/2009г. на ВКС и определение № 648/12.07.2012г. по гр. дело № 271/2012г. на ВКС./, евентуално които са от значение за точното прилагане на закона: „1. Към кой момент настъпва стабилизиране на местната подсъдност на делото съгласно чл. 120 ГПК – към датата на депозиране на исковата молба в съда или към датата на депозиране на възражението на ответника по чл. 119, ал. 3 ГПК за местна подсъдност; 2. Стабилизира ли се местната подсъдност на делото съгласно чл. 120 ГПК и в случаите, когато искът е предявен пред ненадлежен съд, считано от датата на предявяването му; 3. В случай, че искът е заведен пред ненадлежен съд, следва ли, че разпоредбата на чл. 120 ГПК е създадена в защита на ищеца, а не на ответника, поради което последният не може да черпи права от нея?“ Ответникът ЗК „Възход 94“, [населено място], [община] оспорва частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор, като поддържа становище, че обжалваният съдебен акт не е в противоречие с посочените определения на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел за неоснователен направения от ответника по иска отвод за местна подсъдност, като е аргументирал извода си с обстоятелството, че към датата на депозиране на отговора ответникът е със седалище, обуславящо местната компетентност на Окръжен съд Търговище. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 120 ГПК е създадена в защита на ищеца, а не на ответника, срещу евентуално недобросъвестно поведение на ответника за промени в подсъдността чрез непрекъснати промени в седалището или други обстоятелства, обуславящи местната подсъдност. В хипотеза, в която исковата молба е предявена пред ненадлежен съд и предприета след това от ответника промяна в седалището, когато към датата на отвода определената от ищеца местна подсъдност съвпада с промененото седалище на ответника, основателността на възражението за местна подсъдност следва да се определи според седалището на ответника към момента на депозиране на отвода, а не към датата на депозиране на исковата молба. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните в частната касационна жалба и изложението към нея доводи и данните по делото релевантните за спора въпроси са процесуалноправни, отнасят се до приложимостта на разпоредбата на чл. 120 ГПК при определяне на местната подсъдност, когато искът е предявен в ненадлежен местнокомпетентен съд, и са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността в съответствие с текста на чл. 120 ГПК, подлежат на съобразяване, като съществуващи към момента на предявяването на исковата молба. В съдебната практика не е имало колебание, че разпоредбата на чл. 120 ГПК има предвид случаите, когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност отговаря на определената от закона местна подсъдност, но впоследствие са настъпили нови обстоятелства, като тази норма е създадена срещу евентуално недобросъвестно поведение на ответника чрез непрекъснати промени в седалището или други обуславящи местната подсъдност обстоятелства. Общата местна подсъдност е уредена в разпоредбата на чл. 105 ГПК, съгласно която ищецът следва да предяви иска пред съда в района, на който е постоянният адрес на ответника - гражданин или седалището на ответника – юридическо лице или едноличен търговец. Ответникът има право да направи възражение за местна подсъдност в срока за отговор на исковата молба и съдът е длъжен да се съобрази с пределите на възражението и неговото основание, като в хипотезата на твърдяна обща местна подсъдност съдът трябва да отчете седалището към момента на предявяване на исковата молба. Значението на седалището на ответника – едноличен търговец към момента на предявяване на иска, изтъкнато при отвода по чл. 119, ал. 3 ГПК, не може да бъде игнорирано в интерес на ищеца. Последващата промяна на седалището не предпоставя уважаване на отвод за местна подсъдност по спора по чл. 119, ал. 3 ГПК в хипотезата, когато искът е бил предявен при спазване на разпоредбите, уреждащи местната подсъдност. Общата местна подсъдност съгласно чл. 105 ГПК е окончателно обоснована към момента на предявяване на исковата молба. Когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност не отговаря на определената от закона местна подсъдност, при направено възражение от ответника по чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 105 ГПК съдът извършва преценка дали искът е предявен пред съда по седалището на ответника към момента на исковата молба, а не към последващ момент, например отвода за местна подсъдност. Като е приел, че в хипотеза на предявена искова молба пред ненадлежен съд и предприета след това от ответника промяна в седалището, когато към датата на отвода определената от ищеца местна подсъдност съвпада с промененото седалище на ответника, основателността на възражението за местна подсъдност следва да се определи според седалището на ответника към момента на депозиране на отвода, а не към датата на депозиране на исковата молба, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Поради това, че определението на въззивната инстанция е постановено при нарушение на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 120 ГПК, същото следва да бъде отменено и делото изпратено на Русенски окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 135 от 04.03.2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. ИЗПРАЩА делото по компетентност на Русенски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.