5 Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 28 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова…............……и в присъствието на прокурора….....…...Антони ЛАКОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2003 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия В. Д. Д.; на защитника му адв. Д. П. и на гражданските ищци И. П. И. и К. П. И. срещу въззивно решение № 240 от 06.11.2014г., постановено по внохд № 239/14г. на Велико Търновски апелативен съд. В жалбите на подсъдимия и неговия защитник се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Излагат се доводи, че осъщественото от Д. деяние реализира състава на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а приетата от съдилищата квалификация по чл.199, ал.2, т.2 от НК не е в съответствие с наличния ексцес на умисъла на подсъдимия при осъществяване на престъплението. Твърдението за явна несправедливост на наказанието се поставя в зависимост от неправилното приложение на закона. Предлага се решението да се измени, като се приложи закон за по - леко наказуемо престъпление и се намали размерът на наложеното наказание. В жалбата на подсъдимия също се настоява за намаляване размера на наказанието, без да се сочат съображения за това. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. П. както е подадена. С жалбата на гражданските ищци се оспорва отмяната на присъдата в гражданско- осъдителната част и заличаването на И. И. и К. И. като страна в процеса. Твърди се, че така въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, нарушили правата на гражданските ищци. Излагат се доводи, че законът не е фиксирал лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия и че като наследници и най - близки роднини на пострадалата, двамата й внуци са претърпели неимуществени вреди от смъртта й. Предлага се въззивното решение да се отмени, а се остави в сила присъдата на Ловешки окръжен съд в гражданско- осъдителната част. Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от повереника на гражданските ищци – адв. А., със същите аргументи. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, а жалбата на гражданските ищци счита, че следва да се уважи. В последната си дума подсъдимият Д. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 20 от 04.08.2014г. на окръжен съд гр.Ловеч, постановена по нохд № 268/14г., подсъдимият В. Д. Д. бил признат за виновен в това, че на 01.03.2014 г. около 12.00 часа в [населено място], Л. област, в дом, находящ се на [улица], отнел от владението на П. Б. Г., сумата от 110 лева /сто и десет лева/, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на Г., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т.2 от НК във вр. с чл. 38а, ал. 1 от НК му било наложено наказание „доживотен затвор”, заменено по реда на чл. 58а, ал. 2, пр. 2 от НК с наказание от двадесет години „лишаване от свобода”. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определил наказанието да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият В. Д. Д. бил осъден да заплати в полза на И. П. И. и К. П. И. сумата от по 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/ за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като искът до пълния претендиран размер в размер на по 30 000 лева за всеки един от тях бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 239/14г. на Велико Търновски апелативен съд. С решение № 240 от 06.11.2014г., въззивният съд отменил присъдата в гражданско - осъдителната й част, като заличил И. П. И. и К. П. И. като граждански ищци, а в останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По жалбите на В. Д. и защитника му адв. П. Жалбите са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Сред тези факти са упражненото насилие спрямо пострадалата от страна на подсъдимия, изразило се в два удара с юмрук в гърба и душене; вземането на парите на Г. от чекмеджето на шевната машина и удушаването й от Д. с цел запазване владението над вещите и осуетяване възможността пострадалата да го издаде. Грабежът е съставно престъпление, което съчетава принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ, които деяния самостоятелно осъществяват различни престъпни състави, но в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При това съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което и същата предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3 от НК ( т. нар. грабежоподобна кражба), при която употребените сила и заплашване са предназначени за запазване владението върху откраднатата вещ ( р. № 334 от 27.06.2013г. по н.д. № 642/13г. на ВКС, ІІІ н.о.). В конкретната хипотеза силата, употребена спрямо пострадалата, за да съобщи местонахождението на паричните си средства, е предхождала отнемането им, но за запазване на владението върху вещите подсъдимият е упражнил насилие с по - голям интензитет, като причинил смъртта на Г. чрез удушаване. С оглед изложеното, признатите от подсъдимия и приети за установени факти сочат на осъществяването на престъпление грабеж, при наличието на квалифициращо обстоятелство – придружен с убийство, което е дало основание на съдилищата да квалифицират престъплението като такова по чл.199, ал.2, т.2 от НК, с което законът е приложен правилно. Тезата в жалбата, че Д. е осъществил престъпление по чл.198, ал.1 от НК, освен, че не е съответна на установените факти, не би довела до по - благоприятно наказателно правно третиране на подсъдимия, който би следвало да понесе отделно отговорност и за убийство, а при определянето на общо наказание е налице възможност размерът на същото да бъде увеличен при условията на чл.24 от НК. Процесуалното развитие на делото по реда на диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК е обусловило налагането на наказание за извършеното престъпление при условията на чл.58а, ал.2 от НПК. За да определи на подсъдимия наказание „доживотен затвор”, първоинстанционният съд е изложил доводи, които касационният съд споделя и не счита, че следва да повтаря. При замяната на наказанието по реда на чл.58а, ал.2 от НК съдът е наложил наказанието в минималния, предвиден в тази разпоредба размер от двадесет години „лишаване от свобода”. В този смисъл не е налице законова възможност за смекчаване на наказанието на Д., при липсата на предпоставки за прилагането на чл.58а, ал.4 от НК. По жалбата на гражданските ищци И. И. и К. И. Жалбата е неоснователна. По делото няма спор, че И. И. и К. И. – внуци на пострадалата П. Г., са наследници по право на заместване на починалата преди наследодателката нейна дъщеря. Не това е съображението на въззивния съд за заличаването им като граждански ищци по делото, както се твърди в пледоарията на повереника им адв. А.. Правото на пострадалия или на неговите наследници, които са претърпели вреди от престъплението, да предявят граждански иск за обезщетение на вредите и да се конституират като граждански ищци в наказателния процес произтича от нормата на чл.84, ал.1 от НПК. По отношение на кръга от наследници на пострадалия, които могат да претендират за претърпени неимуществени вреди е налице трайна съдебна практика, обективирана в Постановления на Пленума на ВС, която е задължителна за прилагане от съдилищата. В решението на апелативния съд тази практика е цитирана. В Постановление № 2 от 30.11.1984г. по гр. дело № 2/1984г., Пленумът на ВС е възпроизвел разбирането, залегнало в ППВС № 4 от 1961г., че кръгът от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя по принципа на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. Приел е, че доколкото в постановлението от 1961г. не е упоменато, че от низходящите се имат предвид само децата, а от възходящите - само родителите, това се подразбира, тъй като непосредствено преди това е посочено, че се отнася за "най-близките" на пострадалия. Най-близки възходящи на пострадалия по права линия са родителите, а низходящи - децата. Всички други лица извън този кръг, включително братята и сестрите; възходящите от втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени. С оглед изложеното се налага извод, че липсва допуснато нарушение на закона с отмяната на присъдата в гражданско - осъдителната част. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 06.11.2014г., постановено по внохд № 239/14г. на Велико Търновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: