Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр.София, 25 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 483/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. С. И. срещу решение № 7/05.02.2013 год. по въззивно нохд № 267/2012 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при оценка на доказателствения материал, както и нарушение на закона с осъждането на подсъдимия без да е установено наличието на субективния фактор. С касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК обосновава искането си за отмяна, прекратяване на наказателното производство и оправдаване на подсъдимия, и алтернативно – да бъде върнато делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец М. Д. Д. не е изразила становище и не е направила възражение срещу жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна, защото няма допуснати нарушения на процесуалните правила, а доколкото е имало нарушение на закона, то е било отстранено с обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 от НПК и намира: Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 267/2012 год. потвърдил присъда № 49/23.11.2012 год. по нохд № 305/2012 год. на Сливенския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 06.09.1997 год. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – Р.Д. и Хр.Х., в резултат на което настъпила смъртта на Х.Х., а по отношение на Р.Д. деянието останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Предявеният от М. Д. граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил изцяло поради погасяване по давност. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски - в полза на държавата и в полза на частния обвинител и граждански ищец Д., в съответните размери. Произнесъл се по веществените доказателства по делото. Неоснователно е твърдението в жалбата, че в противоречие с разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК са кредитирани показанията на св.Р.Д.. От съдържанието на въззивното решение следва, че съдът е възприел оценката на показанията на посочения свидетел като последователни, обективни и непротиворечиви. За да отговори на подобно възражение е направил нов, пълен и задълбочен анализ както на тези, така и на показанията на останалите свидетели-С., П., С., Б., М., Д., Ш. и С. /на последните трима приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 вр.ал.4 НПК. Не е имал никакво основание да направи различен извод от този на първоинстанционния съд, че посочените гласни доказателствени средства са годни да установят относими към предмета на доказване обстоятелства и че фактическите констатации са основани на вярната им оценка. В решението са намерили отговор и възраженията, че не е изяснен механизма на причиняване на уврежданията, че не е установен действителния брой наранявания на двамата пострадали и разстоянието, от което са произведени изстрелите. Тези възражения се поддържат и пред настоящата инстанция, но с оглед направените изводи въз основа на вярната и обоснована оценка на възприетите като пълни, точни и непораждащи съмнения съдебномедицински експертизи и допълващите ги, конкретно посочени, други доказателствени източници, следва да бъдат определени като неоснователни. В този смисъл са изложени подробни и убедителни съображения, които настоящият състав изцяло възприема и не намира за необходимо да ги повтаря. Твърденията, че не са изследвани съществени въпроси от значение за правилното решаване на фактическите обстоятелства са основани или на неправилна интерпретация на доказателствените източници или на предположения за възможно друго поведение на подсъдимия в конкретната вечер или на мястото на убийството. Затова не могат да бъдат предмет на обсъждане или да доведат до различни от направените изводи за авторството и за конкретното обективирано поведение на подсъдимия поради нарушения в процесуалната дейност на съда. Няма допуснато процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия с отказа да бъде назначена съдебномедицинска експертиза за установяване дали подсъдимия е бил повлиян и в каква степен от алкохол или за изпадането му в състояние на физиологичен афект. Първоинстанционният съд е изразил по ясен начин липсата на основание да се уважава това доказателствено искане като се е мотивирал подробно. Правилно въззивния съд не е приел, че с отказа да се уважи направеното доказателствено искане е нарушено процесуално право на подсъдимия. Допускат се не всички, а само тези, които са за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства. В конкретния случай съдържанието на нито един от доказателствените източници не указва за наличието на алкохолно повлияване, а още по-малко за състояние на физиологичен афект. Такова състояние е възможно, независимо дали лицето е алкохолно повлияно, но при наличието на конкретни предпоставки, подробно очертани в чл.118 НК, за каквито няма данни по делото. Затова отказът да бъде назначена експертиза не е довел до нарушение на процесуалните права от предвидените в чл.55 НПК. Поначало това искане е в противоречие с твърденията, че подсъдимият не е имал срещи или никакви контакти вечерта преди убийството, че не е разговарял с единия или с двамата пострадали, както и с оглед цялостната последователна позиция, че не е автор на престъплението, за което е осъден. Не е допуснато нарушение на закона с квалифициране поведението на подсъдимия като престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 НК. Въззивният съд подробно е мотивирал правните изводи, основани на установеното за конкретната обстановка и обективираното поведение на подсъдимия. Отстранил е констатираното нарушение и е изложил подробни съображения за решението си да приеме, че умисълът за двете престъпления не е различен, т.е., че деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Изводите в посочения смисъл са обосновани както с конкретните фактически обстоятелства, установени по делото, така и с постоянната съдебна практика. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/05.02.2013 год. по въззивно нохд № 267/2012 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: