Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 26.02.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.10.2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2665 /2016 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1354 от 28.06.2016 г., по в.т.д.№ 3717/2015 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 481 от 17.03.2015 г., по т.д.№ 203/2014 г. за отхвърляне на предявените срещу [фирма]/н/, [фирма], Д. С. К., действаща като синдик на [фирма]/н/, Л. И. Д. и Б. П. Д. пасивно субективно и обективно евентуално съединени искове по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 и чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност, респ. нищожност, поради противоречие със закона, при евентуално заобикаляне на закона и на добрите нрави, на договор за покупко - продажба от 20.12.2013 г., сключен между продавача [фирма]/н/,чрез синдика Д. С. К. и първоначалния купувач [фирма], обективиран в нотариален акт № 49,т.ІІ, рег.№ 12654, дело 223/ 20. 12. 2013 г. на нотариус М. Ш., с рег.№ 042 на НК, вписан в СВ в София с вх. рег.№ 66218 / 2013 г., акт № 14, том.СLХІІІ, дело № 52283 / 13, относно следните недвижими имоти: 1./ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4340.391.1.282, находящ се в [населено място], [община], с административен адрес: [населено място],[жк], [улица],№ 152,вх.”в”,ет.2, ап.№ С2, намиращ се в сграда № 1, с посочена площ от 83.89 кв.м., а съгласно приложената схема – с 83.90 кв.м., състоящ се по одобрен архитектурен проект, от антре, дневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, коридор и две тераси, заедно с прилежащите части : мазе № 1, с площ от 7.10 кв.м. и заедно с 4.4248% ид.ч. от общите части на секция „С”, вх.”В4 на сградата, без сутерена, представляващи 22.83 кв.м. и заедно с 4. 4248 ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена и 2./ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4340.391, находящ се в [населено място], [община],с административен адрес – [населено място],[жк], [улица], вх.”Г”/F, съгласно скица/етаж І ателие F4 представляващ ателие, находящо се в сграда №1, с посочена в документа площ от 81.90 кв.м., състоящ се , съгласно одобрен архитектурен проект от антре, приемна с кухненски бокс, два кабинета и две бани с тоалетни,, заедно с принадлежащите му 4.0731% ид.ч. от общите части на н секция F, без сутерена, представляващ 10.72 кв.м., заедно с 4.0731% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с конституиране на синдика на [фирма]/н/, като страна в процеса, в процесуалното му качеството на ответник, вместо като съищец, каквото, според касатора, е изискването на чл.694, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.646, ал.1, т.3 ТЗ. Доводите са, че независимо от посочване в исковата молба на синдика на несъстоятелния длъжник – продавач, като ответник по предявените искове, съдът след дадената правна квалификация на спорното право по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, е бил служебно задължен да конституира последния като съищец и да прекрати образуваното по отношение на същия, като ответник, произвоство по делото, предвид произтичащото от чл.694, ал.3 ТЗ задължително необходимо другарство между ищеца и синдика в разглежданата хипотеза – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. При условията на евентуалност жалбоподателят въвежда и оплакване за неправилност на въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното му несъгласие е с извода на въззивния съд, че в хипотезата на чл. 718, ал.1 ТЗ законодателят е дал възможност на синдика сам да определи пазарната цена на продаваното имущество, изразявайки становище, че възприетото тълкуване не съответства на действителния смисъл, вложен в сочената разпоредба. Възразява и срещу извършената от Софийски апелативен съд преценка на събраните по делото доказателства - заключението на изслушаната съдебно –техническа експертиза, в частта и за вида и характера на констатираните в процесните имоти към момента на продажбата им, недостатъци и показанията на разпитания свидетел, която необосновано не е съобразена с изискването на чл.172 ГПК. Касационното обжалване на горепосоченото въззивно решение е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 372 от 07.06.2017 г., на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определение за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с критериите за определяне началната продажната цена по чл. 718, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.717ж ТЗ, респ. до наличие на законова възможност, синдикът сам да извърши оценка и да определи цената при пряко договаряне по чл.718 ТЗ, когато за това отсъства изрично овластяване от Събранието на кредиторите и въведени условия от съда по несъстоятелността. Ответниците по касационната жалба Б. и Л. Д. не заявяват становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма]/н/, чрез синдика В. С. не излага допълнителни съображения, извън посочените в писмения отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК за недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради неконституирането и като съищец в процеса. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Л.Т., също не излага допълнителни съображения, извън съдържащите се в отговора на касационната жалба. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение по предявения от „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ”АД срещу Н.” Е./н/, [фирма], синдик на [фирма]/н/ Д. С. К., Л. И. Д. и Б. П. Д. въззивният съд е приел, че сделката, предмет на предявения отменителен иск по чл.646, ал.1,т.3 ТЗ, във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД – продажба на описаните в исковата молба недвижими имоти по чл. 718 ТЗ, не е недействителна, поради липса на доказателства за осъществяване елементите от отделните фактически състави на чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид наведените от ищеца твърдения за нарушение на закона, на неговото заобикаляне и на нарушаване на добрите нрави. Изложени са съображения, че за разлика от продажбата чрез явен и таен търг, при осъществената по чл.718, ал.1 ТЗ продажба, законодателят е предвидил само предварителен контрол от съда по несъстоятелността, който в случая е извършен чрез даденото разрешение за същата, поради което след получаването му синдикът се явява единствено оправомощен, предвид безспорното отсъствие на определени от Събранието на кредиторите или от съда по несъстоятелността условия за извършването и, да определи сам цената на вещта, респ. на продаваното право. Позовавайки се на установения с чл.485 и сл. ГПК ред, счетен приложим по силата на препращането от чл.718, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.718ж ТЗ и в хипотезата на продажба чрез пряко договаряне, решаващият състав на Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че синдикът няма законово задължение, въпреки създадената от законодателя възможност, да конкретизира цената на продаваното имущество чрез вещи лица, независимо дали притежава необходимите за целта специални знания . Затова и според състава на въззивната инстанция определянето на продажната цена в хипотезата на чл. 718, ал.1 ТЗ директно от синдика, не е в нарушение на императивна правна норма, щом нито ГПК предвижда изрично такова задължение за съдебния изпълнител, нито ТЗ - за синдика. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е посочен самият ориентировъчен характер на оценката от лицензиран оценител, направена в производството по несъстоятелност на длъжника, както и липсата на въведен от законодателя срок валидността и. Нещо повече, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, именно правилото на чл. 677, ал.4 ТЗ, на което ищецът се позовава, позволява да се изгради правен извод, че макар Събранието на кредиторите да е овластено от закона е да определи минималната продажна цена на съответното имущество в хипотезата на чл.718 ТЗ, това му правомощие само по себе си не изключва определянето и от синдика, когато не е било реализирано от неговия носител. Доколкото одобряване на цената, на която ще се извършват преговорите и на която ще се финализира продажбата на имота в сочената хипотеза, е и извън задълженията на съда по несъстоятелността, то според решаващия състав на Софийски апелативен съд, е налице и допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, че синдикът е оправомощен да определи продажната цена самостоятелно, вкл. да не извърши ново оценяване, за което е ирелевантно дали притежва или не съответните специални знания. Затова и при наличие на безспорни данни по делото за надлежно проведени продажби чрез търг по реда на чл.717 ГПК, които по съответния ред са обявени за неосъществени, разрешената продажба чрез преговори на цена 50% от оценката на процесните имоти, дадена в производството по несъстоятелност, а впоследствие и на 25 % от последната, според мотивите на обжалвания съдебен акт, е в съгласие със закона и с целта на това универсално принудително производство във фазата на осребряване на длъжниковото имущество, предвид консатираните негови недостатъци, което изключва и основателността на предявения иск за прогласяване на нищожността и поради противоречие със закона. Като ирелевантна в тази вр. е преценена платената значително по- високата продажна цена на тези имоти при последващото им прехвърляне на ответниците ФЛ. По отношение изложените доводи за несъответствие на атакуваната продажба с разпоредбата на чл.718, ал.5 ТЗ, въззивната инстанция е счела, че заявени едва с писмените бележки на ищеца пред СГС, те не подлежат на обсъждане, поради настъпила с подаване на допълнителната искова молба тяхна преклузия. Подробни съображения са изложени и във вр. с приетото отсъствие на установен в хода на делото забранен от закона резултат, който процесната сделка да е целяла, вкл. с оглед изпълненото чрез нея решение на Събранието на кредиторите - обстоятелство изключващо сключването и да е при заобикаляне на закона - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД. Позовавайки се на даденото в задължителната съдебна практика тълкуване на понятието „добри нрави” и на договорената с [фирма] обща покупна цена за 10-те имота на несъстоятелния длъжник, обективирана в сключения предварителен договор за продажба, Софийски апелативен съд е отрекъл да е налице и нищожност на процесната сделка, поради нарушаване на добрите нрави, обусловена от неравностойност на разменените престации. Предвид правомощия на синдика в хипотезата на чл.718 ТЗ, като ирелевантно към така пододръжаното основание за нищожност е преценено и безспорното отклонение от експертната оценка за пазарната стойност на конкретните продадени имоти и от данъчната им оценка към датата на прехвърляне на собствеността на същите на дружеството- купувач. Касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, но по следните съображения: С изменението на чл.649 ТЗ, обнародвано в ДВ бр. 20/ 28. 02.2013 г. законодателят е въвел императивно изискване за служебно конституиране синдика на обявено в несъстоятелност дружество, като съищец, при предявени от кредитор искове по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, която процесуална разпоредба е действаща към момента на образуване на производството по исковата молба на кредитора „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ” АД, основана на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ. Първостепенният съд не е съобразил предвидената в чл.694, ал.3, изр.1 ТЗ съвместна процесуална легитимация на синдика, а е приел, че същият в това си качество, е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, наред с дружеството - длъжник и купувачите по сделката, чиято действителност се оспорва. Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение на СГС, без да констатира, че е постановено при участието на синдика, но в процесуалното му качество на ответник, вместо като съищец по предявения от кредитор иск по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ и без да отстрани съществуващия порок. Решението на въззивния съд е недопустимо. Съгласно задължителните разяснения в т.6 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС нарушаване изискването за съвместна процесуална легитимация е винаги нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и изисква да упражни правомощията си по чл.129 ГПК, тъй като води до порок, неподлежащ на саниране при последващ инстанционен контрол. Поради това и ако в първоинстанционното производство не е бил конституиран задължително необходим другар въззивният съд следва да обезсили, като недопустимо, първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, както не е процедирал Софийски апелативен съд. Предвид възложената различна доказателствена тежест на ищеца и на ответника, като страни в процеса и различните, предоставени от процесуалния закон, процесуални способи за защитата на всеки един от тях, е без значение е обстоятелството, че в случая синдикът на [фирма]/н/ е взел участие по делото, в качеството на ответник по спора. С оглед гореизложеното и задължителните постановки в т.6 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено, на осн. чл.293, ал.4, във вр. с чл.270, ал.3 ГПК, а делото - върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото като съищец, наред с „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място], следва служебно да бъде конституиран синдика на [фирма]/н/. Предвид констатираната недопустимост на обжалваното въззивно решение съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по правните въпроси, обусловили достъпа до касация, но относими към правилността на съдебния акт на Софийски апелативен съд. За пълнота на изложеното следва единствено да се посочи, че уредените с чл.646 ТЗ особени основания за нищожност на действия и сделки в производството по несъстоятелност, както и правилата за предявяване на исковете за недействителност - средство за попълване масата на несъстоятелността, целят да се обезпечи равенството на кредиторите във възможността да получат удовлетворение в универсалното принудително изпълнение. Ето защо разпоредбата на чл.646, ал.1 ТЗ следва да бъде тълкувана именно с оглед на тази цел и в интерес на кредиторите. Това означава, че в хипотезата на оспорена по реда на чл.646, ал.1,т.3 ТЗ продажба по чл.718 ТЗ, решаващият съд е длъжен да прецени и дали синдикът, като продавач, е осъществил или не оптималната възложена му с чл.660 ТЗ, дължима грижа, в която по необходимост се включва и начинът на определяне продажната цена на вещите или имуществените права на длъжника. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1354 от 28.06.2016 г., по в.т.д.№ 3717/2015 г. и потвърденото с него решение на Софийски градски съд № 481 от 17.03.2015 г., по т.д.№ 203/2014 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: