4 Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, 08 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 69 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. С. - адв.Г. В., против въззивно решение № 375/07.12.2017 г., постановено по внохд № 465/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Според защитника определеното наказание от пет години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК на три години и четири месеца, е прекомерно тежко с оглед извършеното престъпление, необосновано завишено и не е съобразено със здравословното състояние на подсъдимия и необходимостта от провеждане на лечение на установените множество заболявания, от които той страда. Отправена е претенция да се измени определеното наказание до предвидения в закона минимум, което да се намали с една трета - на една година и четири месеца лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по посочените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 30/01.09.2017 г. по нохд № 456/2017 г. на Районен съд - Русе подсъдимият Г. С. С. е признат за виновен в това, че на 05.11.2016 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление – на шест пъти, е използвал чужд платежен инструмент – дебитна карта, издадена от ПИБ на името на Т. П., без съгласието на титуляра, следствие, на което е получил общо сумата от 1 450 лв., като деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 1 500 лв.. Подсъдимият е осъден да заплати на Т. П. сумата от 1 450 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 135,14 лв., както и 58 лв. – дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По жалба на защитника единствено за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода е образувано внохд № 465/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Наведените в касационната жалба възражения от защитника са напълно идентични с поддържаните от адв. В. такива и пред апелативния съд. Те са получили подробен отговор във въззивното решение, който се споделя изцяло от настоящия състав и не следва да се преповтаря. Определената от първоинстанционния съд санкция, потвърдена от въззивния състав, е отмерена в рамките на очертаните от закона предели, при условията на чл.54 от НК – при баланс на определящите отговорността обстоятелства, като не е игнорирано което и да било от тях, поради което наказанието не е завишено. Намаляването му в минималния, предвиден в закона размер, би било несъответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и не би съдействало за постигане на целите по чл. 36 от НК. Действително с експертно решение на ТЕЛК от 05.09.2017 г. е увеличена трайно намалената работоспособност на подсъдимия от 58 % на 88 %, но следва да се има предвид, че установеното заболяване на С. е с давност от 2007 г., като изрично е посочено, че от дванадесет години не е провеждано лечение. За този период подсъдимият е многократно осъждан, т.е. в случая влошеното здравословно състояние не може да бъде разгледано като определящ фактор за намаляване на наказанието. Тъй като касационният състав не установи очевидно несъответствие между определеното наказание лишаване от свобода и наличните - отчетени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, приема, че то е съобразено, както с обществената опасност на деянията, така и с личността на техния извършител, поради което е справедливо и не се налага неговото изменение в желаната от жалбоподателя и защитника насока. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 375/07.12.2017 г., постановено по внохд № 465/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: