Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 18.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАИЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. дело № 3201/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по подадена от М. П. Б. и К. Я. Б. касационна жалба срещу постановеното от СГС, ГО, ІІІ „б“ въззивен състав решение № 260705/03.02.2021 г., с което е потвърдено решение от 23.04.2020г. на СРС, І ГО, 35 състав по гр.д. № 58629/19г., в частта, с която е отхвърлен иска им за прогласяване на нищожност на допълнително споразумение към договор за текущо потребление от 01.09.2006 г. В касационната жалба се твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което допълнителното споразумение към договора за текущо потребление да бъде прогласено за нищожно. Ответникът по касационната жалба- „Банка ДСК“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто гр. отд., приема за установено следното: С обжалваното въззивно решение е прието, че с допълнително споразумение от 25.11.2009г. „Банка ДСК“ ЕАД и наследодателят на ищците са преуредили отношенията си по кредита, като са установили дължимият остатък от дълга по кредита- 20 528,82лв., от който: главница в размер на 16 613,11лв., редовна лихва в размер на 3 155,06лв. и наказателна лихва в размер на 760,65лв.; внесената до момента сума- 525 лв., лихвения процент по договора- 14,95% и ГПР - 16,26 %, като са уговорили и нов срок на кредита - 120 м. Във връзка с така постигнатите уговорки въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателите за нищожност на подписаното споразумение поради наличието на анатоцизъм, тъй като с подписването на допълнителното споразумение дългът бил преструктуриран съгл. чл.13 от Наредба №9/03.04.2008г. Ето защо е счел, че клаузите на допълнителното споразумение по чл.1- чл.9 вкл. не били неравноправни или нищожни. Размерите на лихвения процент и ГЛП към датата на подписване на допълнително споразумение били в твърд фиксиран размер, а цитираните клаузи били ясни и недвусмислени и не накърнявали правната па потребителя. С определение № 179 от 18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 3201/2021г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Уговорката в допълнителното споразумение към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл.10, а.3 ЗЗД?“. Отговорът на въпроса е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС- решение № 66/29.07.19г. по т.д. № 1504/18г., ІІ т.о. и решене № 30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г., І т.о., с които е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. По съществото на касационната жалба. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. Преценката на въззивния съд относно валидността на допълнителното споразумение от 25.11.2009г. към договора за кредит за текущо потребление от 01.09.2006г. не съответства на дадените в практиката на ВКС разрешения. Уговорката в допълнително споразумение от 25.11.2009г., по което страна е физическо лице- потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Налице е анатоцизъм, тъй като, както Наредба № 9/03.04.2008 г. /отм./, така и друга наредба на БНБ, не предвиждат възможност за олихвяване на изтекли лихви. Изводите за нищожност на клаузата за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, включена в допълнителното споразумение от 25.11.2009г. към договора за кредит за текущо потребление от 01.09.2006г., изключват възможността размерът на дължимите от касаторите суми да се определя по приетия с допълнителното споразумение начин. Наред с това, постигнатата с допълнителното споразумение уговорка за промяна на дължимия лихвен процент от 7,95 % /по договора за кредит/ на 14,95 %- т.1.3 от доп. споразумение, представлява и спогодба върху непозволен договор, доколкото прибавените към главницата лихви са изчислени въз основа на клаузата на чл.6 от договора, приета от въззивния съд за нищожна като неравноправна в частта, касаеща заплащането на „лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора“. С оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателите, приетата от съда нищожност на тази клауза не може да бъде преразглеждана в настоящото производство, образувано по касационна жалба на длъжниците по договора за кредит. Нищожността на клаузата на чл.6 от договора за кредит за текущо потребление в посочената по- горе нейна част, с която се определя размерът на лихвата, също води до нищожност на клаузите на допълнителното споразумение с оглед правилото на чл.366 ЗЗД. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд е допуснал нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл.281, т.3 ЗЗД във вр. чл. 293, ал.2 ГПК, поради което и в частта, в която се обжалва, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъда обявени за нищожни като противоречащи на закона и останалите клаузите на допълнително споразумение от 25.11.2009. към договора за кредит за текущо потребление от 01.09.2006 г. С оглед изхода на спора ответникът по касация „Банка ДСК“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на М. Б. и К. Б. направените в касационното производство разноски в размер на общо 820лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на ІV отд., Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №260705/ 03.02.2021 г. на СГС, ГО, ІІІ „б“ въззивен състав, постановено по гр.д. № 7812/20г., в частта, с която е потвърдено решение от 23.04.2020г. на СРС, І ГО, 35 състав по гр.д. № 58629/19г., в частта, с която е отхвърлен предявения иск за установяване на нищожност на допълнително споразумение от 25.11.2009г. относно чл.1- чл. 9 включ., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за нищожно на осн. чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал.3 ЗЗД и чл.366 ЗЗД допълнително споразумение от 25.11.2009г. към договор за кредит за текущо потребление от 01.09.2009г., сключен между П. М. Б.- кредитополучател, и „Банка ДСК“ ЕАД- кредитор, и в останалата му част- от чл.1 до чл.9 включ. ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на М. П. Б. и К. Я. Б. направените в касационното производство разноски в размер на общо 820 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/.