2 Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 07.10.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1226 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. В. против решение № 7448/28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 7833/2018 г. от ІV”д” състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа оспорването. Касационното обжалване е допуснато с определение № 379/24.04.2019 г.. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, кои са фактите и обстоятелствата по заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, които подлежат на доказване в процеса по оспорване законността на заповедта – тези , посочени в заповедта и послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, или други, водещи до наличието на същото основание, но непосочени в заповедта и не сведени до знанието на работника. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното: По поставения правен въпрос са постановени поредица решения, съгласно които заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. В тях не е поставено изискване работодателят да посочи в заповедта за уволнение кога и при какви обстоятелства е установена липсата на отделните качества, а обстоятелствата, които са го мотивирали да приеме, че на работника липсват съответните качества. Същият резултат може да бъде постигнат и като работодателят посочи, с кои възложени задачи (в кръга на трудовата функция) работникът/служителят не се справя ефективно. В този смисъл са Решение № 320/07.03.2016 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6501/2014 и посочените в него решения по гр.д. № 1611/2009 на ІV ГО, по гр.д. № 1382/2011 на ІІІ ГО, по гр.д. № 804/2011 на ІV ГО, по гр.д. № 531/2010 на ІV ГО, по гр.д. № 728/2009 на ІV ГО, по гр.д. № 1363/2010 на ІV ГО, по гр.д. № 1774/2011 на ІV ГО, по гр.д. № 49/2012 на ІV ГО, по гр.д. № 1201/2014 на ІV ГО, по гр.д. № 295/2015 на ІІІ ГО, както и цитираното в касационната жалба решение №163/2017 г. по гр.д.№ 4494/2016 г. на ВКС, ІV гр.отд., като даденото разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба, ВКС приема следното: Съдът е приел, че не е доказано намаляването на оборота на магазина по време на смените на служителката, но въпреки вписването на това обстоятелство в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е прието, че този факт няма отношение и е ирелевантен за предмета на делото и в частност при уволнение на посочената в заповедта хипотеза, тъй като основанието не е резултатно, а е обективно и работодателят следва да докаже единствено липсата на качества за изпълнение на работата, които да водят до неефективно или лошо изпълнение на трудовите задължения. Този извод на съда е неправилен, доколкото обстоятелствата, които са мотивирали работодателят да приеме, че на работника липсват съответните качества, подлежат на доказване от работодателят, а тези обстоятелства са посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, които в настоящият случай са посочени в заповедта. Обстоятелствата, мотивирали работодателят да приеме, че на работника липсват съответните качества за ефективно изпълнение на работата, са намаляването на оборота на магазина по време на смените на служителката. Видно от събраните по делото доказателства, не е налице намаляването на оборота на магазина по време на смените на служителката, поради което следва да се приеме, че не са доказани фактите и обстоятелствата, на които работодателят основава твърдението си за наличие на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работника – липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Останалите доказателства, касаещи изпълнението на работата, но относими към други основания, извън посочените факти и обстоятелства в заповедта за прекратяване на правоотношението, са неотносими към спора, доколкото не са във връзка с подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Предвид изложеното, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да се отмени, като ищцата се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и й се присъди следващото се обезщетение за оставане без работа до размера, който е претендиран от ищцата, въпреки основателността му за по-голям размер, видно от заключението на вещото лице. В останалата част решението на въззивния съд не е обжалвано / в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава върху обезщетението/. С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят и направените за всички инстанции в размер на 496,58 по компенсация. Водим от горното, съставът на ВКС РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 7448/28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 7833/2018 г. от ІV”д” състав на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТи в частта за присъдените разноски, като вместо него постановява: ПРИЗНАВА за незаконосъобразна и отменя уволнението на С. Й. В. ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № 5/07.04.2016 г. на управителя на „Милкинс” ООД ЕИК[ЕИК], с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 07.04.2016 г. ВЪЗСТАНОВЯВА С. Й. В. ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант” при „Милкинс” ООД. ОСЪЖДА „Милкинс” ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Й. В. ЕГН [ЕГН] на основание чл.344, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 4380 /четири хиляди триста и осемдесет/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „Милкинс” ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Й. В. ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 496,58 /четиристотин деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ лева. ОСЪЖДА „Милкинс” ООД ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса по сметката на ВКС в размер на 662,80 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.