Р Е Ш Е Н И Е № 60199 гр. София, 21.02.2022г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 888 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия В. В. М. срещу решение № 104 от 24.03.2021г., постановено по ВНОХД № 124/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 20 от 11.11.2020г. по НОХД № 328/20г. на Врачанския окръжен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.10.2019г. в [населено място], в двора на СУ “Ц. С. В.“ при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 82лв. от владението на Д. Д. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. Признат е за виновен и в това, че в периода от 03.10.2019г. до 04.10.2019г. в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] при условията на продължавано престъпление, осъществено с девет отделни деяния, използвал платежен инструмент – банкова дебитна карта, без съгласието на титуляра Д. Д. С., и деянието не съставлява по-тежко престъпление, като на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца и глоба в размер на 2726.14лв. На основание чл.23 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като е присъединено и наказанието „глоба“. Подсъдимият е осъден да заплати на Д. Д. С. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1445лв. в едно със законната лихва. В негова тежест са възложени направените по делото разноски и държавна такса върху уважения граждански иск. Касаторът иска намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода. Счита, че въззивната инстанция неправилно е отчела миналите осъждания като отегчаващо обстоятелство, тъй като те са съобразени при квалификацията на деянието. Изтъква многобройните смекчаващи обстоятелства, които са направеното самопризнание, съжалението за извършеното, затрудненото материално положение на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът на М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Самият подсъдим моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери оплакването за явна несправедливост на наказанието за неоснователно. За осъществената при опасен рецидив кражба е предвидено лишаване от свобода от две до десет години, а за ползването на чужда банкова карта без разрешение – от две до осем години. С оглед проведеното производство по гл. ХХVII от НПК, определените наказания за двете престъпления са намалени с 1/3. Срокът на лишаването от свобода преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, преценен като справедлив за всяко от престъпленията е съответно шест и пет години. Така индивидуализираните санкции кореспондират на извод за баланс между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, който се споделя от настоящия съдебен състав. Оплакването за неправилна оценка на миналите осъждания на М. като отегчаващо обстоятелство е неоснователно. По-тежко квалифициращият признак за осъществената кражба е обусловен от осъждането на лишаване от свобода за срок от пет години по НЧД № 30/2012г. на РС-Видин, което наказание е изтърпяно на 05.06.2015г., от която дата до инкриминирания период са изминали по-малко от пет години. Определението по посоченото дело се отнася до четири присъди. Извън посочената съвкупност са налице осъждания за предходни престъпления, по отношение на които не е настъпила реабилитация. Постановени са и са влезли в законна сила още три присъди за деяния, осъществени в реална съвкупност с процесните. Така установените факти сочат на извод, че подсъдимият е осъждан и за други престъпления, извън отчетените в правната квалификация по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК. Така по отношение на престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26 от НК отегчаващи обстоятелства представляват всички минали осъждания, а по отношение на кражбата – тези, които са извън достатъчните за по-тежката квалификация „опасен рецидив“. Така обремененото съдебно минало на М. следва да се цени като белег за по-висока обществена опасност на дееца и при двете деяния. Установени са и други отегчаващи обстоятелства. Подсъдимият е с негативни характеристични данни. Престъплението по чл.249, ал.1 от НК е формално, а фактът, че в резултат на извършването му подсъдимият е получил пари от сметката на пострадалия, следва да се отчете в негова вреда при индивидуализацията на наказанието. Обществената опасност на престъплението се увеличава от факта, че е продължавано и е осъществено с девет отделни деяния. Направеното самопризнание, въпреки че не е било решаващо за разкриване на престъплението, е отчетено като израз на съжаление, разкаяние и критично отношение към извършеното, както и като фактор, облекчил разследването и в резултат е оценено като смекчаващо обстоятелство. Друго смекчаващо обстоятелство за деянието по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК е ниската стойност на предмета на престъплението. Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства и тяхната значимост не са в подкрепа на тезата за явна несправедливост на наказанието, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 104 от 24.03.2021г. по ВНОХД № 124/21г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.