6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №439 [населено място],25.11.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1389 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Л.М. срещу определение №48/05.02.2020г., постановено по ч.в.гр.д. №273/2019г. на Окръжен съд- Търговище, с което е потвърдено определение №533/23.07.2019г. по гр.д.№394/2018г. на Районен съд- Попово. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата за допълване на определението за прекратяване на производството по делото в частта му за разноските. Частният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното определение като неправилно - постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Навежда доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че за да е основателно искането за присъждане на разноски, ответникът е следвало да представи доказателства за претендираните разноски с отговора на исковата молба, като самите разноските следва да са били сторени към този момент. Моли да бъде отменено атакуваното определение и да бъде осъден ищеца „Агро Комерс“ ООД да му плати разноските по гр.д.№394/2018г. на РС-Попово в размер на 2 760 лева с ДДС. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, като касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Кой е крайният момент, до който страната може да поиска присъждане на разноски и да представи доказателства за извършването им, при прекратяване на делото в закрито заседание? 2. При прекратяване на делото от съда в закрито заседание към кой момент следва да е налице плащане на разноските, за да се считат същите за реално извършени- към датата на осъществяване на конкретно процесуално действие или във всеки момент преди уведомяване на страната за прекратяване на делото?“. Поддържа, че двата въпроса са част от предмета на спора и са от значение за делото, като въззивният съд по първия въпрос се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №237 от 02.05.2011г. по ч.гр.д.№178/2011г., ІІІ г.о., определение №101 от 12.03.2012г. по гр.д.№102/2012г., ІІ г.о., определение №688 от 27.10.2015г. по ч.гр.д.№5154/2015г., ІV г.о. и определение №541 от 07.12.2015г. по ч.гр.д.№5286/2015г., І г.о., а по втория- в противоречие с определение №670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д.№3982/2015г., ІV г.о. и определение №90 от 21.02.2017г. по ч.гр.д.№4625/2016г., ІV г.о. - основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата ищеца „Агро Комерс“ ООД, [населено място], общ. Опака поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането по реда на чл.248 ГПК на ответника „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕООД за допълване на определението за прекратяване на делото чрез присъждане на разноски, въззивният съд приема, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право да претендира разноски при прекратяване на делото, но доколкото производството е прекратено след направено възражение на ответника за неподведомственост на спора, следва с отговора на исковата молба да е направено искане за присъждане на разноски и да са представени доказателства за претендираните разноски, които да са били платени към този момент. По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените процесуалноправни въпроси – относно крайният момент, до който ответникът, претендиращ присъждане на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени /платени/, са значими за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тези въпроси е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитирани от касатора определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, както и служебно известните на съда определение №736 от 23.12.2010г. по ч.гр.д.№689/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №166 от 24.03.2017г. по ч.т.д.№504/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и др., че съгласно чл.78, ал.4 ГПК при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл.248 ГПК. С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т.е. следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК е обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика и е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че производството по делото е прекратено в закрито заседание, но разноски на ответника не се дължат въпреки направеното с отговора на исковата молба искане за присъждането им, тъй като доказателства за сторените разноски са представени с молбата по чл.248 ГПК и се претендира адвокатско възнаграждение, платено след подаването на отговора по чл.131 ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Установява се, че производството по предявените срещу ответника „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕООД, [населено място] искове е прекратено преди първото открито съдебно заседание с определение №349 от 20.05.2019г., като съдът не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски. Определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството е потвърдено, като въззивният съд е приел, че искът е недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо по спора. В срока по чл.248 ГПК ответникът моли за допълване на определението за прекратяване на производството чрез присъждане на разноските, като представя доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение преди прекратяването на делото. С определението по чл.248 ГПК, потвърдено с обжалваното въззивно определение, съдът оставя без уважение молбата на ответника, като приема, че производството е прекратено по възражение на ответника като недопустимо, а не поради отказ или оттегляне на иска, поради което следвало доказателствата за направените разноски да са представени с отговора на исковата молба. Въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Обстоятелството, че производството е прекратено като недопустимо поради наличие на сила на пресъдено нещо по спора, не променя факта, че прекратяването е постановено в закрито заседание, като за ответника няма законово задължение да претендира присъждане на разноски и да представи доказателства за направените разноски в срока за отговор на исковата молба. Независимо от основанието за прекратяване на производството, когато съдът се произнася в закрито заседание, страните не знаят за приключването на делото и нямат възможността да претендират присъждане на разноски и да представят доказателства за извършването им. Дори да е направено възражение за недопустимост на иска, ответникът може само да предполага, че то ще бъде уважено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а молбата на ответника по чл.248 ГПК да бъде уважена. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. С оглед въведените в спора факти, подлежащи на доказване и изложените правни твърдения, респ. дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, спорът се отличава с фактическа и правна сложност. Договореното адвокатско възнаграждение в размер от 2 300 лева без ДДС, при минимален размер 1152.65 лева съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се явява прекомерно. Воден от горното, съдът счита, че ищецът „Агро Комерс“ ООД следва да плати на ответника разноските по гр.д.№394/2018г. на РС-Попово в размер на 2 300 лева без ДДС или 2 760 лева с ДДС. С оглед изхода на спора касаторът има право на разноските по делото- сумата 255.00 лева за въззивното производство /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ и сумата 468.00 лева за касационното производство /адвокатско възнаграждение/. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №48/05.02.2020г., постановено по ч.в.гр.д. №273/2019г. на Окръжен съд- Търговище. ОТМЕНЯ определение №48/05.02.2020г., постановено по ч.в.гр.д. №273/2019г. на Окръжен съд- Търговище, с което е потвърдено определение №533/23.07.2019г. по гр.д.№394/2018г. на Районен съд- Попово, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК „Агро Комерс“ ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 2 760 лева с ДДС- разноските по гр.д.№394/2018г. на РС-Попово. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Агро Комерс“ ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] направените в настоящото производство съдебни разноски - сумата 255.00 лева за въззивното производство /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ и сумата 468.00 лева за касационното производство /адвокатско възнаграждение/. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.