Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * оспорване на констативен нотариален акт * предоставяне за стопанисване и управление * обезщетение за ползване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр. София, 14.03.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1472 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1587/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] против Й. Х. Г. от [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 8 800 лв. (предявен като частичен от иск в общ размер на 11 880 лв.) – обезщетение за ползата, от която дружеството е лишено от ползването без основание на апартамент № *, находящ се в [населено място], пл. „С.”, П. бл. № *, вх. *, за периода 13.07.2007 г.–м. октомври 2009 г. вкл.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за предпоставките по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) за процесния имот – дали е бил част от имуществото на преобразуваното държавно предприятие (Пристанище В.), комуто е предоставен за стопанисване и управление и чийто правоприемник (на предприятието) след преобразуване и приватизация е ищцовото по насрещния иск дружество ( [фирма] със седалище [населено място]), и преминал в собственост на последното, който има значение за точното прилагане на закона.
По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че фактическият състав на придобиване право на собственост по чл. 17а от ЗППДОП (отм.) изисква осъществяване на следните условия: имуществото да е предоставено за стопанисване и управление на приватизиращото се държавно или общинско предприятие; да не е изрично изключено от акта на преобразуването и да е включено в баланса на новообразуваното дружество без да е необходимо това включване изрично да се вписва и в акта на преобразуване. В случаите, когато горните предпоставки са установени в охранително производство по чл. 587, ал. 1 ГПК и е издаден констативен нотариален акт – т. е. предмет на материализираното удостоверително изявление на нотариуса е, че молителят е собственик на такова имущество (придобито по силата на определен юридически факт, съставляващ титул за собственост - чл. 17а от ЗППДОП отм.), при оспорване от насрещната страна на така констатираните права на собственост, се размества доказателствената тежест в процеса за това обстоятелство. Нотариалният акт за собственост, издаден по реда на чл.587, ал. 1 ГПК, легитимира като собственик своя титуляр с доказателствена сила спрямо всички. Тази доказателствена сила важи до доказване на противното и всяко трето лице, на което той се противопоставя може да доказва, че титулярът на нотариалния акт не е собственик, чрез доказване неверността на констатациите на нотариуса. Доказателствената сила на акта обаче не може да бъде отречена поради липсата на доказателствата за факти, констатирани от нотариуса или въз основа на предположения за неверност на удостоверените обстоятелства
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата на дружеството и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалвания резултат по претенцията на търговското дружество (предмет на насрещен иск) за обезщетяването му за ползата, от която е лишено от страна на ищцата, посредством обитаването й на жилището за исковия период, въззивният съд е приел, че отсъстват доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин правото му на собственост върху недвижимия имот за този период. Счел е, че представеният констативен нотариален акт от 2009 г. не установява права на собственост за ответното дружество, а само ги констатира. Затова при оспорване на придобивното основание, удостоверено в нотариалния акт – т. е. на трансформацията на собствеността от държавата (преобразуваното държавно предприятие) към едноличното търговско дружество с държавно имущество, ищецът е този, който носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин този факт. След като такова доказване не е проведено искът е намерен за неоснователен.
При дадения по – горе отговор на формулирания въпрос настоящият състав на ВКС намира, че незаконосъобразно въззивният съд не е зачел обвързващата го доказателствена сила на съставения констативен нотариален акт, който удостоверява наличието на предпоставките по чл.17а ЗППДОбП (отм.) за придобиване от търговското дружество на процесния имот. Неговите констатации не са опровергани чрез проведено обратно доказване от ответницата. Налице е първият елемент от фактическия състав на основанието по чл. 59 ЗЗД, доколкото ищцовото по този иск дружество е собственик на процесния имот, а кредитор по облигационното отношение с източник неоснователно обогатяване от ползването без основание на недвижим имот е собственикът на имота.
Данните по делото установяват осъществяването и на останалите предпоставки на соченото основание: обогатяване; обедняване; липса на основание; обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се лице; връзка между обедняването и обогатяването, т.е. те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти.
Ответницата се е снабдила с обратен изпълнителен лист, на основание чл. 241, ал. 3 ГПК (отм.), срещу ищеца, въз основа на решение № 809/16.05.2005 г. по гр. д. № 2088/2003 г. на ВКС, ТК, с което, след отмяна на въззивното решение с предмет иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чието предварително изпълнение е било допуснато, е отхвърлен предявеният от дружеството против нея иск за предаване на заемания спорен имот. С протокол от 13.07.2007 г. по изп. д. № 1103/2006 г. на съдебния изпълнител при Варненския районен съд обратният изпълнителен лист е приведен в изпълнение, като е предадено от дружеството на ответницата държането на имота.
Нейното ползване след посочената дата - 13.07.2007 г. е лишено от основание, тъй като не е владелец, респ. държател, нито пък е собственик на имота. Тя е поканена надлежно от собственика с нотариална покана от 26.07.2007 г. да му заплаща ежемесечно обезщетение за неоснователното ползване на имота, която е достигнала до адресата.
За исковия период ответницата се е обогатила със спестения наем за ползването на имота, довело до обедняването на ищцовото дружество, което е било лишено от възможността да реализира гражданските плодове.
Предявеният иск се явява доказан в своето основание.
По отношение на неговия размер.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на пазарния наем за имота за исковия период възлиза на 7 587 лв. (157 лв. за времето от 13.07.2007 г. до 31.07.2007 г.; 1350 лв. – за времето от 01.08.2007 г. до 31.12.2007 г.; 3 480 лв. – за времето от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.; 2 600 лв. – за времето от 01.01.2009 г. до 31.10.2009 г., или по 260 лв. месечно). В този размер искът е основателен и подлежи на уважаване от касационната инстанция – арг. чл. 293, ал. 2 ГПК, а за разликата до претендираните 8 800 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Сумата ще следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба, с която искът е предявен като насрещен – 01.12.2009 г., до окончателното изплащане.
При този изход на спора по насрещния иск в полза на дружеството - касатор ще следва да бъдат присъдени сторените разноски за производството по делото в размер на 719 лв., съразмерно с уважената част от иска, които се възложат на ответницата по този иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1587/2010 г. на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] против Й. Х. Г. от [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползата, от която дружеството е лишено без основание от ползването на апартамент № *, находящ се в [населено място], пл. „С.”, П. б. № *, вх. *, за периода 13.07.2007 г. – м. октомври 2009 г. вкл. за сумата 7 587 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Х. Г. с Е. [ЕГН], съдебен адрес : [населено място], [улица] – адв. Б. Х. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на [фирма] – [населено място] сумата 7 587 (седем хиляди петстотин осемдесет и седем) лева – обезщетение за ползата, от която дружеството е лишено без основание от ползването на апартамент № 9, находящ се в [населено място], пл. „С.”, П. б. № *, вх. *, за периода 13.07.2007 г. – м. октомври 2009 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 719 лв. (седемстотин и деветнадесет) лв. – сторени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част за отхвърляне на претенцията над 7 587 лв. до претендираните 8 800 лв., предявени като частичен иск от иск в общ размер на 11 880 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.