Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за неимуществени вреди * свидетелски показания * клевета


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 261

гр. София, 02.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1243 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Ц., против въззивното решение № 2164 от 10 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 2479/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено решение № 19344 от 22 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 6191/2014 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната му част, с която на основание чл. 49 ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на Т. П. Д. с адрес в [населено място] сумата от 10 хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19 март 2014 г.
Касационното обжалване е допуснато, за да се извърши проверка дали тълкуването на въззивния съд по въпроса отговорността на работодателя по чл. 49 ЗЗД може ли да бъде ангажирана заради противоправното действие или бездействие на самия работодател, не е сторено в нарушение на даденото от ВКС тълкуване в решение № 503 по гр.д. № 1069/2009 г., ІІІ г.о. В соченото решение ВКС тълкува въпроса при непозволено увреждане пасивно солидарни ли са за причинените вреди на пострадалия прекият извършител на деликта и възложителят на работата, при извършването на която е пострадало увреденото лице. В отговора на съда въз основа на постановките на ППВС № 7/1958 г. обвързващо се приема, че отговорността на възложителя на работата има обезпечително-гаранционна функция, тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване; лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекия причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. Соченото разбиране на правния въпрос напълно се споделя от настоящия съдебен състав, поради което приетото от въззивния съд, че вината на дружеството-касатор е доказана, тъй като то, в качеството си на възложител на съответното телевизионно предаване, е следвало да извършва надзор върху работата на служителите си, натоварени със съответното предаване, е в нарушение на практиката на ВКС, но като краен резултат обжалваното въззивно решение е правилно.
Касационната жалба е неоснователна.
Във въззивното решение е прието, че дружеството, в качеството си на възложител на съответното телевизионно предаване, е следвало да извършва надзор върху работата на служителите си, натоварени със съответното предаване. Вредите на ищеца са счетени за установени от свидетелски показания. Не е споделено виждането на дружеството, че всяко от изявленията в процесния репортаж има оценъчен характер, защото ищецът като публична личност е бил засегнат от предаването и са превишени пределите да се изразява мнение и да се дава оценка за публични личности и свързаната с тях работа. Присъденото обезщетение от 10 хиляди лева е счетено за съответстващо на принципа на справедливостта.
По делото е установено, че на 19 март 2014 г. в авторска рубрика, излъчена по националната телевизионна мрежа на касатора, по отношение на ответника Д., в качеството му на кандидат за водач на листа за предстоящите избори за членове на Европейския парламент, е заявено, че в Г. наричат Д. „национална компания за усвояване на европари”, защото пари по европроекти наистина са печелени, но резултати от тяхната реализация не личат, Д. е превърнал усвояването на европари в бизнес със затворен цикъл в Г., и лидерът на Г. Б. Б. е информиран в подробности за далаверите на Д., М. и Х. в поредица от декларации на местни членове на партията, но реакция нямало. Не се спори, че текстът в предаването е бил изчетен от репортер, но съставен от автора на рубриката и водеща предаването.
Неоснователно е твърдението на касатора, че не може да бъде реализирана отговорността на възложителя, защото такава може да бъде ангажирана за виновни и противоправни действия на конкретен или конкретни служители, а в случая претенцията спрямо репортера е отхвърлена изцяло с първоинстанционното решение. В своята практика ВКС (например решение № 32 по гр.д. № 2269/2014 г., ІV г.о.) приема, че дори в случаите, когато самоличността на третото лице, на което е възложена работата, не е установена, това е без значение за ангажиране отговорността на възложителя, тъй като личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за действията му, а отговорността на възложителя се ангажира при установено възлагане на работата и причиняването на вредата. Същият принцип следва да се прилага и в случаите, в които пострадалият е посочил погрешно лицето-изпълнител на деянието, и това е довело до отхвърляне на иска срещу изпълнителя. Напълно произволно се твърди от касатора, че не е установено телевизията да е възложител на процесното предаване. Подобно оспорване не е въведено с отговора на исковата молба, а напротив – твърди се, че дружеството като обществен доставчик на медийни услуги спомага да се реализират определени обществено значими интереси (правото на обществото да получава информация). Че касаторът не е възложител на предаването не е сочено от него като ответник и в първото по делото заседание, съответно не са давани указания за посочване на доказателства относно подобен факт.
Вярно е, че в предаването са посочени изявления на други лица (на авторката на рубриката), а не собствени изявления на дружеството, но това обстоятелство не води до невъзникване на отговорност на касатора. Още в т. 6 на ППВС № 7/1959 г., доразвило ППВС № 7/1958 г., е прието, че отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица; лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Сочените принципи са възприети и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (сравни например решение № 147 по гр.д. № 1640/2010 г., ІV г.о., ВКС), се приема, че отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложи извършването на работата, както и че възложителят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на съответните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване (излъчване) на материалите (в този смисъл решение № 581 по гр.д. № 1019/2009 г., ІІІ г.о., ВКС).
Не може да се сподели тезата, че липсва противоправност на деянието, защото изразите, посочени в исковата молба, нямат опозоряващ, обиден или клеветнически за ищеца характер, а са мнения с оценъчен характер, представляващи израз на свободата на словото. За даването на мнения с оценъчен характер ВКС устойчиво приема (така в решение № 209 по гр.д. № 1747/2013 г., ІІІ г.о., и цитираните в него други съдебни решения), че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се разпространяват свободно; не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България; така и негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността; оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Макар соченото тълкуване да е сторено в контекста на изразено мнение в печатна медия, съдът приема, че следва да се има предвид за ограниченията в свободата за изразяване на мнение за всякакъв вид медия.
Безспорно, ищецът е известен политик, заемал е важна позиция в правителство, към съответния момент е бил водач на листа за представители в Европейския парламент, и като такъв е нормално да бъде подлаган на щателно наблюдение от обществото и медиите, и действията му да бъдат обект на засилена и крайна критика, включително и негативна. В конкретния случай обаче не може да се приеме като коментар на фактите заявеното твърдение за осъществени от него и други лица „далавери”. Касаторът е надхвърлил конституционно гарантираното му право по чл. 39, ал. 1 КРБ и е засегнал противоправно достойнството на ищеца, в разрез със забраната на чл. 39, ал. 2 КРБ, като му е вменил извършване на непочтени, нечисти сделки, с което е допуснато уронване на честта и достойнството на ищеца. В противовес, медията е могла свободно да разгласи коментарите за дейността на ищеца по получаване и усвояване на европейски средства, без да е обидно или клеветническо за личността както усъвършенстването на уменията на ищеца в тази насока, така и резултатът от дейността му – печеленето на проекти. Не може да се приеме, че с оценката за резултатите от проектите е засегната честта и достойнството на ищеца, доколкото изпълнението на съответните проекти не е вменено именно на ищеца.
Неоснователно се поддържа от касатора, че в исковата молба не се съдържат твърдения за засягане честта и достойнството на ищеца или настъпване на негативен отзвук за работата му. Ищецът е посочил достатъчно ясно своите основания да смята, че честта и достойнството му са накърнени, както и какъв е бил ефектът на разпространената по съответния ред информация. Посочени са и вредите, за които се твърди да са претърпени от осъществения деликт. Свидетелските показания, отразяващи непосредствени впечатления за ефекта на предаването и съответните, счетени от ищеца за накърняващи честта и достойнството му, твърдения, са дадени от лица, наблюдавали ищеца отблизо и в продължителен период преди и след предаването. Доводи и оплаквания по размера на определеното като справедливо обезщетение не се заявяват.
В заключение, тъй като предявеният иск е доказан в своето основание, и е определен справедлив размер на обезщетението, обжалваното решение е правилно.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2164 от 10 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 2479/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: