Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 04.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1139 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. М., Г. С. Ц.,Й. М. К.,К. М. М. /починала след подаването на касационната жалба и заместена по реда на чл.227 ГПК от своите наследници по закон М. К. М. и Д. М. Д./,Б. Т. К.,И. П. К. и В. П. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ВО,ІІ-А състав, постановено на 09.02.2009г. по гр.д.№2930/2005г. С определение №255/21.06.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпрос по приложното поле на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ - дали постройките с временен характер представляват мероприятие по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и дали препятстват възстановяването на собствеността,вкл. с оглед тълкуването, дадено в §1в ДР на ППЗСПЗЗ. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,тъй като са представили всички необходими доказателства,установяващи собствеността на праводателя си, вкл. и нотариален акт за процесния имот.Поддържат,че неправилно съдът е приел,че липсва идентичност на имота,собственост на техния наследодател,с този,който е възстановен,както и че представеният от ответника нотариален акт за придобиване право на собственост по регулация не установява,че същият притежава права върху имота при липса на първичен нотариален акт за основен имот,към който да се придадат описаните 101 дка,както и при липса на данни за идентичност с процесния имот. Излагат съображения,че постройките с временен характер не препятстват възстановяването на собствеността. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен като им бъдат присъдени и направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. на с. в Б. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Н. С. М., Г. С. Ц.,М. К. Г. /починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон Й. М. К. и К. М. М. /починала в хода на производството и заместена по реда на чл.227 ГПК от своите наследници по закон М. К. М. и Д. М. Д./,Б. Т. К.,П. Т. К. /починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон И. П. К. и В. П. К./ са предявили срещу С. на с. в Б.-ПП”У.” иск за предаване владението на дворно място /бивша нива/ с площ от 5700кв.м.,представляващо имот с пл.№1907, кад.лист №151 и 171,заснет през 1995г. по плана на [населено място], ”М. п.-О. ІІ”,м. “Ф.”. С обжалваното решение Софийски градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което така предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е,че ищците са наследници по закон на К. Г. Д. и в това им качество с решение №№35/22.07.1994г. на ПК-В. им е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху нива от 5700кв.м., находяща се в землището на О.,кад.лист 171 и 151 от кадстралния план от 1995г. като в скица от 20.12.1993г. е посочено,че имот без пл.№ е бил заснет и отразен в кадастралния план на [населено място] от 1959г. и съгласно н.а.№157/1936г. е би собственост на К. Г. Д.. Прието е,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин идентичността между процесния имот и имота, собственост на наследодателя К. Г. Д. по н.а.№157/1936г.- имотът,описан в н.а.№157/1936г. с площ от 5494кв.м. се различава по квадратура от имота, възстановен от ПК и поради тази причина не може да се приеме,че двата имота са идентични /има разлика в квадратурата от 251кв.м./. Прието е също така,че в имота съществуват както преместваеми съоръжения,така и сгради в режим на търпимост,построени преди 07.04.1987г., което е пречка за реституцията с оглед указанията, дадени в ТР №6/10.08.2006г. на ОСГК на ВКС. Прието е,че сградите,намиращи се в имота,представляват търпими строежи и не представляват незаконно строителство по смисъла на §16 ПЗ на ЗУТ. По въпроса,с оглед разрешаването на който е допуснато касационно обжалване настоящият състав приема,че постройките с временен характер не представляват мероприятие по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и не препятстват възстановяването на собствеността по реда на този закон,вкл. с оглед тълкуването, дадено в §1в ДР на ППЗСПЗЗ.Съображенията за това са следните: На първо място следва да се отбележи,че застрояването по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ следва да е от такова естество,че трайно да променя предназначението на терена. Освен това следва да се има предвид,че наличието на пречки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да се преценява към момента на влизане на този закон в сила,т.е. към 1991г. Към този момент възможността за изграждане на постройки с временен статут се урежда от установените в З./отм./ правила. При застрояване с временни постройки лицето, което ги е построило,има правото да ги държи до предприемане на действия по реализирането на предвиденото в плана териториално-устройствено мероприятие,т.е. наличието на такива постройки само по себе си не променя предназначението на терена и не представлява пречка за собственика на земята да я използва с оглед нейното предназначение до реализирането на предвиденото в плана мероприятие. Изграждането на временни постройки по реда на ППЗТСУ/отм./ се разрешава само по изключение от главния архитект на общината за задоволяване на временни нужди,като временният строеж подлежи на премахване след изтичането на срока на разрешението за ползване или когато бъде реализирано предвиденото по плана строителство. Ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху терена все още съществува постройка,изградена по реда на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./ това означава,че върху терена не е извършено строителство съобразно предвиденото в регулационния план застрояване,което трайно би променило предназначението на земята, и следователно не е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. В същия смисъл е и разрешението,дадено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №265/25.10.2012г. по гр.д.№225/2011г. на І ГО на ВКС и решение №339/06.04.2012г. по гр.д.№59/2011г. на ІІ ГО на ВКС. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. След като по делото е установено,че правото на собственост върху процесния имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Г. Д. с решение №035/22.07.1994г. на ПК-В. и към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила не е установено наличие на застрояване, което да променя трайно предназначението на терена и да представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ,неправилно въззивният съд е приел,че предявилите иска лица,имащи качеството наследници по закон на К. Г. Д., не се легитимират като собственици на имота. Неправилно е прието също така,че несъответствието в квадратурата между притежавания от наследодателя към момента на включването в ТКЗС имот и имота,посочен в решение №035/22.07.1994г. на ПК-В. сочи на липсата на идентичност,а оттам и на непротивопоставимост на решението на ПК на ответника. На първо място следва да се отбележи,че лице,срещу което е предявен иск за собственост върху земя,възстановена по реда на ЗСПЗЗ,не може да оспорва материалната легитимация на ищеца с твърдението,че неговият наследодател не е бил собственик на възстановения имот към момента на кооперирането му,ако не противопоставя собствени права,изключващи тези на противната страна /решение №15/11.05.2011г. по гр.д.№340/2010г. на І ГО на ВКС; решение №253/09.01.20112г. по гр.д.№1149/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №50/10.02.2012г. по гр.д.№908/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №73/12.03.2012г. по гр.д.№376/2011г. на І ГО на ВКС; решение №93/07.06.2013г. по гр.д.№883/2012г. на ІІ ГО на ВКС/. Освен това въз основа на заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза на в.л.Г. от 08.12.2006г. може да се направи извод за идентичност след съпоставяне на посочените в н.а.№157/1936г. съседи с лицата,посочени като съседи на възстановения имот /като собственици на съседния имот пл.№1899 са посочени наследници на С. М.,а като собственици на съседния имот пл.№1898-наследници на М. Ц. Д./. Още повече че различието в площта на имота, притежаван от наследодателя преди образуване на ТКЗС и описания в решението на ПК /ОСЗ/ само по себе си не сочи на липса на идентичност. Неправилно също така въззивният съд е приел,че наличието на временни постройки в имота представлява пречка за възстановяване на собствеността по причина,че същите са в режим на търпимост като построени преди 07.04.1987г. Както вече беше отбелязано,временните строежи не представляват пречка за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ с оглед установените в действащия към момента на влизане на този закон в сила ППЗТСУ/отм./ правила за характера на този вид застрояване. В случая към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила предвижданията на действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-591/08.10.1986г. не са реализирани /заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л.П. от 05.04.2005г./, поради което следва да се приеме,че съществуващото в имота застрояване не е пречка за възстановяване на собствеността-съществуващите в имота едноетажни постройки и павилиони,използвани като складове и за търговска дейност,част от които са преместваеми,не представляват част от административен комплекс,научен институт и паркинг според предвиждането на регулационния план. Разрешението за поставяне на преместваемите съоръжения с отбелязване,че същите са в режим на търпимост,е издадено на [фирма] на основание чл.55 и чл.56 ЗУТ на 21.04.2004г. /след влизане на ЗСПЗЗ в сила/ и не може да бъде противопоставено на лицата, в полза на които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Н. С. М., Г. С. Ц.,М. К. Г. /починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон Й. М. К. и К. М. М. /починала в хода на производството и заместена по реда на чл.227 ГПК от своите наследници по закон М. К. М. и Д. М. Д./,Б. Т. К.,П. Т. К. /починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон И. П. К. и В. П. К./ ревандикационен иск бъде уважен- в полза на предявилите иска лица като наследници по закон на К. Г. Д. с решение №035/22.07.1994г. на ПК-В. е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот, като ответникът не противопоставя самостоятелни права, сочещи наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху същия имот. Представеният по делото н.а.№46/том ХІ,н.д.№1956/1966г. ,с който С. е признат за собственик въз основа на отчуждение по регулация на право на собственост върху 101 920кв.м.-парцел ІІ по плана на [населено място], м.”М. п.” не легитимира ответника като собственик или носител на други вещни права върху имота, тъй като теренът,в който не намира процесния имот е бил включен за първи път в регулационния план на [населено място],одобрен със заповед № РД-50-09-591/08.10.1986г. Към 1966г. при липса на регулационен план отчуждение по регулация не би могло да бъде извършено. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на Н. С. М., Г. С. Ц.,Й. М. К., М. К. М.,Д. М. Д., Б. Т. К.,И. П. К. и В. П. К. следва да бъде присъдена сумата 2721.71лв., представляваща направените по делото разноски съобразно изхода на спора. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,Въззивно отделение,ІІ-А състав, постановено на 09.02.2009г. по гр.д.№ 2930/2005г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. на с. в Б.,ПП”У.” с адрес [населено място], [улица] на основание чл.108 ЗС да предаде на Й. М. К.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.О.,ул.”26-та” №19, В. П. К.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],И. П. К.,ЕГН [ЕГН],от [населено място],[жк],[жилищен адрес] Н. С. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.”О.”,ул.”12-та”№15,Б. Т. К.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.”О.”,ул.”5-та”№14,Г. С. Ц.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”Н.”,[жилищен адрес]М. К. М.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк],[жилищен адрес] и Д. М. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] владението на дворно място с площ от 5700кв.м.,представляващо имот пл.№1907,заснет през 1995г. в кадастрален лист №151 и 171 по плана на [населено място],”М. п.-О. ІІ”,м. “Ф.”,при съседи:североизток-С. М. и С. Д.; северозапад-братя Г.; югоизток-наследници на Т. В.; югозапад-Ц. Д.,понастоящем попадащ в кв.62а по регулационния план на [населено място],м.”Б..С.”, одобрен със заповед № РД-09-340/23.06.1998г. ОСЪЖДА С. на с. в Б.я,ПП”У.” на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на Й. М. К.,В. П. К.,И. П. К.,Н. С. М.,Б. Т. К.,Г. С. Ц.,М. К. М. и Д. М. Д. сумата 2721.71лв./две хиляди седемстотин двадесет и един лева и 71ст./,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: