О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 270 София, 14.06.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 1572/2016 год. Производство по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от адв. М. Д., в качеството й на пълномощник на Н. В. Д., против определение № 40/15.01.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 664/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 3793/02.11.2015 г., постановено по гр.д. № 2059/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото. В жалбата, допълнена с приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, са изложени доводи за недопустимост на обжалваното определение поради липса на мотиви и неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че за ищцата е невъзможно да заплати държавна такса и съдебни разноски в настоящото производство, а отказът на съда да уважи искането й за освобождаване представлява отказ от правосъдие. Претендира разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ Когато от декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК е видно, че майката живее сама с детето си, чийто баща е известен, видно от акта за раждане на детето, следва ли да се счита, че тя /майката/ получава като доход издръжка от бащата на детето /или самото дете получава издръжка чрез майка си/; 2/ Следва ли въз основа на факта, че детето има баща, да се счита, че същото получава издръжка от него при положение, че майката е декларирала, че живее сама с детето си, отглеждайки го също сама, респ. от факта, че детето има баща съгласно удостоверение за раждане, следва ли, че майката получава доход под формата на издръжка за отглеждане на това дете; 3/ Ако горното предположение на съда съществува, т.е. ако съдът се съмнява в коректността на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, несъдържаща данни за получавана издръжка от бащата на детето, то не следва ли да даде указания с оглед уточняване действителното получаване/или неполучаване/ на такава издръжка, евентуално нейният размер или на база на своето категорично предположение, че декларацията е некоректна, да остави без уважение искането за освобождаване от държавна такса; 4/ Ако действително детето/живеещо само с майка си/ получава чрез майка си издръжка от своя баща, респ. същата издръжка е с неустановен от съда размер, то следва ли от това, че майката трябва да бъде принуждавана да заплаща държавна такса в размер на близо 8 хиляди лева, заради това, защото детето, което тя отглежда сама , получава издръжка от баща си; 5/ Следва ли заради това, че „не са представени доказателства относно размера на получавани от бащата на детето средства за издръжка“ да бъде отхвърлена молбата за освобождаване от държавна такса. Особено и при положение, че за наличие на такава издръжка в нито един момент от процеса молителката – декларатор по чл. 83, ал. 2 ГПК не е твърдяла; 6/ При посочени в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК данни за два автомобила с тяхната приблизителна стойност/равняваща се на общо ¼ от дължимата държавна такса по делото/, както и при посочване, че автомобилите се ползват от роднини, които се нуждаят поради здравословното си състояние от тези /достатъчно остарели/ автомобили, следва ли съдът да отхвърли молбата за освобождаване от държавна такса с аргументите, че стойността на автомобилите може да покрие напълно размера на дължимата държавна такса, както и че не са представени подробни сведения за лицата, които ползват тези автомобили, респ. причините, които налагат това или поради недоизяснен фактически състав, би било редно, в съответствие със служебното начало на молителката да се укаже да уточни липсващите за съда горни данни, след което съдът да изведе своето заключение; 7/ Следва ли при наличие на представени доказателства /под формата на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК/ пред въззивната инстанция, изключващи от масата на дохода на молителката наем на магазин в размер на 100 лв. и трудов договор със заплата 170 лв. /представляващи по-рано единствени такива доходи/, съдът да заключи, че доказателствата в по-голямата си част съвпадат с представените по-рано; 8/ Декларирането на влошено здравословно състояние, респ. и представяне на допълнителни писмени доказателства в тази връзка, представляват ли достатъчно основание да се счита, че е налице трайна невъзможност за молителката да упражнява трудова дейност. Респективно, ако съдът счита, че при това положение не може да бъде изведен категоричен извод за трайна нетрудоспособност, не следва ли да укаже на молителката да уточни дали е налице такава, вместо директно да отхвърля молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса; 9/ Достатъчно ли са данните, че „страната притежава идеална част от недвижим имот и 2 леки автомобила“/като за последните е декларирана приблизителната им актуална стойност в размер на не повече от 2500 лв., както и е посочена изрично невъзможността в срока за заплащане на държавна такса, а дори и в по-дълъг срок тези автомобили да бъдат продадени/ да обосноват извода на съда за отхвърляне на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на близо 8 000 лв.; 10/ Представлява ли декларацията по чл. 83 ГПК доказателство за изложените в нея обстоятелства или същата се счита само и единствено като твърдение за същите. Във връзка с формулираните въпроси се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК. За да се произнесе, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на Н. В. Д. за тежко семейно и материално състояние. Посочил е, че молителката притежава идеална част от недвижим имот и 2 леки автомобила. Въпреки твърденията й за влошено здравословно състояние липсват доказателства за трайна невъзможност да упражнява трудова дейност. Взел е предвид, че не са представени доказателства относно размера на предоставяната издръжка за детето й. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случай, че съществува вероятност обжалвания въззивен съдебен акт да е нищожен или недопустим, съдът е длъжен служебно да го допусне до касационно обжалване. Жалбоподателката твърди, че атакуваното от нея определение е недопустимо поради липсва на мотиви. Принципно липсата на мотиви е порок на съдебния акт, който се отнася до неговата правилност и в частност – обоснованост, следователно дори да се приеме за основателно оплакването на молителката, то не би се отразило на допустимостта на обжалваното определение. Формулираните въпроси в т. 1- 5 се отнасят до направения извод от въззивния съд за липса на представени доказателства за размера на получавана издръжка за детето на ищцата от баща му, както и преценката на тези обстоятелства, обосноваващи основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. При съобразяване на правомощието си да конкретизира и уточни поставените от касатора въпроси, настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да укаже на молителя да уточни твърденията си и да му даде възможност да представи необходими писмени доказателства или може без да дава такива указния да остави молбата без уважение. Така формулиран въпросът обхваща проблематиката и на питанията, поставени в т. 7 и т. 9 от изложението, които отново акцентират върху неизяснените обстоятелства, отнасящи се до относимите критерии за преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК – имуществено и здравословно състояние. Съдът е направил извод, че молителката притежава достатъчно средства да заплати държавна такса и съдебни разноски по делото, въз основа на хипотетични заключения, без да й даде възможност да уточни твърденията си, включително тези за новонастъпилите обстоятелства и без да представи доказателства. Настоящия състав намира,че касационното обжалване следва да бъде допуснато,тъй като разрешението в обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 369/17.05.2013 г. по ч.т.д. 2110/2013 г. по описа на ВКС, TK,според която, при наличие на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и констатация, че няма представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в това число декларация от направилата искането страна, съдът следва да й укаже да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства. В случая съдът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/ задължение да съдейства на страната, отправила искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, при упражняване на процесуалните й права, като й укаже необходимостта от представянето на доказателства относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в т.ч. и необходимостта да представи декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК за удостоверяване на имущественото й състояние. Произнасянето по основателността на искането за освобождаване от държавна такса, без да бъдат дадени на жалбоподателката указания и въможност да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК е довело до неправилност на обжалваното определение, което налага неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато на Окръжен съд- Варна за провеждане на надлежно производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, като на молителката бъдат дадени указания да изложи становище и да представи доказателства относно – доходи на семейството – получава ли доходи от трудово възнаграждение и в какъв размер; семейното си положение – дали сама отглежда детето си и дали детето получава издръжка от баща си, както и размера на получаваната издръжка; здравословното си състояние – дали има здравословни проблеми, които налагат регулярно медицинско обслужване и закупуване на медикаменти.Въз основа на представените доказателства, съдът следва да прецени дали молителката разполага с достатъчно средства към момента на искането,като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и едва тогава да се произнесе по основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 40/15.01.2016г. постановено по ч.гр.д. № 664/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна. ОТМЕНЯ определение № 40/15.01.2016г. постановено по ч.гр.д. № 664/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за провеждане на производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: