Р Е Ш Е Н И Е № 320/2017 г. гр.София, 05.02.2018г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1630/2017 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Районна прокуратура - Х., чрез районния прокурор М. С., срещу въззивно решение № 36/31.01.2017 г., постановено от Окръжен съд Хасково по в.гр.д. № 819/2016 г. Касационното обжалване е допуснато по въпроса към кой момент следва да се преценява наличието на предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Във всички случаи на прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие от работодателя по чл. 328 КТ, от значение за законността на уволнението е дали основанието, на което е извършено, е осъществено към датата на прекратяване на правоотношението, а не към датата на отправяне на предизвестието. Това принципно разбиране се поддържа и в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 94/01.07.2013 г. по гр.д. № 1301/2012 г. на III г.о. на ВКС, решение № 379/15.10.2012 г. по гр.д. № 944/2011 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 479/23.01.2013 г. по гр.д. № 82/2012 г. на IV г.о. на ВКС. Казаното се отнася и за уволнение в хипотезата на чл. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Настоящият състав не споделя обратното тълкуване, дадено в решение № 98/03.07.2012 г. по гр.д. № 1242/2011 г. на III г.о. на ВКС. То се мотивира, че с това, че подобен извод следва „по силата на закона“, но в правната норма няма въведено подобно изключение само за посочената хипотеза от чл. 328 КТ, нито това се следва от вида на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328 КТ, вкл. и поради придобиване от работника/служителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и без да отправя предизвестие, както и макар и да отправя, да не спази месечния срок, предвиден по закон. Последица от това е задължението да плати обезщетение на уволнения работник/служител по чл. 220, ал. 1 КТ, а не незаконност на уволнението. За последното е от значение дали посоченото в заповедта основание съществува към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Целта на предизвестието е да уведоми предварително работника/служителя, за да може той да организира работите си, с оглед на това, че ще бъде лишен от доход по месечното си трудово възнаграждение, съответно да потърси друг източник на доходи, нова работа и пр. Без значение за постигане на поставената от законодателя цел е дали към датата на предизвестието вече е налице и основанието, на което работодателят възнамерява да прекрати трудовото правоотношение. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, както и присъждане на съдебноделоводните разноски. Насрещната страна А. М., чрез адвокат С. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени пред касационната инстанция. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд, като изменил частично решението на първостепенния РС – Х. е отменил уволнението на А. И. М. по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност и осъдил работодателя РП – Х. да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер на 8 889.60 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2016 г. до окончателното издължаване. За да постанови този резултат, съдът установил, че А. М. е била в трудово правоотношение с РП – Х., на длъжност „завеждащ служба Регистратура и деловодство“. На 11.03.2016 г. служителят е получил 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 11.04.2016 г. й е връчена заповед № ЛС -34/16 за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 12.04.2016 г., на осн. чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ. Съдът намерил, че отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение трябвало да следва момента, в който работникът или служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в противен случай, уволнението е незаконно, без значение дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение основанието е настъпила. В конкретния случай приел, че работодателят е нарушил чл.328, ал.1, т. 10 от КТ, защото към датата на връчване на предизвестието - 11.03.2016г., М. била навършила 60 години 9 месеца и 3 дни, а не изискуемите по чл.68, ал.1 КСО, 60 години и 10 месеца. В заключение достигнал до извод за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По отношение размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е прието, че получаваната от М. пенсия през 6-месечния период, последващ уволнението, е дължима на друго основание, представлява плащане по осигурително правоотношение и затова няма отношение към обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото тълкуване. Решението следва да бъде касирано и спора разрешен от състава на Върховния касационен съд, като исковете бъдат отхвърлени. Към датата на уволнението, спрямо М. са налице юридическите факти, съставляващи основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е законосъобразна. Искът за отмяната й се явява неоснователен, както и обусловените от него претенции за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за принудителна безработица. По съдебноделоводните разноски: Работодателят е заплатил държавна такса по въззивната си жалба в размер на 50 лв. и държавни такси в касационното производство общо в размер на 247,79 лв. Насрещната страна следва да му заплати сумата в размер на 297,79 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 36/31.01.2017 г.,включително определение по чл. 248, ал. 1 ГПК № 201/09.03.2017 г., постановени от Окръжен съд Хасково по в.гр.д. № 819/2016 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. И. М. против Районна прокуратура Х. за отмяна на уволнение по заповед № ЛС-34/16 от 11.04.2016 г. на районния прокурор на РП Х., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ служба Регистратура и деловодство“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 8889,60 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2016 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА А. И. М. да заплати на Районна прокуратура Х. сумата в размер на 297,79 лв., представляващи съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: