Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е                                                                         №  373                                                                         гр.София, 21.05.2010 г.                                                                                                          В   ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 396 по описа за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д., Р. Н. Г., Д. Д. Д., К. М. С., Н. Й. К. и Р. Д. М. срещу решение № 1* от 14.11.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е отменено решение № 655 от 04.03.2008 г. на Варненския районен съд, XX състав по гр.д. № 3* от 2007 г. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от ищците срещу Л. И. В. и П. К. В. отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот, намиращ се в землището на гр. В., м.”Бялата чешма, Д. и М. рид” с площ от 694 кв.м., представляващ имот пл. № 743 по кадастралния план на тази местност при граници: имоти №№ 7* и път. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл.70, ал.2 от ЗС- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците Л. И. В. и П. К. В. не вземат становище по касационната жалба.   Върховният касационен съд на Република България, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 296 от 10.04.2009 г. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали разпоредбата на чл.10, ал.13, изр.2 от ЗСПЗЗ, според която лицата, на които са предоставени от държавни или общински органи земеделски земи, не могат да се позовават на давност, се отнася и за лицата по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на които с ПМС са били дадени за ползване земеделски земи и за правоприемниците на тези лица/, настоящият състав на ВКС счита следното: Разпоредбата на чл.10, ал.13, изр.2 от ЗСПЗЗ има за адресати лицата, на които ТКЗС, ДЗС, други образувани въз основа на тях селскостопански организации или други държавни или общински органи са прехвърлили правото на собственост или ограничено вещно право върху земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и последващите приобретатели на тези земи от горепосочените лица. Тоест, тази разпоредба касае и лицата, на които на основание актовете, посочени в пар.63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр.122 от 1997 г./, е било предоставено право на ползването на земеделски земи. Съдържащата се в изр.2 на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ забрана тези лица да се позовават на придобивна давност, обаче, касае само периода на давностно владение преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Този извод се налага при тълкуването на изр.2 във връзка с изр.1 на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ: Очевидно целта на тази разпоредба е да се гарантира правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици на земеделски земи, които след включването им в ТКЗС, ДЗИ или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация са били продадени или предоставени на трети лица, независимо от това дали тези трети лица са имали валидно основание за придобиването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху тези земи- било то нотариален акт за продажба, замяна, дарение или осъществявано от тях давностно владение върху имота през необходимия за придобиването му съгласно ЗС срок. За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата, тъй като в тези случаи владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е установено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното владение. В този смисъл е и решение № 28 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 844 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Действително, владението, установено след 22.11.1997 г., би могло да е добросъвестно и да доведе до придобиването на земеделския имот по кратката придобивна давност на чл.79, ал.2 от ЗС, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици /тоест само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. Този извод произтича от намерилият конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115 от ЗЗД, чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, чл.19 от ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото в решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст.д. № 16 от 1997 г. на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена комисия /сега ОС „З”/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. Същата идея е заложена и в чл.19 от ЗСПЗЗ, според който общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала след възстановяването на собствеността, след като изтече 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената карта на съществуващи или възстановими стари реални граници, тоест след изтичане на 10 години от завършване на административната процедура по възстановяването на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земеделски земи в дадена местност. В този смисъл е решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС, Първо г.о. по гр.д. № 2* от 2008 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК. С оглед на горезложеното, обжалваното решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск за земеделска земя поради това, че според съда ответниците са станали собственици на процесната земя въз основа на давностно владение, осъществявано от тях в продължение на повече от 5 години, е неправилно и като такова следва да бъде отменено: Видно от нотариален акт № 101 от 22.12.1997 г. ответницата Л е установила владение върху процесния имот най-рано на тази дата- 22.12.1997 г. Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.инж. Цветана А. от 21.02.2008 г., към 22.12.1997 г., а и към датата на изготвяне на заключението все още не е била приключила административната процедура по възстановяването на собствеността върху процесния имот /същият се намира в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването на собствеността за този имот приключва с влизане в сила на заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато заповед все още не е издадена/. Следователно, към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело -06.07.2007 г. давност спрямо ищците като лица, имащи право да си възстановяват правото на собственост на този имот по реда на ЗСПЗЗ, все още не е започнала да тече и съответно не би могла да е изтекла. Тъй като след отмяната на решението не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от въззивния съд, а ВКС следва да постанови ново решение като се произнесе и по останалите твърдения и възражения на ответниците, касаещи основателността на предявения отрицателен установителен иск: 1. Твърдението на ответниците, че процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, е свързано с решаване на въпроса, дали правото на собственост върху процесния имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно дали по отношение на този имот е текъл срок на придобивна давност. Произнасянето по тези въпроси предопределя решението на съда по възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. Това тяхно възражение обаче е неоснователно, тъй като е безспорно установено, че към момента на обобществяването на земеделските земи в ТКЗС процесният имот се е намирал извън строителните граници на населеното място, а по-късно е бил включен в територия, имотите в която са били предоставяни за ползване на граждани по реда на някои от посочените в пар.63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр.122 от 1997 г./ нормативни актове. Поради това, дори и да не е бил внесен в ТКЗС, имотът очевидно е бил отнет от неговите бивши собственици и като такъв на основание чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. 2. Ответниците не са доказали праводателката им по нотариалния акт за дарение № 1* том XCIII по нот.д. № 2* от 22.12.1997 г. Станка Н. И. да е придобила имота на друго основание /например поради изкупуването му по реда на пар.4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/: Не е представено нито удостоверение за предоставяне на имота за ползване по реда на някои от посочените в пар.63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр.122 от 1997 г./ актове, нито оценителен протокол и доказателства за изкупуване на имота в предвидените в ЗСПЗЗ срокове. Тъй като не е доказано праводателката на ответниците да е била собственик на процесния имот и тъй като дарението е деривативен способ за придобиване на право на собственост, следователно и ответниците не са станали собственици на процесния имот на основание договора за дарение. 3. Неоснователно е и възражението на ответниците за липса на активна легитимация на ищците. По настоящото дело е предявен не положителен, а отрицателен установителен иск за собственост. Поради това по това дело на доказване подлежи правото на собственост върху процесния имот на ответниците, а не на ищците. Ето защо, без правно значение е обстоятелството, дали наследодателят на ищците М е бил собственик на процесния имот и дали ищците имат право на възстановяване на собствеността върху този имот. Действително, тъй като се касае за установителен иск, ищците е следвало да обосноват правния си интерес от завеждането на отрицателния установителен иск. В случая този правен интерес е посочен още в исковата молба, в която ищците са заявили, че като наследници на М. С. М. имат претенции за възстановяване на собствеността именно на процесния имот. Тъй като наличието на правен интерес се преценява с оглед твърденията в исковата молба, а не с оглед събраните по делото доказателства, правилно е прието от съда, че искът е допустим, респ. че ищците са активно легитимирани да предявят този иск.   Поради всичко гореизложено, предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателен и следва да се уважи. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 264,29 лв., представляващи 89,53 лв. държавна такса за завеждане на делото, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 44,76 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 100 лв. възнаграждение за вещо лице.   По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 1* от 14.11.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Н. Д.- ЕГН **********, Р. Н. Г.- ЕГН **********, Д. Д. Д.- ЕГН **********, К. М. С.- ЕГН **********, Н. Й. К.- ЕГН ********** и Р. Д. М.- ЕГН ********** всички със съдебен адрес: гр. В., ул.”К” № 45, вх. А, ет.6, ап.15а- адв. Д срещу Л. И. В.- ЕГН ********** и П. К. В.- ЕГН ********** и двамата от гр. В., ул.”Б” № 31, ет.3 иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че Л. И. В. и П. К. В. не са собственици на недвижим имот, намиращ се в землището на гр. В., м.”Бялата чешма, Д. и М. рид” с площ от 694 кв.м., представляващ имот пл. № 743 по кадастралния план на тази местност при граници: имоти №№ 7* и път.   ОСЪЖДА Л. И. В. и П. К. В. с горепосочения адрес да заплатят на М. Н. Д., Р. Н. Г., Д. Д. Д., К. М. С., Н. Й. К. и Р. Д. М. на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 264,29 лв. /двеста шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.