4 РЕШЕНИЕ N 123 С., 22,11,2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N805/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. В. К. Г., К. П. Г. и И. П. Г., всичките от [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 480 от 21.05.2009г. по гр. д.567/09г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 12.12.2008г. по гр.д.3583/07г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, с която са били уважени предявените от касаторите против Г. – [населено място] искове с правно основание 88, ал.1, б. “б” ЗЗ/отм./ за разликата над 7500лв. до пълният предявен размер от по 30000лв.- за всяка една от ищците, по същество исковете са били отхвърлени. Касаторите са изложили оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт- основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. По-конкретно са поддържали неправилност на извода на въззивната инстанция, за това, че причинените на ищците вреди от смъртта на наследодателя им са вече са репарирани чрез уважаване на исковете по чл.45 ЗЗД в наказателния процес. Развили са разбирането, че след като не са получили реално обезщетение от деликвента, то те могат да искат от неговия застраховател тези суми. Поддържали са още и нарушение на съдопроизводствените правила, като са посочили, че решението на СГС, в частта, с която са присъдени обезщетения в размер на по 7500лв. е влязло в сила като необжалвано, а въззивният съд отричайки този резултат е постановил своят съдебен акт. Претендират разноски и представят списък по чл.80 ГПК. Ответникът по касация- Г. – [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №149 от 02.03.2010г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Касационната жалба е основателна. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел неоснователност на предявените от касаторите против Г. – [населено място] искове за възмездяване на вредите, произтичащи от смъртта на наследодателя им при ПТП, поради това, че е налице влязла в сила присъда, с която същите претенции са били уважени срещу прекия извършител на деликта. Прието е още, че за ищците е била налице възможността да предявят както иска по чл.45 ЗЗД – срещу прекия причинител, така и срещу застрахователя – в случая Г. – [населено място], поради това, че деликвента не е сключил договор за застраховка “ гражданска отговорност”. Направен е извод, че уважаването, на която и да е от претенциите удолетворява кредитора и погасява другата. Така възприетото за неоснователност на иска, мотивирано с доводи за недопустимост на същия е неправилно, поради противоречието му с приетото с ТРОСТК на ВКС на РБ №1 /2010г. от 06.06.2012г., с което изрично е посочено, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./, съотв. по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност”. Или, съобразно тази задължителна практика, предявения и разгледан иск е допустим. Настоящият състав счита, че спора може да бъде разрешен пред настоящата инстанция, не само поради произнасянето на въззивният съд, който не е разглеждал самостоятелно допустимостта на претенцията, но и поради това, че същият е изложил мотиви както по фактическата обстановка така и по основателността на исковете. Като неговия краен извод за нейната неоснователност, поради наличието на изпълнителен титул срещу деликвента както вече бе отбелязано е неправилен. По делото не се спори, че на 21.09.2002г. при ПТП,водачът на л.а. „ Ф. Е.” – Х. Х. е нарушил правилата за движение и е причинил смъртта на П. И. Г. – наследодател на ищците по спора.Същото се установява и от приложената присъда по н.о.х.д. 2023/02г. на ПОС , потвърдена от ПАС и ВКС. Установено е още, че в наказателното производство, настоящите ищци са предявили граждански иск срещу деликвента , който е осъден да им заплати на всяка една от тях по 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди.Установено е още, че ответника по спора – Г. – [населено място] е определил обезщетение в размер на по 7500лв.,за което е изявил готовност да бъде заплатено към момента на предявяване на исковете. В тази част и решението на първостепенния съд като необжалвано е влязло в сила. Съобразно рамката на застрахователното покритие по процесния вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените вреди са в зависимост от обезщетението дължимо от деликвента. Доколкото, обаче последното се определя по справедливост съобразно изискванията на чл.52 ГПК, следва да се вземат предвид и причинените на ищците неимуществени вреди, съобразно които е установена основателността на претенциите в пълният им предявен размер.Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено, а на касаторите – на всеки един от тях следва да бъде присъдена разликата между 7500лв. и 30000лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане, както и направените разноски за всички съдебни инстанции в размер на 9750лв., съобразно уважената част от исковете. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 480 от 21.05.2009г. по гр. д.567/09г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 12.12.2008г. по гр.д.3583/07г. на Софийски градски съд, в частта, с която са били уважени предявените от В. К. Г., К. П. Г. и И. П. Г. против Г. – [населено място] искове с правно основание 88, ал.1, б. “б” ЗЗ/отм./ за разликата над 7500лв. до пълният предявен размер по 30000лв.- за всяка една от ищците, по същество тези искове са отхвърлени и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. – [населено място] да заплати на В. К. Г., К. П. Г. и И. П. Г. - на всяка една от тях по 22500лв. / разлика между присъденото с влязлото в сила първоинстанционно решение 7500 лв. и пълният предявен размер от 30000лв./- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП на 21.09.2002г., при което е причинена смъртта на наследодателя им – П. И. Г. на основание 88, ал.1, б. “б” ЗЗ/отм./, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.09.2002г. до окончателното изплащане ОСЪЖДА Г. – [населено място] да заплати на В. К. Г., К. П. Г. и И. П. Г. сумата 9750лв. –разноски за всички съдебни инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: