О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 София 31.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №761/2011 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Д., срещу определение №1642 от 25.11.2011 г. по гр.дело №1255/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №2723 от 17.10.2011 г. по гр. дело №2349/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК поради това, че спорът между страните е решен с влязло в сила решение от 02.06.2006 г. по гр. дело №535/2004 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали спорът за обезщетение за подобрения в чужд имот от добросъвестен владелец и спорът за неоснователно обогатяване на собственика на имота от извършени подобрения от лице, което не е владелец, са идентични. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ППВС №6/27.12.1974 год. и ТР №85/02.12.1968 на ОСГК на ВС. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Пловдивският апелативен съд е приел, че по гр. дело №535/2004 г. на Пловдивския окръжен съд е бил предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД и спорът между страните по делото вече е разрешен с влязлото в сила решение от 02.06.2006 г. по същото дело. Ето защо предявеният отново иск с правно основание чл.59 ЗЗД е недопустим. Повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с посочената задължителна практиката на ВКС - ППВС №6/27.12.1974 год. Съобразно постановлението спорът за обезщетение за подобрения в чужд имот от добросъвестен владелец, представляващ сумата, с която се е увеличила стойността на имота и спорът за неоснователно обогатяване от извършени подобрения в чужд имот от лице, което не е владелец, са различни. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. С влязло в сила решение от 02.06.2006 г. по гр. дело №535/2004 г. на Пловдивския окръжен съд е отхвърлен предявеният от жалбоподателя [фирма] срещу [община] иск с правно основание чл.72 ЗС. С решение №404 от 10.07.2008 г. по гр. дело №653/2006 г. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като изрично е посочил, че искът с правно основание чл.72 ЗС е неоснователен, защото ищецът не е доказал, че е подобрител в чужд имот, поради което не му се дължи сумата, с която се е увеличила стойността му. С определение №134 от 05.12.2008 г. по т. дело №600/2008 г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение В определението също изрично е посочено, че въззивният съд е разгледал предявеният от [фирма] срещу [община] иск с правно основание чл.72 ЗС. По настоящото дело не е предявен такъв иск, защото ищецът не претендира стойността на подобренията в качеството си на добросъвестен владелец, а като такава, с която собственикът на имота се е обогатил неоснователно за негова сметка. По начало обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета на делото. Предметът на делото е спорното материално субективно право. Всяко такова право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез съдържанието си и чрез субектите на правоотношението. Правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на имота не са идентични с тези, извършени от лица, които не упражняват владение. Ето защо следва да се приеме, че в случая искът е допустим, защото спорът между страните не е решен с влязлото в сила решение от 02.06.2006 г. по гр. дело №535/2004 г. на Пловдивския окръжен съд. Това налага обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение да бъдат отменени и делото да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1642 от 25.11.2011 г. по гр.дело №1255/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №1642 от 25.11.2011 г. по гр.дело №1255/2011 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение №2723 от 17.10.2011 г. по гр. дело №2349/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.