Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 27.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Галина Тонева при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 674/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. М. А. против решение № 28 от 30.05.2016 г. по внохд № 367/2015 г. на Апелативен съд - гр. Велико Търново. В жалбата се сочи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване. Касаторът изразява несъгласие с отказа на въззивната инстанция да приложи чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, макар да са налице законовите предпоставки за това. Позовава се на ниската степен на обществена опасност на личността на М. А. и факта, че с деянието той е причинил вреди на себе си, тъй като е изплатил напълно катастрофиралия автомобил. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият адвокат поддържат жалбата и отправеното с нея искане за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Габровският окръжен съд с присъда № 56 от 01.12.2015 г. признал подсъдимия М. М. А. за виновен в това, че на 12.12.2014 г., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Х. С.”, собственост на П. Б., нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движил със скорост от 136 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. М. А. и тежка телесна повреда – загуба на слезка, на К. Я. А., поради което и на основание чл. 343, ал.4 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Апелативният съд в гр. Велико Търново с решение № 28 от 30.05.2016 г. изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението да е нарушил чл. 20 , ал. 1 от ЗДвП. В останалата част присъдата била потвърдена. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е частично основателна поради следните съображения: Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В резултат на този процесуален избор възникнала възможността наказанието му да бъде определено по привилегирования ред на чл.58а от НК. Въззивната инстанция се е солидаризирала с тежестта на отмерената от предходния съд санкция лишаване от свобода – четири години и шест месеца, които с приложението на чл.58а, ал.1 от НК са редуцирани до три години. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в проверяваното решение становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НПК. Преценено от тази позиция наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5,т.1 във вр.с ал. 1, т. 3 от НПК. Предходната инстанция е посочила правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства увреденото здравословно състояние на подсъдимия, /експертно установена 50% намалена работоспособност/, както и семейните му отговорности като баща на три малолетни деца. /по данни от майка му и приложената по делото декларация/, но е подценила тяхното значение при индивидуализиране на наказанието. Съдът също така е приел,че конкретното деяние е с висока степен на обществена опасност, черпейки аргументи от механизма на неговото осъществяване и криминогенната обстановка в страната. Правилно е проследил поведението на подсъдимия като водач и пренебрегването на ограниченията на скоростта за движение, довели до настъпване на тежки общественопасни последици. Макар да се е спрял на влиянието на пътно-транспортното произшествие върху съдбата на семейството на подсъдимия, въззивният съд не е дооценил настъпилите в резултат на деянието вредни последици в контекста на конкретното им социално въздействие. Починалият в резултат на катастрофата Ю. А. е брат на подсъдимия. След смъртта му, въпреки загубата, неговото семейство запазило контакт и отношения на взаимопомощ с останалите си роднини Тези обстоятелства въздействат върху степента на обществена опасност на деянието, тъй като смекчават тежестта на вредните последици от причинената по непредпазливост смърт на Ю. А.. Неоснователно въззивният съд е игнорирал становището на свидетелката А. С., която е майка и на подсъдимия, и на жертвата, отправяйки й упрек за лошо възпитание на сина й. Възприемането на извършеното престъпление от най-близкия кръг на засегнати родственици не е пренебрежим фактор при определяне на дълбочината, в която са увредени правнозащитените обществени отношения, тъй като рефлектира върху несъставомерните общественоопасни последици Вж. Иван Ненов , Наказателно право на НРБ , 1972 г. стр.284 -285 . В настоящия случай най-тежкият резултат от деянието – смъртта на Ю. А., е засегнала и подсъдимия като негов брат и е довел, както се е изразил и въззивния съд , до”тежка трагедия в семейството”. Ето защо въззивният съд неправилно е изключил тези обстоятелства от кръга на смекчаващите при конкретизиране на обема наказателна принуда, който подсъдимият следва да понесе. На следващо място въззивният съд неоснователно е ценил като отегчаващо обстоятелство повредата на шофирания от подсъдимия автомобил. По делото не са посочени конкретни имуществени щети, но по - важна е отразената в обвинителния акт и призната от подсъдимия информация, че той е придобил, макар и не по формален ред, процесното моторно превозно средство. Следователно, няма данни да е причинил имуществени вреди другиму, освен на себе си. Рисковото шофиране на подсъдимия правилно е оценено като отегчаващо обстоятелство наред с предходните две административни наказания по ЗДвП. Те обаче не превалират над смекчаващите, които, предвид гореизложеното, удовлетворяват в съвкупност стандарта на чл. 55, ал.1 от НК за многобройност и правят минималното наказание от три години лишаване от свобода несъразмерно тежко. По тези съображения наказанието на подсъдимия следва да се намали до една година и шест месеца по реда на чл. 55, ал.1 от НК, приложим по силата на чл. 58а , ал.4 от НК .По този начин ще се избегне излишна наказателна репресия без да се осуетява реализирането на целите по чл. 36 от НК. Така определеното наказание подлежи на ефективно изтърпяване,тъй като искането на касатора за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК е незаконосъобразно. Въззивният съд правилно е отказал да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, тъй като подсъдимият вече е осъждан с присъда по нохд № 2095/2006 г. на Районен съд-гр. Габрово на четири месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 5 и 7 вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28 от НК, за което не е реабилитиран. Наказателният статус на касатора изключва възможността за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК , който допуска условно осъждане само по отношение на лице, което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 във вр. с чл. 348 , ал.1 , т.3 от НПК от НПК Р Е Ш И ИЗМЕНЯ решение № 28 от 30.05.2016 г. по внохд № 367/2015 г. на Апелативен съд-гр. Велико Търново, като намалява на основание чл. 55, ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия М. М. А. наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца. Оставя в сила решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.