РЕШЕНИЕ № 365 София, 11. ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5376 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 716/10.04.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4514/2013, с което е отменено частично решение № 4940/27.06.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 3407/2008, като е уважен предявеният иск за сумата 15.000,00 лева обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на процусуалноправния въпрос за легитимацията на съда да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от неоснователно обвинение и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост. По процесуалноправния въпрос е постановено ТР № 5/15.06.2015 на ВКС, ОСГК по т.д. № 5/2013, съгласно което Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ (ред. преди ЗИД ЗОДОВ - ДВ, бр. 38/18.05.2012) само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 15.11.2002 до 11.12.2007 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, а от 19.11.2002 до 16.07.2004 г. – за престъпление по чл. 233, ал. 2 НК, като по отношение на него в продължение на пет години е взета мярка за неотклонение „подписка” и наложена забрана за напускане на страната. Ищецът е претърпял вреди от това, че е преследван наказателно за престъпления, които не е извършил, в т.ч. че е бил осъден по едно от обвиненията и едва в последствие делото е възобновено и наказателното производство е прекратено. През същото време той е изпитвал притеснения и стрес, което се отразило негативно на отношенията в семейството и е срещал обществен укор предвид медийното разгласяване на обвинението и постановената присъда. Правилно въззивният съд е приел, че срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение за две престъпления, като по отношение на него в продължение на пет години е взета мярка за неотклонение „подписка” и наложена забрана за напускане на страната. Също правилно съдът е приел, че наказателното преследване по едното престъпление е продължило 1 година и 8 месеца, а по другото – 5 години. В нарушение на материалния закон обаче съдът не е взе предвид обстоятелството, че в продължение на 1 година и 8 месеца наказателното преследване по двете обвинения се е провеждало успоредно и постановените мерки на принуда в двете производства са идентични. Не е без значение дали пострадалият е преследван неоснователно за едно или повече престъпления, но когато мерките за принуда в отделните производства по едно и също време са идентични, страданията се търпят общо. Когато пострадалият е избрал да претендира обезщетения в различни производства, съдът във всяко отделно производство следва да присъди съответната част от всички претърпени неимуществени вреди, но когато пострадалият е избрал да претендира обезщетенията в едно производство, съдът не може да определи обезщетението по друг начин, освен общо (срв. решение № 501/03.01.2013 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1457/2011). Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо в частта, в която предявените искове са разгледани срещу В.-а. с., С., поради което следва да бъде обезсилено в тази част. Въззивното решение, частта по исковете за обезщетение на неимуществени вреди със законна лихва е обжалвано от прокуратурата, но не и от В.-а. с., С.. От това обаче не следва, че то е влязло в сила по отношение на необжалвалата страна. Когато за вредите от деликт отговорността носят неколцина, те отговарят пред увредения при условията на същинска или несъщинска солидарност. Солидарно отговорните в материалноправните отношения, в процесуално отношение са обикновени другари и съгласно чл. 216 ГПК, ал. 1 ГПК всеки от тях действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействие нито ползват, нито вредят на останалите. При обжалване обаче решението не влиза в сила за необжалвалите обикновени другари. За тях то влиза в сила с приключването на първото заседание пред по-горната инстанция, тъй като съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК те могат да се присъединят към жалбата (въззивна или касационна) на обжалвалия другар. В.-а. с., С. не се е присъединил към касационната жалба на прокуратурата, но това не е било необходимо, тъй като съдът и прокуратурата не отговарят за обезщетението, те участват като страни в делото в качеството им на процесуални субституенти на държавата, която се претендира да носи отговорност за причинените вреди. Различните процесуални субституенти на носителя на правата или задълженията в материалното правоотношение не са необходими другари в процеса, но решението по отношение на тях не може да бъде различно, тъй като то обвързва със своята сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие едно и също лице – представлявания и за него решението трябва да е едно. В останалата част решението е допустимо, но в частта, в която предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди и законна лихва са уважени за над 9.000,00 лева е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част, а предявените искове над този размер – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Наказателното преследване е образувано след пенсионирането на ищеца и не е попречило на професионалната му реализация, взетата мярка за неотклонение е най-леката и нарушава в най-малка степен начина на живот на ищеца, докато забраната за напускане на страната ограничава сериозна правото му на свободно придвижване. Ищецът не е изваден от неговата семейната и социална среда, но е злепоставен пред околните, накърнен е авторитета му на офицер, изпълнявал отговорна длъжност, имал е и другите посочени в решението негативни изживявания, особено след като обвинението е медийно разгласено (съдържанието на отделните публикации не е установено по делото); и макар наказателното преследване по едното обвинение да е приключило в разумен срок – 1 година и 8 месеца, до прекратяване на наказателното преследване по другото обвинение (5 години след повдигането му), има постановена и влязла в сила осъдителна присъда, отменена от Върховния касационен съд по искане на прокуратурата по реда за възобновяване на наказателното преследване. През това време ищецът е търпял не само наложените мерки за процесуална принуда, но широк кръг хора, които са го познавали са имали основание да го считат за престъпник. В отхвърлителната част, решението е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По исковете за имуществени вреди със законната лихва въззивното решение е влязло в сила. Разноски по делото не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 716/10.04.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4514/2013 в частта, в която предявените искове са разгледани срещу В.-а. с., С. и прекратява производството в тази част. ОТМЕНЯ решение № 716/10.04.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4514/2013 в частта, в която предявените искове са уважени за над 9,000 лева със законната лихва. ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Р. Г. от Р. срещу П. на Р. Б. искове за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ за сумата над 9.000 до размера на 15.000 лева със законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 716/10.04.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4514/2013 в отхвърлителната част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.