Р Е Ш Е Н И Е № 52 град София, 07.02. 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 687/2010 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Й. Миленов Й. от гр. София, чрез неговият защитник – адвокат К. Б., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 481/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка Р. Д. К., счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 306/11.10.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 6-ти състав, е потвърдил присъда № 227/23.06.2010 г., постановена по нохд № 393/2010 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 31-ви състав, с която подс. Й. М. Й., е бил признат за виновен в извършено на 05.10.2009 г., около 11.45 ч., в[населено място], [жк], бл. 451, вх. „А”, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” НК и осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, зачетено предварителното задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК, определено общо наказание от пет години лишаване от свобода, при „строг” режим, по настоящата присъда и по нохд № 14594/2008 г., на СРС, НО, 103-ти състав, уважен предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 181.75 лв. и присъдени държавни такси и разноски. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние и че липсват доказателства в тази насока. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Й., е осъществил състава на престъплението, правилно квалифицирано по посоченият текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите: К. - пострадала, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, като логични, подробни и безпротиворечиви, от приложеното писмено доказателство – протокол за разпознаване, правилно ценен като годно доказателствено средство, от експертните заключения и останалите приложени писмени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от гласните и писмените доказателствени средства, на които се позовава касатора, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля, включително и опита му да изгради алиби за инкриминираната дата. Изложил е убедителни съображения в мотивите си, на кои се дава вяра и на кои не и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Й.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите и на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си – л.л 22 и 23, подробно и задълбочено се е занимал с тях – за достоверността на показанията на пострадалата К. и за извършеното процесуално следствено действие „разпознаване”, за обясненията на подс. Й. и изгражданото алиби, че не е бил на мястото на престъплението, като е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалата свидетелка и на протокола за извършеното „разпознаване”. Настоящата инстанция споделя тези изводи, приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Й. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 306/ 11.10.2010 г., постановено по внохд № 481/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 6-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: