Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  22                                               София   23.02.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 3810 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от П. г. по т. гр. Ч.,представлявана от директора К. понастоящем П. г. по селско,горско стопанство и т. гр. Ч.,чрез процесуалния им представител-адвокат Къдрински против въззивно решение № 246 от 24.04.2008г.по в.гр.д. № 211 по описа за 2008г.на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 252 от 14.01.2008г.по гр.д. № 281/2007г. на Районен съд Чепеларе и вместо това е постановено друго,с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 4 от 3.10.2007г. на директора на П. г. по т. гр. Ч.,с която е прекратено трудовото правоотношение с Р. И. Х.,издадена на основание чл.328 ал.1 т.20 от КТ,възстановена е същата на заеманата преди уволнението длъжност-„учител по български език и литература” и е осъдена ответната страна да й заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2 876.88лв.,ведно със законната лихва,считано от 12.10.2007г.,ведно с направените разноски по делото. С определение № 195 от 4.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като е счел,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за това дали основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.10 от КТ/в редакцията след 2001г./изисква придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст или е налице и при придобито право на намалена пенсия. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторът се представлява от процесуалния му представител,който поддържа жалбата,представя писмени бележки и иска от съда да постанови решение,с което да отмени въззвния акт и да реши въпроса по същество като остави в сила решението на районния съд,с което е отхвърлен предявения иск. Претендира и направените разноски-за държавни такси и адвокатски хонорар пред всички инстанции. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си –въззивният съд е приел, нормата на §5 ал.1 от ПЗР на КСО установява субективно материално право в полза на учителите,поради което то може да бъде упражнено само по тяхно искане,а не по волята на работодателя. При това положение-независимо,че ищцата отговаря на посочените в §5 формални критерии-има учителски осигурителен стаж над 25 години и навършени 56години към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение- уволнението й е незаконосъобразно,тъй като тя не е отправила искане за пенсиониране. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърдението на касатора е,че -след сравнение на редакцията на текста на чл.328 ал.1 т.10 от КТ преди изменението през 2001г.и след това, както и след преценка на разпоредбата на §5 от ПЗР на КСО, разгледана във връзка с §4 –където за пенсионирането е употребен израза „могат”,който в §5-липсва, се налага извода, че преценката за пенсионирането на учителите е предоставена не само на работника,но и на работодателя, като при наличие на установените предпоставки по §5 от ПЗР на КСО – работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение на работника поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо,че лицето не е придобило право на пълна пенсия и изрично не е изразило съгласие за това. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,поради представено решение,в което е дадено разрешение,което е противно на това,което е прието в настоящото производство. В решение от 1.04.2008г.по гр.д. № 310/2007г. Апелативен съд Пловдив е приел,че при наличие на предвидените в §5 от ПЗР от КСО предпоставки за пораждане на право на пенсия по отношение на учител, работодателят има право да прекрати трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ без за това да е необходимо волеизявление от страна на работника. Настоящият съдебен състав възприема това становище. Основанието за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие по чл.328 ал.1 т.10 от КТ/в редакцията след 2001г./ изисква единствено придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Две са хипотезите на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст- пълна пенсия по чл.68 ал.1-3 от КСО/при достигане на възраст –за мъжете 63г. и за жените-60г. и общ сбор от възрастта и осигурителния стаж-за мъжете-100 точки и за жените-94/ и намалена пенсия по чл.68 ал.4 от КСО. Относно учителите е предвидена в §5 от ПЗР на КСО специална хипотеза на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,който изисква- учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и възраст- която е 3 години по-рано от възрастта по чл. 68 ал. 1 и 2. След изменението на чл.328 ал.1 т.10 от КТ от 2001г.- законът изостави изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя – придобиването на право пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава се наричаше пенсията за осигурителен стаж и възраст/и включи в кръга на работниците и служителите,които могат да бъдат уволнявани по т.10 и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция,както и принципното обстоятелство,че уволнението по чл.328 ал.1 от КТ /включително и по т.10 /се извършва по преценка на работодателя /то е негово право,а не задължение да стори това/,мотивира настоящият съдебен състав да приеме за неправилен извода на въззивния съд,че в хипотезата на чл.328 ал.1 т.10 от КТ –при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на ищцата и без заявено от нея желание за пенсиониране-за работодателя не съществува право за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание. Разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО отнасяща се само за учителите- се явява специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - право на работодателя е да прецени -изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази-дали с общата, или със специалната норма от осигурителния кодекс. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В случая –е приложена –нормата на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО,като по делото няма спор,че визираните там предпоставки- учителски осигурителен стаж над 25 години и навършени 56години към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношения- са налице за ищцата. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме извършеното уволнение за съобразено със закона. Като е приел обратното въззивния съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде решен по същество,като поради съвпадане на правните изводи – първоинстанционият акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото,направено искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК- в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение които възлизат на 700лв./по 250лв.-пред първата и втората инстанция и 200лв.пред касационната/. С оглед характера на производството –ищцата /сега ответник по касация/не дължи заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 246 от 24.04.2008г.по в.гр.д. № 211 по описа за 2008г.на Смолянски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р. И. Х. против П. г. по селско,горско стопанство и т. гр. Ч., представлявана от директора К. искове за отмяна на заповед № 4 от 3.10.2007г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ,във вр.с §5 ал.1 от ПЗР на КСО,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:„учител по български език и литература” и за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 3.10.2007г.-3.04.2008г. в размер на 2 876.88лв.,ведно със законната лихва,считано от 12.10.2007г. ОСЪЖДА Р. И. Х. от гр. Ч. ул.”хан А. ” № 5 бл.”Скиор 5 ет.10 да заплати на П. г. по селско,горско стопанство и т. гр. Ч., представлявана от директора К. направените разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 700 /седемстотин/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.