Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * правна квалификация на деяние * указания на ВКС * разумен срок на наказателния процес * Европейски съд по правата на човека * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата


Р Е Ш Е Н И Е

№ 629

София, 01 февруари 2013година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ


при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора :Атанас Гебрев
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №1721 по описа за 2012 година

Срещу решение по внохд.№339/2011 г. на Апелативен съд гр. София е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр. София, с доводи за явна несправедливост на наказанията на всеки от подсъдимите.
Срещу същото решение касационни жалби са подали и подсъдимите , с ангажирани всички касационни основания.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста,а по отношение на жалбите на подсъдимите е на становище за неоснователност на същите и за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.
Защитниците на подсъдимите поддържат жалбите и намират протеста неоснователен.
Частния обвинител и граждански ищец и повереникът му намират протеста основателен,а жалбите на подсъдимите неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното :
С решение от 15.05.2012 г. постановено по внохд.№339/2011 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нохд.№2161/2004 г. на Софийски градски съд,като са намалени наказанията на подсъдимите както следва :
-на подсъдимия В. К. от дванадесет на осем години лишаване от свобода
-на подсъдимия И. М. от единадесет на осем години лишаване от свобода
-на подсъдимия Т. Т. от седем на пет години лишаване от свобода
-на подсъдимия П. И. от седем на пет години лишаване от свобода .
Определени са и съответните първоначални режими на изтърпяване на наказанието.
В останалата й част ,с която подсъдимите се признати за виновни на 12.12.2003 г. в [населено място] ,в съучастие като съизвършители да са направили опит умишлено да умъртвят К. А. престъпление по чл.115 НК вр. с 20 ал.2 НК вр.18 ал.1 НК,както и в гражданско осъдителната й част,където е уважен иск за неимуществени вреди в полза на пострадалия в размер на 45 000 лв.,дължими солидарно от подсъдимите, присъдата е потвърдена.
С присъдата подсъдимите са оправдани по първоначално предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.2 вр. с чл.198 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК.
ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ :
В жалбите са ангажирани всички касационни основания,като по отношение на допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, защитата на под.К. акцентира на :
-от приетите за установени факти по делото , не бил установен пряк умисъл за престъпление по чл.115 НК ,поради което извода за виновност бил произволен
-твърди се ,че правилната квалификация на извършеното е по чл.129 НК,тъй като „на пострадалия е причинена средна телесна повреда –постоянно разстройство на здравето неопасно за живота
Защитата на подсъдимия М. възразява срещу квалификацията на извършеното деяние,доказателствената дейност на въззивния съд и явната несправедливост на наложеното наказание.
Защитата на подсъдимия Т. намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения,първото от които „не обсъдени доводи на защитата и не отговорено защо се приема ,че е налице пряк умисъл ,след като е установено че ,обществено опасните последици са възможен но не и неизбежен резултат от деянието,в който случай се приема ,че деецът е действал при евентуален умисъл „.Налице били и доказателствени непълноти, тъй като приетата от въззивния съд петорна съдебно медицинска експертиза не отговорила на всички поставени й от защитата въпроси.Претендира се и явна несправедливост на наказанието,както и завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Доводите на защитата на под.П. И. са за това че, било установено от една страна „подсъдимия И. участвал случайно и имал епизодична роля в побоя нанесен над пострадалия,тръгнал си и побоя продължил и от друга страна, по отношение на него била налице хипотезата на чл.18 ал.3 б.а НК”.Въззивния съд се позовавал на негодни доказателствени средства-разпознавания на досъдебното производство .Съществено бил нарушен чл.355 ал.2 НПК –утежнено положението на подсъдимия без съответен протест или жалба на частния обвинител.
Оплакванията на подсъдимите са неоснователни и не намират опора в данните по делото и това е така защото :
Въззивния съд е изпълнил указанията дадени в отменително решение на Върховният касационен съд по к.д.№425/2010 г. за отстраняване противоречията и неяснотите в характера на причинената на пострадалия А. увреда ,резултат на нанесения му побой.При проведеното съдебно следствие е назначена е изслушана петорна съдебно медицинска експертиза,която е дала заключение в смисъл,че :
-„пострадалия е получил травма на мозъка в степен на мозъчна контузия...,така описаната ЧМТ е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.В случай на не оказване на своевременна и адекватна медицинска помощ би могла да доведе до смъртен изход...настъпили са трайни последици-постравматичен органичен мозъчен синдром и травматична енцефалопатия... тези последици обуславят постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и сравнително тежки психически промени”.В съдебно заседание вещите лица уточняват ,че „живота на пострадалия е бил в непосредствена опасност след инцидента,в резултат на получената черепно мозъчна травма,заради което са били проведени реанимационни мероприятия в пълен обем „.
Въззивния съд е разпитал и пострадалия,като по реда на чл.281 ал.1т.2 НПК са приобщени и показанията му дадени пред СГС по нохд.№2161/2004 г.Четени са и показанията на св.М. по реда на чл.281 ал.1т.3 НПК.
След законосъобразно проведено съдебно следствие,в мотивите към атакуваното решение са обсъдени събраните по делото доказателства,като е посочено кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа.
Съобразно задължението си по чл.339 ал.2 НПК въззивния съд подробно е обсъдил всички относими доводи на защитата срещу присъдата на първоинстанционния съд и е изложил подробни съображения защо не ги възприема /виж л.16-24 на мотивите /.В тази връзка Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя извода за наличие на пряк умисъл у всеки от подсъдимите,поради което и не го преповтаря.
Липсват претендираните от защитата нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които да са и съществени и да не позволяват правилното приложение на закона,доколкото установяването на вината и отговорността на подсъдимите е такова по установяване на обстоятелства от значение по смисъла на чл.102 НПК,а тези обстоятелства по конкретното дело са категорично и безпротиворечиво установени.Установено е мястото,времето начина на извършения опит за убийство,участието и приноса на всеки от подсъдимите в съизвършване на престъплението,както и поведението им след това.
Невярно е твърдението на защитата на подсъдимия П. И. за съществено нарушение на чл.355 ал.2 НПК с „утежняване „ положението на подсъдимия без съответен протест или жалба на частния обвинител.На л.20 от к. дело №425/2010 г. е приложена жалбата на частния обвинител с ангажирано основанието по чл.348 ал.1т.3 НПК .
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите,с редукцията на въззивния съд.При определяне размера на наказанието ,което следва да изтърпи всеки от подсъдимите въззивния съд е взел предвид всички обстоятелства от значение,приел е ,че е налице едно изключително смекчаващо вината обстоятелство - изминалия срок от извършване на деянието /девет години / и е определил наказанията при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.Така определените наказания са достатъчни и справедливи.
Неоснователно е оплакването за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,което е и немотивирано поради което няма как да получи отговор.
ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. София :
Обвинението е ангажирало основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 3 НПК.
В протеста се твърди ,че е „незаконосъобразно разбирането за наличие на предпоставките на чл.55 ал.1т.1 НК.Изминалия срок от осем години ,от извършване на деянието бил ирелевантен при индивидуализацията на наказанията,още по малко този времеви интервал може да бъде квалифициран сам по себе си ,като изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство”.
Аргументите сочат на непознаване на понятията право на съдебен процес в „ разумен срок „ и „ забавено правосъдие „,както и на постоянната практика на Върховният касационен съд на РБ НК по чл.22 ал.1 НПК, съобразена и с практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС ,която е в смисъл –нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание да се приеме,като изключително смекчаващо вината обстоятелство и определяне наказанието при условието на чл.55 ал.1т.1 НК./виж. Р №6/12 по к.д.№2766/11 г.,Р№27/12 г. по к.д.№2810/11 г. и Р№44/11 г. по к.д.№643/10 г. и др./.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила,а наказанията на подсъдимите справедливи.Подадените касационни жалби и протест изцяло неоснователни.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№339/2011 г. на Апелативен съд гр. София ,с което е изменена присъда по нохд.№2161/2004 г. на Софийски градски съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :