5
Р Е Ш Е Н И Е № 294
София, 02.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 179 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 491 от 03.04.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение от 26.07.2013 година по гр.д. № 4527/2013 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 70 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 7138/2009 г. на Софийски районен съд за тълкуване на решение № ІІІ-91-204 от 17.12.2010 г. в частта му за определения режим на лични контакти между бащата Т. М. и малолетното му дете М. и молбата за тълкуване е оставена без уважение.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса към кой момент следва да се преценява волята на съда, формирана в решението при тълкуването му по реда на чл. 251 ГПК.
По въпроса по приложението на чл. 251 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
По реда на чл. 251 ГПК, постановилия решението съд го тълкува, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните му последици. Решението бива тълкувано с цел да се внесе пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено. При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението – от формираната в тях воля към момента на постановяването му. Тълкуващият съд не може да цени нови доказателства или промени, настъпили в нормативната уредба след постановяване на решението. При тълкуване на решението, съдът изхожда от нормативният акт, който в деня на постановяване на решението е регулирал спорното правоотношение съобразно правилата на действие на правните норми във времето, т.е. изхожда от приложимия закон, на който е основал решението си.
С решение № ІІІ-91-204 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 7138/2009 г. на Софийски районен съд, 91 състав, на основание чл. 49, ал.3 СК е прекратен бракът между П. И. М. и Т. М.; упражняването на родителските права над роденото от брака между страните дете М. са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти на детето с бащата – всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 19 часа в петък до 19 часа в неделя, зимната ученическа ваканция на детето и месец и половина през лятото по време, несъвпадащо с годишния платен отпуск на майката. С молба от 13.11.2012 г., Т. М. е поискал тълкуване на съдебното решение относно определения режим на лични контакти и в частност тълкуване на волята на съда, изразена в понятието „зимна ученическа ваканция”, което понятие е било употребено в заповед на министъра на М. на образованието, младежта и науката за първи път през 2012 г. след постановяване на съдебното решение. С решение № 70 от 21.12.2012 г., постановено в производство по чл. 251 ГПК, първоинстанционния съд е тълкувал решението в частта му за определения режим на лични контакти между бащата Т. М. и малолетното му дете М., приемайки, че под зимна ваканция следва да се разбира коледната ученическа ваканция на детето.
Първоинстанционното решение е отменено с решение от 26.07.2013 година по гр.д. № 4527/2013 година на Софийски градски съд и молбата за тълкуване е оставена без уважение. Прието е, че към постановяване на решението за тълкуване са били издадени нормативни актове на М., в които коледната и зимната ваканция на учениците са разграничени и за всяка от тях е определен период, т.е. решението може да бъде изпълнено, поради което не се нуждае от тълкуване.
В касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Т. М. се поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 251 ГПК, тъй като към момента на постановяване на решението, с което е определен режимът на лични контакти с малолетното дете, в нормативната уредба на ученическите ваканции не е съществувало понятието „зимна ваканция”.
Ответницата по касационната жалба П. И. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е ясно и ненуждаещо се от тълкуване е неправилен. Нормативната уредба на спорното правоотношение към момента на тълкуването е без правно значение - изменението и след постановяване на решението не може да бъде съобразено при тълкуването. Същевременно, обстоятелството, че изразни средства от диспозитива на решението, след постановяването му са намерили изражение в подзаконов нормативен акт, свързан с начина на изпълнението на решението, дава основание съдът да се произнесе по въпроса съвпада ли формираната в решението воля със смисъла, вложен в последващата регламентация, дадена с нормативния акт.
Към момента на постановяване на решение № ІІІ-91-204 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 7138/2009 г. на Софийски районен съд, с което е определен режим на лични контакти между детето М. Т. М., родено на 17.07.2004 г. (в предучилищна възраст) и бащата Т. М., ученическите ваканции са били уредени със заповед № РД 09-1157 на министъра на М., съгласно която за учебната 2010/2011 година учениците от първи клас са имали коледна (от 24.12.2010 г. – до 02.01.2011 г.); срочна (от 29.01 до 31.01.2011 г. и пролетна (от 30.03. до 10.04.2011 г.) ваканции. Същите ученически ваканции са били ползвани и за учебната 2009/2010 г., т.е. в актовете, определящи дните и периода на ваканциите не фигурира термина „зимна ваканция”, употребен в съдебното решение.
Изменение в наименованията на ученическите ваканции е въведено едва със заповед № РД-09-1250 от 03.09.2011 г. на министъра на М., в която ваканциите са определени като есенна, коледна, зимна, пролетна и великденска или регламентацията на периода и времето на ползване на зимната ученическа ваканция е след постановяване на съдебното решение.
Видно от мотивите към съдебното решение, при определяне режима на лични контакти, съдът е изхождал от нуждата на детето да общува и с бащата, който не упражнява родителските права, съобразявайки обстоятелството, че бащата живее в Г., поради което е определен период през зимния и летния сезон, в които бащата да взема детето, без това да препятства учебния процес и възможността за съвместна почивка на детето и майката през пролетта и лятото. Несъмнено, при действието на уредбата на ученическите ваканции за учебната 2010/2011 година, терминът „зимна ваканция”, използван в съдебното решение касае „коледната ваканция”, която е за период от около десет дни и дава възможност за реален контакт между детето и бащата. Несъмнено е и че в употребения в решението израз „зимна ваканция”, съдът не е вложил смисълът, даден с последващото регламентиране на ваканциите със заповед № РД-09-1250 от 03.09.2011 г. на министъра на М., в която зимната ваканция е между сроковете за период от три дни – тридневна ваканция е била уредена и към момента на постановяване на съдебния акт, наименована като „срочна”, която ваканция не е обсъждана в решението. Определения в решението режим на лични контакти между бащата и малолетното дете включва възможност на бащата да вижда и взема детето за времето на ученическата му ваканция през зимата, наименована като „коледна” ваканция, в който смисъл следва да се тълкува употребеният в диспозитива на решението израз „зимна ученическа ваканция”.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор за тълкуване на първоинстанционното решение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 26.07.2013 година по гр.д. № 4527/2013 година на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба за тълкуване на решение № ІІІ-91-204 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 7138/2009 г. на Софийски районен съд в частта му за определения режим на лични контакти между бащата Т. М. и малолетното му дете М. Т. М..
ТЪЛКУВА на основание чл. 251 ГПК решение № ІІІ-91-204 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 7138/2009 г. на Софийски районен съд в частта му относно определения режим на лични контакти между бащата Т. М. и малолетното му дете М. Т. М., като под израза „зимна ученическа ваканция” в диспозитива на решението следва да се разбира „коледната ученическа ваканция на детето”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ |