Ключови фрази
Преобразуване на лично имущество * доказателства * трансформация * съпружеска имуществена общност * лично имущество


2
гр. д. № 5062/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 49

София, 12.03.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5062/2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от 11.12.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 746 от 28.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2737/ 2013 г. Софийски градски съд, ГО, ІV-а състав по касационната жалба на Е. Г. И. по процесуалния въпрос за обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради не обсъждане на събраните доказателства, от които се установява трансформация на лични на касатора средства в придобиването по време на брака апартамент № 149 в бл. 244 в ж. к. Н., което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му.
Ответницата по касация А. Д. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съдът е служебно задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства средства поотделно и в тяхната съвкупност, да определи установените с тях релевантните за спора факти и въз основа на тях да изгради правните си изводи. Доказателствено средство е и признанието на страната за осъществили се неизгодни за нея факти.


По същество на касационната жалба :
Искът е с правно основание чл. 23, ал. 2 СК.
Страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 30.05.1971 г. до 04.10.2010 г. Преди сключване на брака на 14.12.1970 г. ищцата Д. е придобила правото на собственост върху апартамент 48, в [жилищен адрес] в [населено място], „Югоизточен район”. Този имот е заменила по време на брака с ответника през 1983 г. с друг апартамент, намиращ се в [населено място], [улица], който е бил с площ от 94 кв. м. и цена 19310 лв. Предоставеният от ищцата имот е бил с цена 13012 лв., поради което е доплатена разликата от 6298 лв.
На 10.04.2003 г. придобитият имот е бил отчужден за обществени нужди като ищцата е била обезщетена с апартамент 149, в [жилищен адрес] в ж. к. Надежда, [населено място]. Стойностите на отчуждения и предоставения в обезщетение имоти са били равни.
От така установените факти първоинстанционният съд е приел, че имотът е придобит изцяло от ищцата чрез трансформация на лични средства, но след като искът е предявен за 5/6 ид. ч., то той е следва да бъде уважен до този размер. Намерил е за неоснователен доводът за влагане от ответника на лични средства, поради това, че той не е доказал доходите си от труд по време на брака, както и никоя от страните не е доказала по-голям принос.
С въззивното решение е потвърдено първоистанционото. Въззивният съд е намерил, че при бланкетна въззивна жалба, която не съдържа конкретни оплаквания, и при правомощията му да процедира по правилата на ограничен въззив, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Изводът е направен в нарушение на съдопроизводствените правила.
Съдът не е обсъдил признанието на ищцата относно това, че придобито през 1983 г. на основание договор за замяна, жилище е платено и с влагане на лични средства на съпруга И. в размер на 3000 лв.
Признанието на ищцата на неизгоден за нея факт е допустимо доказателствено средство, което следва бъде обсъдено от съда и установения с него факт съобразен при формиране на правните изводи. Допуснатото процесуално нарушение е довело до необоснованост на правните изводи, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. Тъй като не се налага събиране на други доказателства или повтаряне на извършени процесуални действие на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора.
По делото е установена, че при извършената замяна придобитият на това основание апартамент в [населено място], [улица] бил на стойност 19310 лв., а отчужденият апартамент на стойност 13012 лв. Страните са заплатили сумата 6298 лв., представляваща разликата в стойностите на двата имота, от която 3000 лв. е платена с лични средства на ответника, а остатъка от 3298 лв. е изплатен със семейни средства. Тези факти обосновават извода, че на основание трансформация на лични средства ищцата е придобила право на собстветност върху 13012/19310 ид. ч. от апартамента, а ответникът върху 3000/19310 ид. ч. В резултат на изплащане на сума от 3298 лв. по време на брака е възникнала съсобственост в режим на семейна имущества общност по отношение на 3298/19310 ид. ч. от имота.
След отчуждаването на апартамента в [населено място], [улица], в обезщетение на ищцата е бил предоставен апартамент № 149 в бл. 244 в ж. к. Надежда. Отчужденият и предоставеният в обезщетение апартамент са били с еднаква стойност, поради което правата на страните върху придобития на основание обезщетяване имот са останали такива, каквито са били върху отчуждения.
Предявеният иск е основателен до размер на 13012/19310 ид. ч.
До този размер, той следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 13012/19310 ид. ч. от апартамент № 149 в бл. 244 в ж. к. Надежда, [населено място], с площ от 88.06 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня с прилежащото му мазе № 15, на 4.80 кв. м., заедно с 0.833% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото на основание трансформация на лични средства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 746 от 28.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2737/ 2013 г. Софийски градски съд, ГО, ІV-а състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23, ал. 2 СК, по отношение на Е. Г. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], гара В., ул. „54-та” № 19, че А. С. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. Н., [жилищен адрес] ап. 149, е собственик на 13012/19310 ид. ч. от апартамент № 149 на І. етаж, вх. Ж в бл. 244 в ж. к. Н., състоящ се от три стаи и кухня на площ от 88.06 кв. м. както и мазе № 15 на 4.80 кв. м. при съседи на апартамента: стълбищна клетка, двор, двор, двор, ап. 150 и при съседи на мазето: мазе № 14, коридор, мазе № 16, коридор, заедно с 0.833% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А. С. Д. срещу Е. Г. И. за разликата между уважената част и претендираната от 5/6 ид. ч. от имота.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: