Р Е Ш Е Н И Е № 560 София, 23 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1421 / 2012 год. На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият С. И. С. за отмяна по реда на възобновяването, на въззивно решение № 259 от 13. 01. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1305 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, с което е била изменена присъда № 122 от 30. 06. 2011 год. постановена по НОХД № 336 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Гълъбово. В искането се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощието на касационния съд по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Осъденият С. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 122 от 30. 06. 2011 год., постановена по НОХД № 336 / 2010 год. по описа на Районен съд - гр. Гълъбово, осъденият С. И. С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Постановената присъда била атакувана както от представителя на обвинението, така и от осъдения С.. С протестът на прокурора, се претендира за налагане на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от права” по чл. 37, ал. 1, т 7 от НК, а с жалбата на осъдения се прави искане за неговото оправдаване, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 259 от 13. 01. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1305 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, първоинстанционната присъда била изменена в санкционната си част, като на осъдения С. било наложено и „лишаване от право” по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – да упражнява професия или дейност, свързани с материална отчетност, за срок от една година, считано от влизане на решението в сила. В останалата си част, присъдата била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, инстанционните съдилища законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по стоково-оценителната, съдебно-криминалистичната и тройната съдебно-техническа, експертизи, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност /включая и констатираните противоречия/ е извършена от въззивния съд, при съобразяване с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възражението на осъдения свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от въззивната инстанция, с които и настоящата инстанция, се солидаризира. Окръжният съд – гр. Стара Загора аргументирано е отговорил на наведените доводи на защитата на осъдения С., като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдения престъпление е било правилно квалифицирано, т.е., материалният закон е приложен в неговата адекватна редакция, поради и което обстоятелство, не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на С., тъй като по делото в конкретния случай, липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Престъпната деятелност на осъдения е недвусмислено установена. Няма спор за това, че С. /имащ качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК/ в условията на продължавано престъпление е присвоил поверени му за управление чужди движими вещи, като за улесняване на това престъление е извършил и престъпление по чл. 311 от НК - в кръга на службата си е съставил /попълнил и подписал/ официални документи – пътни и работно-лимитни карти в които е удостоверил неверни обстоятелства относно изминатия пробег на поверения му служебен автомобил и зареденото през инкриминирания период гориво, като начина на физическото усвояване на последното, е действително правноирелевантен. Провежданите по отношение на автомобила ремонтни дейности, респективно ежедневното му използуване по предназначение през инкриминирания период, не са пряко относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, с оглед факта, че осъдения е съставил пътните и работно-лимитните карти посочвайки изминатия пробег, имайки същевременно обективната възможност да констатира точните показания на електронния километраж на автомобила, като по отношение на последния, според експертите по тройната СТЕ не са констатирани действия, които да способствуват за промяна на неговите показания. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което както вече бе посочено и по-горе, неоснователно се явява наведеното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, като същевременно следва и да се посочи, че при разглеждане на делото, съдилищата не са допуснали процесуални нарушения явяващи съществени, по смисъла вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК и които да обосновават наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Междувпрочем следва да се отбележи, че изложения в искането довод за наличие на оставени без уважение доказателствени искания сторени от защитата на осъдения пред въззивния съд, е абсолютно голословен и доказателствено неподрепен /в.ж. протокол от с.з. от 16. 11. 2011 год. и изложението с вх. № 14905 / 17. 11. 2011 год./. Като е изменил първоинстанционната присъда в нейната санкционна част, въззивния съд е отстранил допуснатото от първоинстанционния такъв нарушение, тъй като налагането на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по силата на разпоредбата на ал. 2 на чл. 205 от НК в случая, е било задължително /касае се за кумулативно, а не факултативно наказание, т.е., тук разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от НК, не намира приложение/. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение, намира постановеното решение на Окръжен съд – гр. Стара Загора за правилно и законосъобразно, а искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. С. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 259 от 13. 01. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1305 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.