4 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 965/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е №164 гр.София, 17.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София С. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ И. търговско дело под № 965/2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Й. К. и И. А. К.-двамата от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Л.П. от АК-В.Т. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 168/22.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 345/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 21/27.02.2009 год. по гр.дело № 337/2007 год. в осъдителната му част, апелативният съд е решил спора по същество като е отхвърлил предявените от ищците-касатори срещу ЗК [фирма], [населено място] искове по чл.407, ал.1/отм./ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер по 100 000 лева за всеки от двамата ищци, настъпили при ПТП на 01.05.2005 год. по вина на водача на л.а.”Х. акорд” с ДК [рег.номер на МПС] /чийто застраховател по застраховка „гражданска отговорност” е ответника/, в резултат на което е настъпила смъртта на дъщеря им Я. И. К.. В отхвърлителната му част за разликата до претендирания размер на вредите първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от ищците пред въззивния съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка апелативният съд е направил погрешни правни изводи като е приел, че с уважаването на предявените граждански искове по чл.45 ЗЗД срещу делинквента в наказателния процес, ищците са упражнили правото си на обезщетение за нанесените вреди, поради което преките искове по чл.407, ал.1/отм./ТЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” са неоснователни. Поддържа се становище, че гарантирайки интересите на увредените законодателят им е предоставил две възможности за защита на правото им да получат обезщетение – срещу делинквента по чл.45 ЗЗД и пряко срещу неговия застраховател с иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] поддържа становище,че въззивното решение е правилно и оплакванията са неоснователни. С определение № 133/09.03.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречива практика на съдилищата по поставения материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора: при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, може ли да бъде ангажирана пряко отговорността на застрахователя му по застраховка „гражданска отговорност” по реда на чл.407, ал.1/отм./ТЗ ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент? Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: С обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове по чл.407, ал.1/отм./ТЗ от увредените лица срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Прието е,че преките искове срещу застрахователя на виновния водач, който е осъден да заплати обезщетение за същите вреди по реда на чл.45 ЗЗД по воденото срещу него наказателно дело са неоснователни, независимо дали и в какъв размер ищците са удовлетворени от прекия причинител на вредите. Направен е извода, че правоимащите вече са упражнили правото си да искат обезщетение за причинените им неимуществени вреди, предявявайки граждански искове по чл.45 ЗЗД срещу делинквента в наказателния процес, които са били уважени в размер по 100 000 лева за всеки от тях. Наведени са доводи, че присъждането на ново обезщетение в същия размер по предявените искове срещу застрахователя е неоснователно, тъй като би довело до неоснователно обогатяване за ищците, а и не може за едно и също деяние да се налагат две санкции. По поставения съществен материалноправен въпрос съществуващите противоречия в съдебната практика понастоящем са преодоляни с приетото ТР № 2/06.06.2012 год. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС, представляващо задължителна практика за съдилищата в РБългария по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Право на избор на увредения е от кого да иска репариране на претърпените от него вреди и двата иска са допустими дори когато деликтното обезщетение е платено. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, е без значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. Погасяването на материалното право за пострадалия настъпва едва с реалното обезщетяване на вредите – т.е. с фактическото изплащане на дължимото обезщетение. Същото разрешение е възприето и в хипотезата на извършено частично плащане от делинквента, тъй като увреденият винаги има интерес да претендира разликата до пълния размер на щетите от застрахователя, като преценката за основателност на иска срещу него е конкретна с оглед рамките на определения максимален лимит по застрахователната полица на застраховка „гражданска отговорност”. По същество на касационната жалба: С оглед на изложеното и предвид отговора на поставения материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателни оплакванията на касаторите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Ето защо, на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК същото следва да бъде отменено, а делото-върнато на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото преди да се произнесе по основателността и размера на предявените искове въззивният съд следва да установи има ли извършено плащане от страна на делинквента на присъденото в полза на двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД по предявените граждански искове в наказателния процес и в какъв размер. На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в производството пред ВКС. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Великотърновския апелативен съд № 168/22.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 345/2009 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /