О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                             №  81                                    София , 24. 02. 2010 г.               ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети  февруари  , две хиляди и десета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Теодора Нинова           ЧЛЕНОВЕ:  Костадинка Арсова                                                                                     Василка Илиева   изслуша докладваното от  съдията  Арсова ч.гр.д. № 392/2009 година: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Н. М. П. , М. И. Р., Н. М. Я. и И. М. С. са подали частна жалба срещу определение № 1* от 15.04.2009 г. по гр.д. № 363 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 305 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 137 от 2008 г. на Районен съд, гр. Д. за прекратяване на производството по иска по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ поради липса на правен интерес- пропуснат срок за подаване на искова молба по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ . Позовават се на неправилност на определението. В частната жалба е инкорпорирано изложение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като жалбоподателите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е да се изясни въпроса налице ли е правен интерес от предявяването на специалният установителен иск по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ след като е невъзможно заявяване на искане за възстановяване на зем. земя по ЗПСЗЗ, тъй като срока по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ е изтекъл. Ответниците М. С. М. , С. С. П. , В. С. Д. не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт , с който се прегражда развитието на съдебната производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Касационната проверка на атакуваното определение следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставеният процесуален въпрос за допустимостта на установителният иск по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ при незаявена за възстановяване земеделска земя при действието на § 22 от ПЗР на ЗПСЗЗ в редакция от 2007 г. Съдилищата са счели, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като част от спорните земеделските земи са били възстановени на ответниците реално и за някои от тях са получили обезщетение . Претенцията е направена от името на С. И. В. М. , който е син на общият с ищците наследодател И. Ищците не са поискали реституция на земята по ЗПСЗЗ. Посочено е, че в случая не може да се ползва и разпоредбата на чл.14, ал.7а ЗПСЗЗ защото заявление за възстановяване на земята следва да бъде подадено и от лицето , което допълнително се вписва в решението. Настоящия състав намира определението за правилно поради следните съображения. Съдилищата са дали правилна характеристика на иска по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ чрез който се цели установяването на правото на собственост на определено лице към един минал момент – момента на обобществяване на земеделските земи и включването им в кооперативни организации. Правният интерес от провеждането му е абсолютна процесуална предпоставка и наличието му определя допустимостта на иска аналогично на останалите установителни искове. При конкретния иск правният интерес е насочен възстановяването на определена земеделска земя да стане в полза на лицето или неговите наследници , притежавало го към момента на образуване на ТКЗС, т.е. в полза на действителния собственик. За това е необходимо да е заявено искане за възстановяването на земята , тя да е вече възстановена или да е възможно нейното възстановяване. В конкретния случай ищците заявяват, че не са направили искане за възстановяване на спорната земеделска земя, която е възстановена на ответниците като наследници на едно от децата на общия наследодател. Възможността за признаване на правото за заявяване по реда на чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ е пропусната поради изтекъл срок/ § 22 от ПЗР на ЗПСЗЗ/ред.2007 г./. Правилно съдилищата са казали, че е неприложима разпоредбата на чл.14, ал.7а ЗПСЗЗ , тъй като отново е необходимо лицето , което ще се впише в решението на ОСЗГ да е заявило искане за възстановяване . В случая е неприложима и разпоредбата на чл.14 от ППЗПСЗЗ защото заявлението е подадено от името на наследодателя на ответниците, но не и на ищците , които макар и роднини са наследници по коляно на друго лице . Разглежданото определение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 15.04.2009 г. по гр.д. № 363 от 2009 г. на Варненския окръжен съд при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. ОСТАВЯ в сила определение № 1* от 15.04.2009 г. по гр.д. № 363 от 2009 г. на Варненския окръжен съд . ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: