Р Е Ш Е Н И Е № 270 София, 24.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 801 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдената А. И. К. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 14/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд, отмяна на въззивно решение № 39 от 02.04.2014 г. и постановяване на друго, с което да бъде изцяло оправдана или да й бъде намалено наказанието. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с липсата на доказателства за авторството на престъплението. Неизпълнените отменителни указания на предходна въззивна инстанция по индивидуализация на деянието накърнили процесуалните правила, защото довели до невъзможност да се разбере обвинението и правилно да се организира защитата. Наказанието било явно несправедливо, тъй като не съответствало на тежестта на извършеното престъпление. Пред касационната инстанция осъдената А. И. К. не взема становище. Нейният защитник адвокат А. М. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и допълва, че не са обсъдени всички доказателства, съобразно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК и присъдата почива на предположения. Настоява за оправдаване на осъдената. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 39 от 02.04.2014 г. по в.н.о.х.д. № 14/ 2014 г. Ловешкият окръжен съд потвърдил присъда № 56 от 02.12.2013 г. по н.о.х.д. № 421/2012 г. на Тетевенски районен съд, с която осъдената А. И. К. била призната за виновна в това, че на 07.07.2011 г. в с.Г., местност „У.”, между 14:30 ч. и 15:30 ч. причинила средна телесна повреда на А. А. А., изразяваща се в травматично счупване на олекранона на лакътната кост на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 129 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В полза на пострадалия било присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на три хиляди лева, заедно със законовата лихва от 07.07.2011 г. до окончателното им изплащане, а в тежест на осъдената били възложени разноските по делото. Процесуално допустимото искане на осъдената А. И. К. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Твърдението за нарушение на материалния закон е обосновано с липсата на доказателства за авторството на престъплението и дадени от пострадалия противоречиви показания в различните му разпити. В искането и в писмено допълнение към него (озаглавено „писмени бележки”) е предложен обширен доказателствен анализ. Касационният съд не разполага с правомощия да проверява доказателствата по делото и приетата от предишните съдебни инстанции фактическа обстановка по случая. При наведено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се проверява правилността на възприетата с присъдата и с въззивното решение правна квалификация на престъплението. Приетите за установени факти по делото представят правилното приложение на закона от съдилищата. Причиненото на пострадалия А. А. А. счупване на лакътния израстък на лявата му ръка представлява телесно увреждане, довело до трайно (за период от около 4-5 месеца) затруднение на движението на горния крайник и законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 129 от НК. Материалният закон не е нарушен. В писменото допълнение към искането защитата е предложила правна квалификация на деянието (по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК), чиято замяна по реда на възобновяването е правно недопустима. Предлага се да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не е било повдигнато с обвинение пред първоинстанционния съд, а и искането не е в интерес на осъденото лице. Решението на въззивната инстанция е интерпретирано некоректно. Окръжният съд в Ловеч е изложил фактическата обстановка по случая, установена от събраните и проверени по делото доказателства. В нея е описал престъпното поведение на осъдената К., с което тя е реализирала елементите от престъпния състав на телесната повреда. А за взетите от нея цедило и търмък (гребло), принадлежали на пострадалия А., обвинителната власт не е повдигнала обвинение. Затова и съдилищата не са разглеждали тези действия на осъдената и не са имали правно основание да прилагат друг материален закон. Не са допуснати посочените от осъдената А. К. съществени нарушения на процесуалните правила. Възраженията са били поставени и на вниманието на окръжния съд, който с убедителни мотиви ги е отхвърлил като неоснователни. Времето на извършване на престъплението и механизмът на деянието са били обсъдени от съдилищата, въз основа на събраните и проверени по делото доказателства. Въззивното решение (стр.6) съдържа подробен и съпоставим доказателствен анализ, който подкрепя инкриминирания период. Съдът е изследвал показанията на разпитаните свидетели за възможния времеви диапазон, в който е било реализирано изпълнителното деяние, като е съпоставил отделните факти от техните изложения. Отграничил е крайния възможен период на реализиране на деянието, съпоставяйки показанията на свид. Ан. С. и на свид. Ф. С. за часа (15.00), в който заварили пострадалия А. в дома му. Началният период извел от свидетелските показания на свидетелите Ж. К., свид. З. К. и свид. Д. И., които забелязали в 14:15 ч. - 14:30 ч. пострадалият да коси трева в чуждия имот. По същото време (14:30 ч.) за действията на пострадалия осъдената А. К. уведомила сина си (свид. Ив. В.) по телефона, а той от своя страна – кмета на селото свид. Б. Г.. Към 14:40 свид. А. Осинова видяла осъдената К. и свид. Ж. К. да отиват към местопрестъплението и след около 5-10 минути да се връщат сами от там. Съдилищата са посочили своите съображения защо не кредитират показанията на възрастния свид. А. А. със сведения за часа на посегателството над него, след като в медицинската документация на болницата в гр. Тетевен било отразено, че по това време (16:30 ч.) пострадалият бил приет на лечение. Инкриминирания период на престъплението се потвърждава от гласните доказателства. Не е допуснато претендираното от осъдената К. нарушение на процесуалните правила. Доказателствените източници са възприети според действителното им съдържание, а присъдата и решението не почиват на предположения. Установено е мястото и начина на извършване на телесната увреда. За механизма на причиняването й са обсъдени заключенията на единичната и тройната съдебно-медицински експертизи, като в мотивите към присъдата и в потвърдителното решение са изложени съображенията на съдилищата за проявените от осъдената К. действия по нанасяне на удар с желязна вила, като счупването на костта е причинено в момент на вдигане на лявата ръка на пострадалия в защита от замахването. Коректно били възприети обоснованите от експертите изводи за травматично причиняване на счупването в резултат от силен удар, а не от падане на тялото на пострадалия върху терена, за което липсвали нужните медицински находки. Престъплението е било правилно индивидуализирано по време, място и начин на извършване, поради което не са били нарушени процесуалните права на осъдената А. К. да узнае в какво е обвинена и същата е могла да реализира в пълен обем своята защита. Неоснователно е оплакването за оставяне на въззивните възражения на осъдената без отговор, а и доводът не е подкрепен с конкретни твърдения. Осъдената А. К. е приела наложеното й наказание за явно несправедливо. За извършеното престъпление по чл. 129 от НК е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Възможностите за намаляване на размера са ограничени от характера на телесното увреждане и периодът на трайно обездвижване левия горен крайник (4-5 месеца). Отсъстват предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на този институт и на задължителния извод, че предвиденият от закона специален минимум на наказанието от три месеца се оказва несъразмерен на тежестта на извършеното престъпление. Наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо. То е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и с личността на дееца. Наказанието е законосъобразно отмерено, поради което може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Затова не е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Не са допуснати претендираните от осъдената А. И. К. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, поради което нейното искане за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдената А. И. К. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 14/ 2014 г., по описа на Ловешки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.