3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 82 гр.София, 10 септември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря ………. и след становище на прокурора от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 592/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, т. 1 НПК по повод спор за подсъдност между Окръжен съд- Велико Търново и Софийски градски съд относно разглеждането на н.ч.д. № 2756/2020 год. по описа на СГС. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от ОС-Велико Търново по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: В ОС- Русе е било образувано н.ч.д. № 548/2020 г. по повод постъпило съдебно решение на Окръжен съд – Зелена гора, Република Полша, с което на Ю. З. М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. ОС – Русе е установил от приложеното по преписката удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и от приложената справка от НБДН, че постоянното местоживеене на осъдения М. е в [населено място], [улица], който попада в района на действие на ОС – Велико Търново и настоящ адрес в [населено място], [улица], който е в района на ОС – Плевен. При тези факти ОС – Русе счел, че компетентен да разгледа искането е ОС – Велико Търново, поради което прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на този съд. В ОС – Велико Търново е образувано н.ч.д. № 269/2020 г. Преценявайки материалите по делото ОС – Велико Търново счел, че осъденият М. живее в Република Полша и с оглед на това е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2, пр. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съгласно която, когато местоживеенето на лицето в Република България не е известно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е Софийски градски съд. Предвид изложеното, с определение № 22/24.07.2020 г., ОС – Велико Търново прекратил производството пред себе си и изпратил делото на СГС, където е образувано н.ч.д. № 2756/ 2020 г. С разпореждане № 3123/ 05.08.2020 г., постановено по същото дело, съдията- докладчик счел, че СГС не е компетентен да разгледа делото, поради отсъствие на предпоставките на чл. 7, ал. 2, пр. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с оглед на което на свой ред прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в съдебните актове на ОС- Велико Търново и Софийски градски съд и всички материали, приложени по делото, намери, че компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на съдебния акт, постановен от съд на Република Полша е Окръжен съд – Велико Търново. Съгласно чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен орган в Република България да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице. Според Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ българските граждани имат постоянен и настоящ адрес. Съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗГР постоянният адрес е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, а съгласно чл. 94 от ЗГР, настоящ е адресът, на който лицето живее фактически, като не е задължително двата адреса да съвпадат. Видно от удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, осъденият М. пребивава от 2011 г. на територията на Република Полша, където се намира и към настоящия момент, с оглед на това, че изтърпява в затвор наложеното му наказание лишаване от свобода. От същото е видно и че лицето желае да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в Република България, за да има контакти със своето семейство, като е посочило като адрес на местоживеене този, находящ се в [населено място], на [улица]. Този адрес, осъденият е декларирал и като постоянен пред длъжностните лица по гражданската регистрация – т.е. като адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и на местното самоуправление. След като е заявил пред съответните надлежни органи точно този адрес, е несъмнено, че осъденият именно с него / а не с адрес в Република Полша или посочения като настоящ – в [населено място]/свързва наличието на трайни лични, семейни, роднински и социални връзки. Поради това, визираното населено място – [населено място], следва да се приеме за „местоживеене“ на лицето по смисъла на чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Такова разрешаване на повдигнатия спор е в полза на самото осъдено лице, каквато по принцип е идеята на посочената разпоредба. Тъй като адресът попада в района на действие на ОС - Велико Търново, именно на този съд следва да бъде изпратено делото за разглеждане по компетентност. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА н. ч. д. № 2756/2020 г., по описа на СГС на Окръжен съд – Велико Търново за разглеждане. Определението е окончателно. Копие от настоящето определение да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.