8 Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 15.01.2018 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ЖИВА ДЕКОВА при участието на секретаря Толева . изслуша докладваното от съдията Е. Томов гр. дело № 547/2017 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на на Д. Я. Д. , представляван от настойника си Т. Я. А. , чрез адв. П. В. от Бургаската адвокатска колегия против решение №ІІІ-134/16.11.2016 г. постановено по в. гр.д. № 1466/2016 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №115/20.07.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Д. Я. Д. , чрез настойника му Т. Я. А. иск, с който на основание чл. 31,ал.1 ЗЗД се иска унищожаемост на сключения с ответника З. К. К. от [населено място] договор за замяна от 14.12.2011 г., обективиран в нотариален акт №102, том VІІ, рег. № 5598, дело № 961/14.12.2011 г. С този договор ищецът , преди да бъде поставен под запрещение е прехвърлил на ответника К. правото на собственост върху самостоятелен обект ,находящ се в масивна жилищна сграда в [населено място], а именно ½ ид. част от жилище , заемащо целия втори етаж в сградата от 113,80 кв.м. , ведно с ½ ид. част от партерния етаж на сградата с реално ползване на две стаи и кухня, антре и склад към него , разположени в източната част с площ от 57,80 кв.м. , както и 1/2 ид. част от подпокривното пространство на сградата / таван/ и ½ ид. част от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена. С последващ договор за замяна по нотариален акт №60, томІV от 16.07.2012г , приобретателят е прехвърлил гореописания имот на другите двама ответници . Отхвърлен е и предявения иск да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответниците М. К. М. и М. М. М. и двамата от [населено място] , не са собственици на гореописания недвижим имот Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно във връзка с прилагането на давността и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, предвид недопуснати от въззивния съд доказателства. Според защитата на касатора въззивният съд неправилно е приложил материалния закон относно давността за правото да се иска унищожение на договора съгл. чл. 32, ал.2 ЗЗД . В резултат на това е отхвърлен иска по чл.31 ЗЗД като погасен по давност. В нарушение на процесуалния закон – чл. 266,ал.2, т.1ГПК въззивният съд не е приел представени новооткрити за страната доказателства : „молба – иск”от Д. Я. Д. до Районен съд [населено място], както и съдебно удостоверение изх. № 969/17.10.2016 г. на РС [населено място] , които са от значение за установяване на прекъсване на давността и въз основа на които съдът би стигнал до други правни изводи. Моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, ако се възприемат съображенията за съществено процесуално нарушение . Ответниците в касационното производство З. К. К. , М. М. М. и М. К. М., чрез адв. Г. М. от Б. в писмен отговор по делото изразяват становище за неоснователност на жалбата по същество .Недопустимо е да се разглежда възражение за прекъсване на давността , направено за първи път с въззивната жалба , поради това и да се приемат„ новооткрити доказателства”във връзка с него.Абсурдно е да се твърди ,че изхождащ от страната документ е новооткрито доказателство.Отделно от това, процесната молба не е предявен иск за конкретно право , за погасяването на което да е прекъсната давността . За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 31 ЗЗД ,предявен от настойника на ищеца след оставянето му под пълно запрещение по силата на решение №398/04.12.2014г на Бургаски ОС , е погасен по давност. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 32 ЗЗД, според която правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато , грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало,а в останалите случаи ,сред които и процесния по делото,от деня на сключване на договора. Предвид обстоятелството , че атакуваната сделка е сключена на 14.12.2011г., а исковата молба е депозирана в съда на 16.12.2015 г. решаващо е изтъкнато , че погасителната давност е изтекла и на това основание иска за унищожаемост е отхвърлен. Въззвният съд е приел като доказателство за нововъзникнало обстоятелство единствено приложеното постановление №1325/19.19.2012г. за прекратяване на наказателно производство по описа на РП-А. , но не и останалите поискани от въззивника писмени доказателства ,събрани в хода на разследването . Защитата на основание чл. 266 , ал.3 ГПК е изтъкнала,че за настойника на ищеца доказателствата са новооткрити и за относими факти ,тъй като материалите по досъдебното производство са предявени на последната на 02.08.2016г. Въззивният съд е оставил без уважение искането за приемане на изходяща от ищеца саморъчно изготвена „молба- иск”с вх.№1689/15.04.2013г по гр.д №969/2012г на РС Айтос и съдебно удостоверение за предмета и висящността на това дело. Посочено е , че въведените с въззивната жалба доводи за прекъсване на давността за времето, през което е висящо гр.д. № 969/2012 г. на Айтоския районен съд, както и тези, че давност не е текла докато лицето е страдало от психична болест , но не е било поставено под запрещение (с позоваване на чл. 115,б.”е” ЗЗД) са преклудирани , доколкото са въведени за пръв път в писмената защита на ищеца пред първата инстанция, в нарушение на чл. 143, 146 и 147 ГПК и е недопустимо да бъдат обсъждани във въззивното производство. Независимо от това в решението е посочено , че гр.д. № 969/2012 г.на Айтоския районен съд е заведено от сестрата на ищеца И. Я. срещу Д. Д., М. М. и З. К. за защита на личните й права на собственост в процесната жилищна сграда, поради което предявеният иск по който това дело е образувано, не води до прекъсване или спиране на давността по отношение на ищеца Д. Я..Като последица от отхвърлянето на първия иск е отхвърлен и вторият обективно и субективно съединен отрицателен иск, за собственост. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение №657 от 01.08.2017г по гр.д №574/2017г от състав на ІІІ г.о на ВКС на основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК , по въпроса следва ли въззивният съд да допусне събирането на доказателства за факти относно спирането или прекъсването на погасителната давност за предявяване на иска по чл.31ЗЗД, които са станали известни на въззивния жалбоподател сред приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на възизвното производство , в случаите, когато се касае за страна, лице страдащо от душевна болест и поставено под запрещение , тоест, неспособно да се грижи за своите работи , вкл. и да положи необходимата грижа да добро водене на делото и по тази причина обективно до този момент да не е могло да узнае , посочи или представи тези факти и доказателства по делото, вкл. и поради невъзможността за нормален контакт и обмяна на информация между това лице и процесуалния му представител по делото. По процесуалноправния въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд , ІІІ г.о изтъква приложимостта на разрешението за допустимо ангажиране на доказателства пред въззивния съд , дадено в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение №358/17.01.2014 г. по гр.д. № 1381/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №70/21.04.2015 г. по гр.д. № 5 100/2014 г. на ВКС, ІІІ -то г.о. за случаите , в които новото за страната доказателство предпоставя изключение от принципа на чл. 266 ал.1 от ГПК и на основание чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК следва приеимането му от въззивния съд с обсъждане на твърденията , основани на него , при положение че страната е защитавана от представител , чиито възможности да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно са силно ограничени по причина, задължително обусловила и самото представителство (отсъствие, недееспособност и пр.).В тази група доказателства са и писмените доказателства за факти, прекъсващи погасителната давност по чл.116 ЗЗД ,а отчитайки обективния характер на причината, в тази категория представители на страната по делото освен назначените особени представители по чл. 47, ал.6 ГПК са и настойниците на лица под запрещение, при които контактът между представител и представляван след учредено настойничествосъщо не предполага извод за знание относно действия или волеизявления на лицето преди учредяването му, съответно за съществуването на доказателства в тази връзка , но като се направи уговорката ,че невъзможността да се узнаят, посочат и своевременно представят доказателствата по смисъла на чл. 266 ал.2,т.1 ГПК се преценява от съда конкретно в отделния случай , предвид установените по делото обстоятелства и обективният критерии за дължима грижа . Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е основателна в основния си довод за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение .Основателно е оплакването за неправилно приложение на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПКот въззивния съд , по отношение на представените от защитата на въззивния жалбоподател в проведеното на 18.10.2016г. открито съдебно заседание писмени доказателства. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е оставил без уважение искането за приемане като доказателство по делото на изходяща от ищеца, изготвена саморъчно от него„молба- иск”с вх.№1689/15.04.2013г по гр.д №969/2012г на РС Айтос и съдебно удостоверение за предмета и висящността на делото. Осъществилите се по това съдебно производство процесуални факти с участие на ищеца са от значение за изхода на настоящето делото, като доказателствата за тези факти са нови за неговия настойник и е следвало да се приемат , съответно да се обсъдят и доводите за прекъсване на давността , основани та тях. Назначената съгласно протокол №3/15.07.2015г на ОА- А. като настойник на ищеца Т. А. не е участвала в производството пред РС Айтос и няма данни да е била осведомена за него, до запознаването й с материалите по приключилото предварително разследване. Поради установеното по делото здравословното състояние на ищеца Д., освидетелстван като страдащ от параноидна шизафрения през този период , не може да се приеме същият да е бил в състояние да доведе до знанието на своя настойник фактите и да посочи доказателствата, които са от значение за защита на неговите права и интереси, несъмнено накърнени от атакуваната като унищожаема сделка. Въззивният съд е следвало да направи извод, че възможностите на настойника А. да се снабдява с доказателства ,за да ги представи своевременно в защита на поставения под пълно запрещение ищец, са обусловени от установеното по делото здравословно състояние на последния , а то изключва извод за възможността му да направи необходимото в своя защита, включително като информира настойника си за съставени от него преди учредяване на настойничеството докумени, както и за искове , възражения , или други действия с правно значение, извършени от него във връзка с процесната сделка. Въззивния съд е постановил неправилно решение не само поради това ,че допустими доказателства не са приети по делото и на страната е отказана възможността на се позове на правното им значение, свързано с прекъсване на погасителната давност ,а още и като е изтъкнал неотносимост на засвидетелстваните с тези доказателства факти към основанията за прекъсване на давността ,без да ги изясни. С оглед на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира , че въззивото решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършването на указаните по- горе съдопроизводствени действия , на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд . Направените разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №ІІІ-134 от 16.11.2016г. , постановено по в. гр.д. № 1466/2016 г. на Окръжен съд [населено място] ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: