Ключови фрази
Частна касационна жалба * изменение на иска


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195

гр. София, 17.03.2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1054 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Ц. срещу определение № 462/12.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 9623/2014 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено протоколно определение от 06.06.2014 г. по гр. дело № 10675/2014 г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на исковата й претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ чрез предявяване на нов период 01.03.2014 г. – 06.06.2014 г. и на нов размер 4 805.72 лв.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответната [фирма], в отговора на частната касационна жалба излага становище за неоснователност на същата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, от страна на жалбоподателката са изведени и формулирани следните два процесуалноправни въпроса: 1) допустимо ли е едновременно изменение на основанието и размера на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ; и 2) прилага ли се изискването на чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК за преценка дали направеното искане за изменение на иска е уместно с оглед защитата на ответника в производство по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези процесуалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първият въпрос – в противоречие с решение № 215/08.07.2010 г. по гр. дело № 166/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, и вторият въпрос – в противоречие с решение № 1014/23.12.2009 г. по гр. дело № 221/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, с които последният е отказал изменението на основанието и размера на предявения по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно: че при противопоставянето от страна на ответника на това изменение, с оглед неговата защита не е уместно да се допуска същото, както и че съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът може да измени своето искане без да измени основанието, и след като не е допуснато изменение на основанието, правилно не е допуснато и изменение на неговия размер.
Така възприетото от въззивния съд разрешение на процесуалноправните въпроси, изведени от жалбоподателката, противоречи на посоченото от последната, решение № 215/08.07.2010 г. по гр. дело № 166/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Там е прието, че съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК (чл. 116, ал. 1 от ГПК, отм.) едновременното изменение на основание и петитум на иска е недопустимо, както и че в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ това правило се прилага само в случаите, когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба. Прието е също, че когато претенцията за увеличение размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, обаче е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване по чл. 225, ал. 1 от КТ, изтича винаги след двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС изцяло споделя така формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика, която е задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища в страната. В допълнение следва да се посочи, че неприложимостта на визираните в двата въпроса ограничения по чл. 214, ал. 1 от ГПК при изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, досежно частта от шестмесечния период, изтекъл след подаването на исковата молба, ясно следва и от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Следва да се отбележи и че никой от актовете на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 214, ал. 1 от ГПК, на които ответникът се позовава в отговора на частната касационна жалба, не е постановен в производство по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което в тях не е отчетена спецификата на този иск, водеща до изключението, възприето в цитираното по-горе решение № 215/08.07.2010 г. по гр. дело № 166/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Предвид така възприетото разрешение на поставените по делото процесуалноправни въпроси, неправилно – в нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 3, във вр. с чл. 214, ал. 1 от ГПК и с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и с чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, и в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС по тяхното приложение, въззивният съд е приел, че е недопустимо, поисканото от жалбоподателката-ищца изменение на исковата й претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – от сумата 2 800 лв. – на сумата 7 605.72 лв. и от периода 03.01.2014 г. – 28.02.2014 г. – за периода 03.01.2014 г. – 06.06.2014 г., т.е. – досежно период, следващ датата на подаването на исковата молба в съда – 28.02.2014 г.
По горните съображения, обжалваното въззивно определение № 462/12.01.2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното протоколно определение от 06.06.2014 г., като неправилно, следва да бъде отменено, и вместо това следва да бъде допуснато, исканото от жалбоподателката-ищца изменение на иска, а делото – върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по неговото разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 462/12.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 9623/2014 г. на Софийския градски съд;
ОТМЕНЯ същото определение № 462/12.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 9623/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 06.06.2014 г. по гр. дело № 10675/2014 г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на А. П. Ц. за изменение на исковата й претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изменение на предявения от А. П. Ц. срещу [фирма], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както следва: от сумата 2 800 лв. – на сумата 7 605.72 лв. и от периода 03.01.2014 г. – 28.02.2014 г. – за периода 03.01.2014 г. – 06.06.2014 г.;
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по неговото разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.