Р Е Ш Е Н И Е № 108 [населено място], 27.07. 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2460 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника М. М. М. срещу решение № 2906 от 30.12.2019г. по в. гр. дело № 2404/2019г. на Софийски апелативен съд (САС), гражданско отделение, 14 състав, с което е отменено решение № 1127 от 15.02.2019г. по гр. дело № 5673/2014г. на Софийски градски съд (СГС), Първо гражданско отделение, І-6 състав, и вместо него е постановено ново решение, с което са уважени изцяло предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу М. М. М., р. 1976г., В. С. С. и М. М. М., р. 2004г., (непълнолетен) – син на първите двама ответници, действащ лично и чрез своята майка и законен представител В. С. С., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 28, ал. 1 и ал. 2 Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), (отм. 19.11.2012г.), вр. § 5 Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), (отм. 23.01.2018г.), за отнемане на имущество на обща стойност 927 985. 37 лв., придобито от престъпна дейност на проверяваното лице М. М. М., р. 1976г., по смисъла на чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, пр. 4, т. 1 НК вр. чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Касаторът М. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд не е съобразил доводите на ответниците, че за да се отнеме в полза на Държавата придобитото имущество на значителна стойност, то следва да е свързано с посочената в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) конкретна престъпна дейност на проверяваното лице, освен че е необходимо да не е установено наличие на законен доход в придобиването му. Посочил е, че изводът на решаващият съд, че касаторът – ответник е бил криминално проявен в продължителен период от време, свързан главно с трафик и разпространение на наркотици, преди и след конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), т.е. касае се за лице с трайни престъпни наклонности, от което качество е изведена налична връзка между придобитото преди 2012г. процесно имущество и цялостната престъпна дейност на ответника М., е необоснован, неустановен от приетите по делото доказателства, и навежда на предубеденост на съдебния състав на САС. Поддържа, че в разрез с приетите в първоинстанционното производство доказателства, въззивният съд е счел придобитото в периода 2006г.-2009г. процесно имущество (след 2009г. няма придобивани имущества) за придобито с незаконни източници на вложените средства, кредитирайки оспорено от ответниците заключение на икономическа експертиза, невзело впредвид множество приходи на ответниците, за които са налични приети доказателства. Навежда и че САС не е обсъдил приносът в придобиването на имуществото – СИО от страна на бившата съпруга В. С. по предявения иск с правно основание чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни всички предявени искове за гражданска конфискация. Претендира съдебно – деловодните разноски за трите съдебни инстанции. В. С. С. и М. М. М., р. 2004г., (ответници в исковия процес и необходими другари на касатора) не вземат становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба (ищец в исковото производство) - КПКОНПИ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че са налице всички предпоставки на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на процесното имущество, като е установена косвена връзка между незаконно придобитото имущество и конкретната престъпна дейност на проверяваното лице, в съответствие с ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че въззивният съд правилно е съобразил във връзка с това характера на конкретната престъпна дейност, от която може да се изведе логическа връзка между придобитото имущество и престъплението, от което могат да се генерират значителни облаги, които да предхождат много по време извършването на инкриминираното деяние. Поддържа, че не са налице релевираните нарушения на съдопроизводствените правила – въззивният съд е действал в законен състав, постановил е мотивиран съдебен акт съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236 ГПК, в който се съдържа отговор защо се кредитират едни доказателства, а други не и е изградил фактическите си изводи относно отрицателната разлика между приходите и разходите на проверяваното лице и членовете на семейството му през проверявания период въз основа на приетото заключение на икономическата експертиза. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила Прокуратурата на Република България не подава отговор на касационната жалба. В пледоарията по съществото на спора в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. С определение № 820 от 27.11.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния правния въпрос: Необходимо ли е да има връзка (пряка или косвена) между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото на значителна стойност или е достатъчна липсата на законен източник на вложените средства в придобиването на това имущество?. По него са приложими задължителните разрешение в ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които придобиването на имуществото следва да е във връзка с установената, конкретна, престъпна дейност. Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, когато то е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката, когато придобиването на имуществото е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и придобитото имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а и от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така например, в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). В хипотеза само на незаконно придобито имущество, дори от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), без връзка (пряка или косвена) между престъпното деяние и придобиването на имуществото, не може да бъде проведена гражданската конфискация по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Неустановяването на законен източник в придобиването на имуществото, не замества основателното предположение по смисъла на приложимия закон за връзка с конкретната престъпна дейност, а само освобождава комисията - ищец от тежестта да я установи по несъмнен начин. Горепосоченото задължително разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъде съобразено в настоящото производство. По съществото на касационната жалба и съобразно задължителния отговор на правния въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивният съд е намерил за осъществени всички изискуеми от приложимия към процесното правоотношение чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) кумулативни предпоставки за отнемане в полза на Държавата на процесното имущество на обща стойност 927 985. 37 лв. (апартамент № 17 в [населено място], м. „М. ливади - изток“, секция Б, ет. 6, със застроена площ 224.72 кв.м.; гараж № 12 в същата сграда, със застроена площ 22.78 кв.м.; паричната равностойност на прехвърлени дружествени дялове в търговски дружества; паричната равностойност на разпоредени 6 леки автомобили и парични банкови влогове), притежавано от проверяваното лице М. М. (баща), неговата бивша съпруга В. С. и техния непълнолетен син М. М., по предявените обективно и субективно съединени искове с правни основания: чл. 10 вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.); чл. 8 вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.); чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 9 ЗОПДИППД (отм.) и чл. 4, ал. 2 вр. с чл. 9 ЗОПДИППД (отм.). С влязло в сила споразумение от 18.10.2012г. по н.о.х.д. № 4825/2012г. на СГС, НО, 19 състав, М. М. М. (баща) е признат за виновен в това, че на 01.08.2012г., в л.а. „Ауди S8“, с ДК [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества на обща стойност 28 125. 25 лв., както и че на същата дата, в процесното жилище (апартамент № 17 в [населено място], м. „М. ливади-изток“), държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества на обща стойност 28 786. 05 лв.. САС, зачитайки задължителната сила на споразумението по н.о.х.д. съгласно чл. 300 ГПК, което е аналогично на влязла в сила осъдителна присъда, е намерил за установена първата предпоставка на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице да е осъдено с влязла в сила присъда, в случая със споразумение по НОХД, за престъпление измежду посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Кредитирайки изцяло заключението на икономическата експертиза, прието от първоинстанционния съд и оспорено от ответниците, както и приетите писмени доказателства, въззивният съд е заключил, че придобитото от ответниците имущество през проверявания период: 04.12.1994г. - 23.04.2014г. (20г.) е на значителна стойност по смисъла на чл. 3, ал. 1 вр. § 1, б. „б“, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) – над 60 000лв., и носещите тежестта за доказване ответници не са установили законни източници на средствата, вложени в придобиването му. Разликата между приходи и разходи на проверяваното лице и семейството му е отрицателна и възлиза на 364 667. 84 лв., т.е. разходите превишават приходите с тази сума, при което е обоснован извод, че ответниците не са притежавали достатъчно средства за придобиване на процесните недвижими вещи, МПС, дружествени дялове в търговски дружества и парични влогове, следователно липсва законен източник на средствата за придобиване на това имущество. По този начин въззивният съд е намерил за установена и втората предпоставка за исканата гражданска конфискация – да е придобито в рамките на проверявания период имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник на вложените в придобиването му средства. Третата предпоставка за гражданската конфискация по приложимия в случая ЗОПДИППД (отм.) - извеждане на основателно предположение, че процесното имущество на значителна стойност е придобито във връзка с престъпната дейност, измежду посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), за която има влязла в сила осъдителна присъда, също е счетена за осъществена от САС. За да направи този правен извод, апелативният съд е съобразил характера и вида на извършената през 2012г. от ответника М. престъпна дейност по чл. 354а НК, генерираща огромни финансови ресурси, в случая засечените и отнети от компетентните органи високорискови наркотични вещества са на обща стойност 56 911. 30 лв.. Независимо, че процесното имущество е придобито с извършените с него трансформации през периода: 1998г. – 2009г., т.е. предхожда значително по време извършването на конкретното престъпление, за което е осъден М., е счел за установена изискуемата връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност, извеждайки я от неустановения законен източник на средствата, вложени в придобиването на имуществото и от обстоятелството, че проверяваното лице е криминално проявено в продължителен период от време, свързано главно с трафик и разпространение на наркотици, последното прието за установено от приета от съда справка за съдимост и бюлетини към нея. Намерил е за ирелевантен доводът, че от конкретното престъпление няма невъзстановени вреди и че процесното имущество е придобито преди извършването му. Посочил е, че щом ответникът е осъден за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) от фактите по делото трябва да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност, но не е необходимо това да е конкретно престъпната дейност – предмет на влязлата в сила присъда. Въззивният съд е приел, че не е установен в процеса принос на бившата съпруга В. С. в придобитото в режим на СИО имущество, поради което са налице предпоставките на чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на Държавата и на това имущество, за което се презумира (чл. 9), че е придобито със средства на бившия съпруг М. чрез престъпна дейност. Посочил е, че не е доказано от ответниците, носещи тежестта да оборят презумпцията на чл. 9 ЗОПДИППД (отм.), каква е била професията на В. С., образователни степен, ценз и квалификация, както и реализирани доходи, достатъчни за придобиване на процесното имущество в СИО. Счел е за установени и предпоставките на чл. 8 ЗОПДИППД (отм.) досежно исканата гражданска конфискация на имущество, принадлежащо на непълнолетния син на проверяваното лице. Направеният от САС правен извод, че щом ответникът е осъден за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) от фактите по делото трябва да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност, но не е необходимо това да е конкретно престъпната дейност – предмет на влязлата в сила присъда, е неправилен като противоречащ на материалния закон (чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)) и задължителните разрешения в горепосоченото ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Горепосоченият правен извод за връзка между конкретното престъпление и придобиването на процесното имущество е основан на направен фактически извод за наличие на продължителна престъпна дейност от вида на процесната, по която М. е признат за виновен с влязлото в сила споразумение по НОХД, а именно трафик и разпространение на наркотици, предхождаща и следваща процесното престъпление, характеризираща лицето като такова с трайни престъпни наклонности. Поради това, според въззивния съд, макар да е придобито преди извършването на конкретното престъпление, процесното имущество е от генерирани доходи от горепосочената трайна престъпна дейност на проверяваното лице, а това е достатъчно, за да се направи основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Изводът по принцип е годен да обоснове изискуемата от закона и горепосоченото тълкувателно решение косвена връзка между придобитото процесно имущество и конкретната престъпна дейност на М. през 2012г., доколкото престъпна дейност от същия вид той е извършвал преди и след конкретното престъпление и през един продължителен период от време, поради което се е осъществявала една непрекъсната във времето трансформация на средства от престъпната дейност в придобиване и трансформиране на различни имущества. Следва обаче подобна косвена връзка с конкретното престъпление да е установена с доказателства в процеса за конкретното движение на паричния поток през проверявания период. Но в конкретния случай, фактическият извод за извършвана преди и след процесното престъпление, престъпна дейност от проверяваното лице, е произволен и не почива на каквито и да било доказателства по делото. Посочените във въззивното решение справка за съдимост и бюлетини към нея не се намират в кориците на делото, нито са приемани такива доказателства от първоинстанционния или второинстанционния съд. Довод за това процесуално нарушение е наведен от касатора М. в касационната му жалба и доколкото то се е отразило на правилността на атакуваното решение, наред с допуснатото горепосочено нарушение на материалния закон, е основание за касирането му. Касаторът се позовава в касационната си жалба и на съществено процесуално нарушение, допуснато от САС, изразяващо се в кредитиране на оспорено от ответниците заключение на икономическата експертиза, прието пред първата съдебна инстанция, което не е изследвало всички установени правнорелевантни факти, от значение за установяването на законен източник в придобиването на всяко от процесните имущества. Доколкото въззивникът – ищец е навел във въззивната си жалба като пороци на първоинстанционното решение необоснованост на фактическите изводи, които не почиват на приетите по делото доказателства както досежно извода за установяване на законността на източниците за придобиване на процесното имущество, изведен от СГС, без да е кредитирано приетото заключение на икономическата експертиза, а въз основа на собствена преценка на съда на другите доказателства в процеса, така и досежно липсата на връзка между конкретното престъпление и придобиването на имуществото, то приложими са били задължителните разрешения на т. 3 ТР № 1 от 9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК. Според последните, когато възникне необходимост да бъде установен даден правнозначим факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза и да определи задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. При горепосочените оплаквания на въззивника – ищец във въззивната жалба, при съобразяване и с обстоятелството, че приетото заключение на икономическата експертиза от първоинстанционния съд е било оспорено от ответниците, но не са предприети действия съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК, въззивният съд е имал правомощия служебно да назначи повторна или тройна икономическа експертиза, която да даде варианти за законността на източниците за придобиване на всяко от процесните имущества и извършените трансформации с тях, със и без наведените дарения в полза на ответниците, при съобразяване с отпуснатите им кредити и начините и способите на погасяването им в рамките на проверявания период, при съобразяване на всички приети по делото доказателства. Като не е сторил това, самият той е допуснал нарушения на процесуалния закон, наведени като касационни основания в настоящата касационна жалба на ответника. Освен това доказателства за престъпна дейност на ответника М., преди и след извършването на конкретното престъпление, с оглед установяване на изискуемата косвена връзка между конкретното престъпление и придобиването на процесното имущество, не се намират по делото, но с оглед оплакването във въззивната жалба на ищеца за необоснованост на фактическите изводи в този контекст, за САС не е съществувала законова пречка да изиска служебно свидетелство за съдимост и справка за висящи наказателни производства срещу проверяваното лице. По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция следва да допусне повторна икономическа експертиза в хипотезата на чл. 200, ал. 3 ГПК с горепосочената задача и да изиска служебно свидетелство за съдимост и справка за висящи наказателни производства срещу касатора. Също така следва да се произнесе по направеното в писмената защита на ищеца от 25.05.2022г. пред ВКС /стр. 134 – 140 от касационното производство/ искане за изменение на предявените искове досежно процесния гараж поради извършеното на 09.02.2022г. разпореждане с него в полза на родственица на ответницата В. С., което разпореждане е извършено с разрешението на съда с определение № 191 от 20. 05. 2021г. по ч.гр.д. № 1360/2021г. на ВКС, Четвърто г.о., и следва да бъде съобразено, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, при повторното разглеждане на спора. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2906 от 30.12.2019г. по в. гр. дело № 2404/2019г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: