Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр.София, 25.09.2012 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1626/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. „М.”, С., приподписана от главен юрисконсулт Д. М. Е. срещу въззивно решение от 28.04.2011 г. на Софийски градски съд, ІVв отделение, постановено по гр.д. № 2687/2011 г. Касационното обжалване е допуснато по въпросите кога трябва да бъде извършен подбора по чл. 329, ал. 1 КТ, когато той е задъжлителен и за правомощията на въззивната инстанция и в частност, допустимо ли е да се произнесе по въпрос, който не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба. Съставът на Върховния касационен съд приема, че работодателят може да извърши подбор за квалификацията и нивото на справяне с работата на оценяваните служители в хипотезата на чл. 329 КТ непосредствено, а също и известно време преди уволнението, стига срока да е разумен, преценен конкретно за всеки конкретен случай и да няма промяна в правно значими факти в периода между подбора и уволнението; преценката да е извършена между всички служители или работници, обхванати от приложното поле на чл. 329, ал. 1 КТ и при актуални към уволнението данни за тяхната квалификация и качество за работа. Въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. Това се отнася и до въззивната инстанция, която, освен това, не може да се произнася по невъведени в жалбата оплаквания за неправилност, нито по доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си. Служебно, и без оплаквания и доводи на страните, въззивният съд проверява само допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, а също и спазени ли са императивните правни норми /в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор - чл. 5 ГПК/. Въззивният съд, също така служебно извършва проверка за правилност на обжалваното пред него решение и в случаите, когато това се следва изрично от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане /напр. закон разпорежда на съда служебно да събира доказателства, служебно да се самосезира или служебно да следи за интереса на децата/. По касационните оплаквания: К. А. «М.», С. твърди неправилност на атакувания съдебен акт и по същество излага съображения за допуснати съществуни нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 Кт, както и присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация В. Т. Ц. чрез адв. Д. Х. К. е отговорил, че жалбата е неоснователна.. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид касационните оплаквания, данните по делото и съобрази приложимия закон, намира, че касационната жалба е основателна. Въззивният съд, като отменил първостепенния съдебен акт, е уважил исковете на В. Т. Ц. срещу А. „М.” по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, ведно с лихва за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. За да постанови този резултат, съдът установил, че при работодателят има извършени масови съкращения, като бройките за длъжността „главен митнически специалист” са намалени. Съкращението е реално и работодателят е извършил подбор измежду всички служители, заемащи длъжността при съобразяване нормите на трудовото законодателство. За осигуряване на прозрачност при преценка на квалификацията и работата на служителите в процеса на масовите съкращения са приети правила, съобразени с чл. 329, ал. 1 КТ въз основа на които е назначена и комисия за извършване на подбора. Подборът е извършен на 01.12.2009 г., но въз основа на заповед от 27.11.2009 г. във връзка със щатно разписание от 17.11.2009 г., докато уволнението е извършено въз основа на щатно разписание в сила от 15.12.2009 г. Съдът приел, че подборът не е във връзка с новия щат, поради което и заповедта за уволнение е незаконна. Решението е неправилно. В случая, съдът не е приел, нито има данни, че обстоятелствата в периода 01.12.209 г. /датата на подбора/ – 15.12.2009 г. /датата на новото щатно разписание/ са се изменили, а и по първото утвърдено щатно разписание от 17.11.2009 г. няма извършени уволнения. Трудовите правоотношения поради съкращаване в щата на А. „М.” са прекратени въз основа на утвърденото щатно разписание от 15.12.2009 г. Независимо, че подборът, извършен две седмици по-рано е бил с оглед утвърдения от 17.11.2009 г. щат, при така установените обстоятелства и по съображенията, изложени в отговора по чл. 290 ГПК, няма допуснати нарушения на чл. 329, ал. 1 КТ. Въззивният съд, като е приел обратното в обжалваното решение, е допуснал нарушение на материалния закон. Освен това, втората инстанция не е следвало да се произнася по въпроса за датата, на която е извършен подбора спрямо съкращението в щата, след като е прието, че е съобразен със законовите изисквания. Подобно оплакване няма във въззивната жалба. По този начин въззивната инстанция е излязла извън предмета на въззивното производство, като не е била в хипотеза, в която съдът служебно проверява първостепенния съдебен акт. Допуснато е нарушение на чл. 269 ГПК и то е съществено, защото се е отразило и върху правилността на съдебния акт. В нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът в решението по същество е преценил осъществяването на факт, който, освен това, не е бил и спорен между страните и те в условията на състезателност не са изразили становище по него, съответно не са направили и доказателствените си искания. По изложените съображения, решението следва да се касира и спора да се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете бъдат отхвърлени. Не е спорно, а и от писмените доказателства по делото се установява, че страните са били в трудовоправна връзка, която е едностранно прекратена от работодателя поради съкращаване на щата. В. Т. Ц. е заемал длъжността „главен митнически специалист” с място на работа митница В.. Съкращаването е реално – броят на митническите служители и намалял, считано от 15.12.2009 г. Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ се удостоверява с протокол от 01.12.2009 г. на комисията, назначена от директора на А. „М.”. Не е нужно протокола на комисията по подбора да бъде одобряван с нарочен акт от директора на А. „М.”. Преценката е извършена между всички служители и по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. К. А. следва да залпати на А. «М.» сторените съдебно деловодни разноски, които са за юрисконсултско възнаграждение, определено за всички инстанции в размер на 480 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.4.2011 г. на Софийски градски съд, ІVв отделение, постановено по гр.д. № 2687/2011 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Т. Ц. против А. „М.” за отмяна на уволнението по заповед № 10118/16.12.2009 г. на директора на А. „М.”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен митнически специалист” при митница В., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1135 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 17.02.2010 г.. ОСЪЖДА В. Т. Ц. да заплати на А. „М.”, С., [улица] сумата в размер на 480 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК – присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: