О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 165 гр. София, 10.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ЗОЯ АТАНАСОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 86 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Етажна собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, [населено място], представлявана от управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез адвокат П. С. от АК-С., срещу решение № V-49/10.08.2020 г. по в.гр.д. № 1574/2019 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 1457/10.06.2019 г. по гр.д.№ 8430/2018 г. на Районен съд Бургас в частта, в която са отхвърлени исковете на касатора против „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, [населено място], на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, за разноските по управление и поддръжка на общите части за 2016г. в размер на 2765,82 лева с ДДС, за 2017г. - 2765,82 лева с ДДС и за 2018г. - 2765,82 лева с ДДС, ведно със законните лихви от 20.07.2018 г. до изплащането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2018 г. по частно гр.д. № 5479/2018 г. на РС Бургас. В касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано, а изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Императивна ли е нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС?“ Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД чрез адвокат В. К. от АК-С. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът притежава магазин със застроена площ 235,69 кв.м в жилищно-търговски комплекс „Марина сити“, в режим на етажна собственост, която на общо събрание от 27.04.2011 г. взема решение, размерът на годишната вноска за управление и поддръжка на общите части в сградата да е 5 евро на кв.м застроена площ за магазините в етажната собственост. Според мотивите на съда, след като по делото не се установява фактическото обитаване на имота от собственика или трето лице, ответното дружество не дължи разходите за управление и поддръжка на общите части съгласно чл.51, ал.2 ЗУЕС. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният материалноправен въпрос: Императивна ли е нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС?, обуславя изхода на делото и по него липсва задължителна съдебна практика на ВКС, с оглед на което обжалваното решение следва да бъде допуснато до касация в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-49/10.08.2020 г. по в.гр.д. № 1574/2019 г. на Окръжен съд Бургас. УКАЗВА на Етажна собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, [населено място], представлявана от управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез адвокат П. С., в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 165,95 (сто шестдесет и пет лева, деветдесет и пет стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд. След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.